Новият дълг гарантира финансовата стабилност при политически трусове

Новият дълг за 16 млрд. лв., който правителството смята да вземе в периода 2015-2017 г., е за покриване на плащания по стари задължения, натрупани от късите дългови емисии на предишните кабинети, а дългосрочният матуритет на книжата е заради осигуряването на финансова стабилност на страната в случай на политически сътресения и липса на редовно правителство. Това обясни финансовият министър Владислав Горанов по повод споровете в пленарна зала през седмицата трябва ли държавата да поеме такъв голям външен дълг.

"Десетте процента максимална лихва и 30-те години максимален матуритет не са нещо необичайно за подобен тип емисия. Те се слагат като горна граница много далеч от това, което ще се постигне реално. А всъщност в дългосрочния матуритет на книжата няма нищо страшно и притеснително, защото именно късите емисии, които се правеха в последните години, позволиха, или по-скоро допуснаха това да се получи едно огромно струпване на падежи в няколко години между 2015 и 2017 г. Около 6 милиарда евро дълг България вече е поела и тя трябва да си го плати", заяви Горанов пред БНР в неделя.

Според него вече сериозната публична дискусия за публичните финанси трябва да се структурира около това трябва ли да има дефицит, "защото винаги, когато има дефицит, ще се наложи да бъдат поемани дългове".

"Такива дългове, примерно, бяха поети през 2012 г., когато аз бях заместник-министър на Дянков, и петгодишната емисия оттогава падежира 2017 година. Т.е. виждате как един много кратък период от време определени действия и диспропорции се събират накуп и те трябва да бъдат посрещнати. Ако приемем тезата, че има друг инструмент, с който държавата може да си покрие дълговете, аз съм готов да го дебатирам. Но винаги, докато има дефицит, ще се наложи да водим разговори за дълга", посочи финансовият министър.

Той предложи вече "разговорите да се съсредоточат върху това трябва ли бюджетът да бъде с дефицит, трябва ли харчим повече, отколкото изкарваме, трябва ли да си събираме и как приходите, и тогава вече темата за дълга ще отпадне от самосебе си".

"Дългът е следствие, той не е причина за каквото ѝ да било в нашата икономика, и спекулациите, че видите ли, финансовият министър или правителството, взимайки дълг, си осигурява някакъв комфорт да харчи, са меко казано неточни, защото разходите в българския бюджет се гласуват от Народното събрание и те не могат да бъдат надхвърлени нито с лев, независимо дали поемате дълг, или не сте поели такъв", обясни Горанов.

Според него, ако българската държава не иска да трупа нов дълг, тя трябва много бързо да премахне дефицита от бюджета си и да харчи толкова, колкото събира от данъци и такси от населението и бизнеса. "Но дори да имаме балансирани бюджети в следващите няколко години, ние пак трябва да платим 6 милиарда евро, които сме поели преди това", каза министърът и допълни, че ратификацията на споразумението с четирите банки за външния дълг от страна на парламента не е прищявка на финансовия министър или на правителството. Липсата на ратификация ще доведе до невъзможност на държавата да си обслужва дълговете, което вече наистина е "гръцки сценарий“, смята Горанов.
 
"Разходите в годишния Закон за бюджета и предназначението им е ясно описано, и то детайлно, по програми, така че да може всеки, който иска да анализира ефективността на разходите, да види за какво отиват неговите пари. За съжаление обаче разходите са повече от приходите и за да може да се платят, трябва да се вземат пари назаем. Така би се случило дори в един домакински бюджет. Нормално е да се стресират част от колегите заради огромната сума, но в момента, в който качихме информация, че имаме 6 милиарда падежи, би трябвало тогава да се отчете, че е много важно още предварително правителството да има стратегия в средносрочен период как тези огромни обеми от плащания ще бъдат подсигурени, така че да не се допусне неплатежоспособност на държавата", коментира Владислав Горанов.

"Представете си, че след година-две по някаква причина се стигне до политическа нестабилност и няма действащ парламент, как тогава правителството ще може да извърши плащанията си по външния дълг? Или тезата на БСП е, че отново трябва да вървим към мораториум по плащанията на дълга и пълна изолация от международните пазари" посочи той.

Според него подобна средносрочна финансова програма гарантира, че българската държава е готова във всеки един момент, когато се наложи и когато е най-добре на пазара, да заема дълг, за да погаси и да покрие своите задължения.  "Съгласете се, че ако имаше действащ парламент през лятото и есента на миналата година, може би развоят с темата "КТБ“ нямаше да бъде толкова безконтролен и оставен само в ръцете на Централната банка. Тогава можеше и политиците да изпълнят определена роля, а не само да наблюдават отстрани", смята финансовият министър.

Той изрази умерения си оптимизъм, че бюджетът за 2015 г. върви добре, след като само за януари са събрани 440 млн. лв. приходи повече спрямо година по-рано. "Това показва, че първо - имам резерви в събираемостта, които да дадат възможност да си изпълняваме бюджета, без да се налага да променяме данъци и осигуровки, и второ – че бюджетът за 2015 г. ще издържи на стресовете, на които е подложен от промяна в ценови равнища на горива, в промяна на отделни политики. Даже защо не и дефицитът да е по-нисък от предвидения? Защо не да свиваме новия дълг, който се налага обществото да поема в рамките на сегашното правителство?", коментира Горанов