Ти си това, което четеш

Новите изтребители пак летят към парламента

Никола Лалов | 15:42 | 18 декември 2017 | 6 коментара

Проектът за закупуването на нов тип изтребители отново трябва да се върне в парламента, за да се реши дали да бъде разширен кръгът на участниците в него и дали да се разсрочат плащанията по сделката. В края на миналата седмица военният министър Красимир Каракачанов съобщи, че Министерството на отбраната ще поиска от Народното събрание тълкуване от кои страни и фирми може да поиска оферти. Подобна промяна обаче изисква депутатите да гласуват изцяло нов проект за инвестиционен разход (ПИР).

Според Закона за отбраната военните проекти над 100 млн. лева се одобряват от парламента и именно той трябва да санкционира евентуални промени в него, обясниха депутати от управляващата партия пред Меdiapool.

Новият инвестиционен проект трябва да отрази препоръката на Народното събрание да бъдат поискани още оферти, както и препоръката на Консултативния съвет по националната сигурност (КСНС) плащанията по бъдещите сделки за новите изтребители и кораби да се разсрочат допълнително, за да се освободят ресурси и за нови бронирани машини.

Засега обаче не е ясно кога Каракачанов планира да внесе нов инвестиционен проект.

Така проектът, който се очаква да излезе до 1.5 млрд. лева, отново се отлага за неясното бъдеще, а съмненията дали управляващите имат политическа воля да го реализират, се засилват все повече на фона на готвените мащабни инвестиции в старите съветски МиГ 29.

За какво става въпрос?

Основният казус около проекта е от кого точно да бъдат поискани оферти. Той възникна, след като парламентарното разследване установи нередности около почти финализирания проект за новите изтребители и го върна за преработване на военното министерство.

Съгласно предишния одобрен от парламента инвестиционен проект бяха искани оферти от Швеция и компанията "СААБ" за нови машини "Грипен", САЩ и Португалия за изтребители "втора ръка" Ф-16 и Италия за "втора ръка" "Юрофайтър". Парламентарната проверка върна в играта декласираната преди това оферта за Ф-16 и препоръча пак да се искат пак оферти от трите страни, в това число и за нови изтребители.

Това бе аргументирано с увеличаването на бюджета на проекта до 1.5 млрд. лева.

След това обаче политици и експерти развиха тезата, че може да бъдат поискани нови оферти и от страни и компании, които не са били в досегашната шортлиста. Такива например за Франция с изтребителите "Рафал". Подобно предложение дойде от президента Румен Радев , който лично пилотира подобна машина докато бе на визита във Франция.

Министерството на отбраната вече няколко седмици не може да прецени дали да разшири кръга на страните и компаниите.

Според някои юристи в МО, може да се искат нови оферти само от страните и компаниите, които участваха досега в проекта, но имало и други мнения за разширяване на кръга.

"Искам от парламента тълкуване какво значи това - дали разговорите трябва да започнат с трите държави (Италия, Швеция и САЩ) или да разширим обсега. Виждате, президентът говори за друг боен самолет", каза Каракачанов пред бТВ.

Според депутати от ГЕРБ, за да се разшири кръгът на участниците, със сигурност се налага гласуването на нов проект за инвестиционен разход (ПИР) в парламента.

Поредно отлагане на проекта

Засега не е ясно кога МО ще предложи на парламента промените и кога те ще бъдат гласувани.

Със сигурност обаче това ще забави нещата допълнително. Досегашните планове на Министерството на отбраната бяха в началото на 2018 г. да бъдат изпратени писмата за оферти.

И докато правителството тупа топката за новите изтребители, в ускорени темпове се готви да инвестира до 81 млн. лева за поддръжката на старите съветски изтребители МиГ 29.

Около проекта излезе и още една "малка" подробност - предвидените пари се оказаха с 300 млн. лева по-малко или вече 1.2 млрд. лева. Това се дължи на законова промяна от края на миналата година, според която върху военните проекти вече се начислява ДДС. Така предвидената сума намалява автоматично с 20%.

Още по темата
Още от България

Трябва ли България да ратифицира Истанбулската конвенция?