Новата пропаганда: европарите не отиват при олигарсите, а при обикновени хора

Близо 70 млн. лв. от еврофондовете ще бъдат изхарчени за налагане на новото послание – "подобряване качеството на живота за всеки един гражданин". Целта е да се промени нагласата, че европарите са само за големите фирми и организации, които имат средства за консултанти и съфинансиране.

Променя се и фокусът на дебата – от разговор за "усвояемостта" към демонстрация на повече успешни примери за първа работа, преквалификация, нови машини и т.н.

За целта се увеличат платените публикации. Ролята на интернет и социалните медии се засилва като възможност за пряка комуникация в реално време с получателите на европейски средства. Предвижда се дори и пускане на собствен видеоканал.

Всичко това е залегнало в Националната комуникационна стратегия за популяризирането на европейските фондове до 2020 г.

Договарянето на средствата за медиите започва сега по стария регламент - без обществени поръчки за електронните медии – телевизии и радиа, при които отиват близо две трети от средствата.

Разпределянето на парите за печатните и интернет изданията става по Закона за обществените поръчки чрез рекламни и медийни агенции, но тяхното финансиране остава скрито за обществото. На практика няма публична информация кой вестник или сайт колко пари е получил от еврофондовете, докато за телевизиите и радиата това може да се проследи от публикуваните данни.

Много или малко са 70 млн. лв.

Планираните средствата за реклама на еврофондовете през този програмен период са намалени наполовина спрямо предишния, когато бяха заложени 153 млн. лв. (виж таблицата) От тях реално са усвоени близо 90 млн. лв. към края на 2015 г., като сумата се очаква да достигне около стотина милиона лева (до средата на годината се осребряват направените разходи).

Това означава, че средно на година държавата ще инвестира по около 10 млн. лв. Опитът от изминалите седем години показва, че парите не се усвояват равномерно – има пикове и спадове в зависимост от изпълнението на самите програми.

Европейската дотация от 10 млн. лв. годишно изглежда пренебрежимо малка за българския медиен пазар оценяван на около 500 млн. лв. За сравнение, най-големият рекламодател за 2015 г. "Нестле" е дал за реклама в медиите около 35 млн. лв. Близки по размер средства като тези на държавата са инвестирали "Актавис" (над 10 млн. лв.) и "Фереро" (над 11 млн. лв.), които влизат в топ 30 на рекламодателите в телевизиите по направени брутни инвестиции за 2015 г.

Десетте милиона лева годишно обаче са достатъчни темата за структурните инструменти на ЕС да заеме "трайно място в обществено-политическата дискусия и да представлява обект на постоянен медиен интерес с преобладаващо положителен или неутрално информативен тон на публикациите", се посочва в комуникационната стратегия.

Къде отиват парите

Най-много европари отиват в трите национални телевизии Нова, бТВ, БНТ и радиата – Дарик, БНР и "Фокус", сочат публикуваните данни. Средствата се предоставят чрез пряко договаряне. Тези медии са предпочетени заради аудиторията, която имат и всекидневните участия на министри в предаванията им.

Първенец за декември 2015 г. по получени средства е Нова телевизия с близо 1.4 млн. лв. При брутни рекламни приходи от 383 млн. лв., европейската субсидия възлиза на близо 0.4%. Още по-малък процент е държавното финансиране за бТВ, която е получила близо 900 хил. лв. от еврофондовете.

Големите електронни медии по традиция получават лъвския дял от държавните средства при всяка власт, но тези постъпления не са основният източник на издръжката им. Не така стоят нещата с по-малките радиа и телевизии, за които финансовите инжекции са жизнено необходими. Практиката показва, че всяко правителство си има своите фаворити.

За правителството на Пламен Орешарски това беше ТВ7 (все още контролирана от собственика на КТБ Цветан Василев, който беше в партньорски отношения с депутата от ДПС Делян Пеевски). Телевизията получи над 1 млн. лв. за година. Нейният срив започна след колапса на КТБ и логично бе изоставена от втория кабинет на Борисов, дошъл през ноември 2014 г.

Без особена логика обаче привилегировано отношение получава софийското радио К2 на премиерската фаворитка Илияна Беновска, което е получило 157 392 лв. държавна субсидия. Няма официални данни какви са приходите му от реклама. От последния публикуван финансов отчет в Търговския регистър приходите на медията са били 178 хил. лв. през 2014 г., като в сумата най-вероятно са включени и европейските средства. Това означава, че радиото почти изцяло разчита на благоволението на Бойко Борисов. Ясно се вижда и промяната в отношението на Беновска към премиера. Ако по времето на първия му мандат, когато журналистката беше остро критична към дейността на правителството, то сега е точно обратното.

По време на първото правителство на Борисов по линия на Програма за развитие на селските райони средства получиха музикалните телевизии Фолклор, Фен ТВ и Фиеста. При втория кабинет интересът на селската програма се насочва към специализираната телевизия Агро Ти Ви, а сливенския телевизонен Канал 6 е получил 18 хил. лв. през 2015 г. Двете сливенски телевизии ТВ Туида и Канал 6 са получили по 54 000 лв. всяка през миналата година от програма "Конкурентоспособност".

Около една десета от рекламните приходи за телевизия "България Он Еър" идват по линия на европрограмите. За 2015 г. сумата е над 660 хил. лв., като телевизията, която се финансира основно от икономическата група "Химимпорт", влиза в топ 5 по получени средства. Сумата обаче е двойно по-малка в сравнение с парите получени по време на едногодишното управление на Орешарски. "България Он Еър" има специализирани рубрики за европейските програми.

На редовно финансиране, обикновено около 200 000 лв. годишно, разчита и телевизия "Европа", която също има специализирани рубрики.

В комуникационната стратегия за този програмен период е заложено повече средства да се отделят на регионалните медии.

Пълна мъгла за печатните и интернет медии

И ако за електронните медии може да се види някаква обща картина, то кои печатни и интернет медии получават европейски средства остава пълна загадка. В отчетите на комуникационните стратегии по отделните оперативните програми тази информация липсва.

Единствено оперативна програма "Човешки ресурси" е отчела, че е пускала рекламни карета и съобщения във вестниците "24 часа", "Труд", "Стандарт", "България Днес", "Капитал Дейли", "Преса" и списание "Тема" (последните две издания бяха закрити миналото лято-бал.авт.), както и в шест регионални издания - "Конкурент", "Черноморски фар", "Марица Пловдив", "Бряг", "Струма", "Черно море". Сумите не са посочени.

Европарите за печатните и електронните медии се разпределят по Закона за обществените поръчки чрез рекламни и медийни агенции. По някои програми самите управляващи органи казва, в кои издания искат да бъдат публикувани платените интервюта или статии. Например програмите "Транспорт", "Регионално развитие" и Развитие на селските райони.

След като парите за печатните и интернет издания се разпределят по закон, то презумпцията е това да става честно и почтено. Да, ама бившият земеделски министър Мирослав Найденов директно призна, че поръчките се правят, за да се печелят от определени медии, свързани с управляващите. Това стана в прословутия му разговор с премиера Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор Николай Кокинов в Банкя, който изтече в медиите през април 2013 г. Тогава самият Борисов казва: "Ама нали за това е тази техническа помощ, тя е за медиите, тя не е за кравари, овчари, прокурори, тя е за медиите. Правят се конкурси и медиите ги печелят. И те много добре знаят как ги печелят, щото се разбират помежду си, тая да я вземем ние, другата да я вземат те, за да оцелеят."

След това признание ЕК замрази плащанията по медийните проекти и наложи финансова санкция.

Иначе изхарчените около стотина милиона лева през първите седем години са постигнали заложените целите. Около 70% от българите знаят за европейските фондове, а над 80% са доволни от проведените събития и информационните материали, сочат проучвания на социологически агенции, публикувани в комуникационната стратегия.