Новият закон за Сметната палата е приет окончателно

След бурни обсъждания парламентът прие окончателно в сряда всички текстове от обемистия нов закон за Сметната палата. Те предвиждат палатата да извършва финансови одити на общини с бюджет, по-малък от 10 млн. лева, въз основа на "оценка на риска" и при периодичност, определена от нея.

Общините с годишни финансови бюджети над 10 млн. лева задължително ще бъдат одитирани от Сметната палата, а тези с бюджет под 10 млн. лева, при желание, ще могат да избират частни регистрирани одитори за заверяване на годишните финансови отчети.

Това бе и един от спорните текстове, който сблъска в зала левицата и ГЕРБ.

Депутатът от БСП Меглена Плугчиева ги определи като неубедителни и опасни. Според нея те създават прецедент в законодателната практика и засягат контрола върху публичните финанси.

Тя нарече дискриминационен подхода на управляващите и "допълнителната санкция" за малките населени места и университетите, които при недостиг на средства ще трябва да плащат на частни ревизори.

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянов (ГЕРБ) поясни, че според предложението на вносителите евентуалното заверяване на годишните отчети на общините с бюджет под 10 млн. лева може да се извършва само по тяхно желание от регистрирани одитори.

Това не е задължение, посочи тя. По думите ѝ Сметната палата годишно извършва 350 одита, 264 за заверка на годишни финансови отчети на общини, от които на 150 общини с бюджет под 10 млн. лeва.

От БСП определиха като противоконституционен текста, според който Народното събрание в срок от един месец от влизането на закона в сила ще избере председател и заместник-председатели на Сметната палата.

Мая Манолова изтъкна, че прекратяването на мандата на ръководството на орган, избиран от парламента, противоречи на конституцията и цели ГЕРБ да сложи на освободените постове удобни за партията хора.

При непредставяне, пресрочване или отказ за заверка на отчетите, председателят на одитната институция уведомява министъра на финансите, за да предприеме той конкретните законови действия. Имуществена санкция от 2000 до 10 000 лева ще бъде налагана при възпрепятстване на проверка, реши още парламентът.

Министерският съвет, НОИ, НЗОК и БНБ представят в седемдневен срок на Сметната палата от одобряването им отчети за изпълнението на бюджетите си. Палатата от своя страна трябва да изготви доклади със становища по тях до три месеца и да ги внесе в Народното събрание.

Във връзка с въвеждането на изпити за одиторите в Сметната палата, Петър Димитров от Коалиция за България посочи, че това цели политическа чистка. По повод на този текст Манолова заяви, че "това е един от законите, от който 41-то Народно събрание ще се срамува, заради ниското му правно качество, противоконституционност и лобизма в него“.

Меглена Плугчиева пък се надявала, че президентът ще наложи вето на закона, а Конституционният съд ще го отмени.

В лично обяснение председателят на парламента Цецка Цачева разкритикува отношението на Коалиция за България към закона и предложенията на група депутати от левицата почти всички текстове в законопроекта на ГЕРБ да отпаднат.

Безпрецедентен е случаят, при който между първо и второ четене на законопроект депутати не внасят предложения за промени по същество, а искат текстовете да отпаднат - що за законодателна и правна техника е това, попита от трибуната Цачева.