Новата анормална ситуация в глобалната икономика

Добре дошли в новата анормална ситуация за икономическия растеж, инфлацията, паричната политика и цените на активите.

От началото на годината световната икономика е изправена пред период на голяма нестабилност на финансовите пазари, белязан от рязък спад на цените на акциите и на други рискови активи. Това се дължи на най-различни фактори: опасенията от твърдо приземяване на китайската икономика; тревогите, че икономическият растеж на САЩ е лабилен в момент, когато Управлението за федерален резерв (УФР) започна да повишава лихвените проценти; страховете от ескалация на конфликта между Саудитска Арабия и Иран; и признаците за голяма слабост на глобалното търсене, като най-видимият от тях е сривът на цените на петрола и на други суровини.

Има и още. Спадът на цените на петрола - заедно с липсата на ликвидност на пазара, нарастването на задлъжнялостта на енергийните фирми в САЩ и на износителките на петрол от други страни - подхранва опасенията от сериозни кредитни събития (изпадания в неплатежоспособност) и системна криза на кредитните пазари. И след това идват наглед нямащите край безпокойства за Европа, с увеличена вероятност от излизане на Великобритания от Европейския съюз, докато популистки партии от дясно и от ляво печелят терен на целия континент.

Тези рискове са усилвани от някои мрачни тенденции в средносрочен план, които загатват за повсеместен незначителен икономически растеж. Наистина, през 2016 г. световната икономика ще продължи да се характеризира с едно ново анормално положение в областта на брутния вътрешен продукт (БВП), икономическата политика, инфлацията и поведението на цените на ключови активи и на финансовите пазар.

И така, фундаменталният въпрос е: "Какво прави глобалната икономика днес анормална?"
Първо, потенциалният растеж на развитите страни и нововъзникващите пазарни икономики намаля заради бремето на големите частни и държавни дългове, бързото застаряване на населението (което предполага по-големи спестявания и по-малки инвестиции) и различни несигурност, които спират капиталовите разходи. Освен това, много технологични иновации не водят до по-висока производителност, темпото на структурните реформи остава ниско и продължителната циклична стагнация подкопава базата на трудовите квалификации и на физическия капитал.

Второ, реалният икономически растеж е анемичен и под своя потенциал, поради болезнения процес на намаляване на задлъжнялостта, който започна, първо в САЩ, след това в Европа и сега в натрупалите големи дългове нововъзникващи пазарни икономики.

Трето, икономическата политика - по-конкретно паричната - става все по-неконвенционална. На практика разликата между паричната и фискалната политика все повече се размива. Преди 10 години кой бе чувал за термини като "политика на нулев лихвен процент", "количествено облекчаване", "кредитно облекчаване", "ранни указания", "отрицателни лихви по депозитите" или "нестерилизирана намеса на валутните пазари"? Никой, естествено, защото те не съществуваха.

Сега обаче тези неконвенционални инструменти на паричната политика са правило в повечето развити страни - и дори в някои нововъзникващи пазарни икономики. И действията и сигналите в последно време на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Bank of Japan затвърждават виждането, че ни чакат още неконвенционални политически мерки.
Някои твърдят, че тези мерки - и съпътстващото го раздуване на балансите на централните банки - са своеобразна девалвация на съответните валути без златно или друго покритие. Резултатът, според тях, ще е стремителна инфлация (ако не и хиперинфлация), рязко покачване на дългосрочните лихви, сриване на стойността на американския долар, скок на цената на златото и на други суровини и замяна на валутите без покритие с криптовалути като биткойна.

Вместо това - като четвърто отклонение - инфлацията все още е твърде ниска и намаляваща в развитите икономики, въпреки неконвенционалната политика на централните банки и набъбващите им баланси. Предизвикателството пред централните банки е да се опитат да увеличат инфлацията, или поне да предотвратят откровената дефлация. В същото време дългосрочните лихвени проценти продължиха да се понижават през последните години; стойността на долара скочи; цените на златото и суровините паднаха рязко; и биткойнът бе най-лошо представилата се валута в периода 2014-2015 година.

Причината, поради която свръхниската инфлация остава проблем, е, че традиционната причинно-следствена връзка между парите в обращение и цените е прекъсната. Това отчасти се дължи на факта, че банките трупат допълнителните пари под формата на прекомерни резерви вместо да отпускат с тях кредити (от икономическа гледна точка паричното обращение е спряно). Освен това, безработицата остава висока - нещо, което прави позициите на работниците слаби. При това сериозен дял от капацитета на пазарите за стоки в много страни остава неизползван, с големи празнини в производството и слаби възможности за фирмите да определят цените (проблем с прекалено големия капацитет, изострен от прекомерните китайски инвестиции).

И сега, след огромния спад на цените на жилищата в държави, които преживяха бум и спукване на балона, петролът, енергията и суровините поевтиняха главоломно. Наречете това "петата аномалия" - резултатът от забавянето на китайската икономика, скокообразното увеличаване на предлагането на енергия и промишлени метали (вследствие на успешните сондажи и прекомерните инвестиции в нов капацитет) и силния долар, който понижава цените на суровините.

Суматохата на пазарите в последно време постави началото на спукването на глобалния балон на активи, предизвикан от количественото облекчаване, въпреки че разширяването на употребата на неконвенционални политически мерки може да го запази надут по-дълго време. Реалната икономика в повечето от развитите държави и нововъзникващите пазари е тежко болна, но въпреки това, до скоро, индексите на финансовите пазари се извисяваха до небето, поддържани от допълнителното количествено облекчаване от страна на централните банки. Въпросът е колко дълго Wall Street (бизнесът) и Main Street (обикновените хора) могат а вървят в различна посока.

Всъщност това разклоняване е един аспект от последната анормалност. Друга страна е, че финансовите пазари не реагираха много бързо, поне досега, и на засилващите се геополитически рискове, включително тези, произлизащи от Близкия изток, кризата на Европа с идентичността, нарастващото напрежение в Азия и тлеещите заплахи от станалата по-агресивна Русия. И тук следва да бъде зададен въпросът, колко дълго може това състояние на нещата - при което пазарите не само пренебрегват реалната икономика, но и не обръщат внимание на политическите рискове - да продължи?

Добре дошли в новата анормална ситуация за икономическия растеж, инфлацията, паричната политика и цените на активите и се чувствайте като у дома си. Ние изглежда ще живеем в нея известно време.

По БТА.