Новото правителство най-амбициозно в областта на правосъдието

Два документа – програма от 16 страници и коалиционно споразумение от 7 страници подписаха в четвъртък председателят на ГЕРБ и бъдещ премиер Бойко Борисов и лидерите на Реформаторския блок.

Програмната декларация бе документът, около който се въртяха всички публични преговори, спорове и препирни, тъй като не само бъдещите коалиционни партньори ГЕРБ и РБ, но и подкрепящите ги Патриотичен фронт и АБВ твърдяха, че тя е разковничето и от нея зависи подкрепата им за управлението. Програмната декларация всъщност е обвързващият документ между четирите формации – двете дясноцентристки ГЕРБ и РБ, националистическия ПФ и лявата АБВ.

Тя бе съгласувана първоначално между ГЕРБ и РБ, след което претърпя корекции, за да намерят място в нея най-важните приоритети на ПФ и АБВ.

Според програмната декларация за съставяне на проевропейско правителство за стабилно развитие на България, страната трябва да засили интеграцията си в ЕС и НАТО, а правителството да осигури ускорен икономически растеж, който да гарантира нарастване на доходите.

Декларацията, въз основа на която до месец ще бъде представена цялостна програма със срокове и мерки, предвижда въвеждане на нов данък - върху операциите на капиталовите пазари. Предвиден е и дебат за цялостната данъчна политика.

В областта на публичните финанси е планирано ограничаването на разходната част на бюджета до 39% от БВП вместо предложените в предходната редакция на програмата 40%, които са и максимално позволеният по закон лимит. Намалението с 1% би означавало около 830 млн. лв. по-малко разходи за бюджет 2015 спрямо максимално позволеното.

Предвижда се законодателство за ограничаване на участието на офшорните компании в българската икономика, като предстои да се види какво имат предвид четирите партии, при положение, че такива ограничения вече бяха приети от миналия парламент по предложение на ДПС.

В програмата е залегнала идеята на ГЕРБ за структурни промени и обединяване на НАП и Митниците.

Другият ангажимент е за финансова децентрализация на местните власти и въвеждане на механизми за провеждане на собствена икономическа политика от общините

Новото правителство дойде заедно с отнетия лиценз на Корпоративна търговска банка, а свързаните с нея бъдещи решения са залегнали в програмните намерения.

Управляващите ще приемат политическо решение за включване на България в Европейския банков надзор. ГЕРБ и РБ се обявяват за възстановяване на доверието в БНБ чрез законодателни и кадрови промени, при спазване на европейското законодателство.

Четирите партии се ангажират с нормативно регламентирана публичност на кредитната история на КТБ и нейните клиенти в рамките на българското и европейско банково законодателство и без специални закони само за този конкретен казус.

Изсветляване на медйната собственост и промени в Изборния кодекс

Партиите се ангажират с подобряване подобряване на медийната среда и медийния плурализъм. Ще отпадне възможността офшорни компании да придобиват собственост и контрол върху електронни и печатни медии. Бъдещото управление обещава изсветляване на медийната собственост и премахване на политическия натиск при разпределяне на публични финанси за медии.

Бъдещи промени в изборното законодателство ще изчистят изборните списъци от "мъртви души"; ще бъдат въведени активна регистрация, машинно гласуване и създадени преброителни центрове. Записана е и непреходната цел за ограничаване на корпоративния и купен вот.

Ще бъде проведен и референдум за задължително гласуване.

Правосъдие – ангажимент за тежки реформи

Най-подробно са разписани плановете за реформа в правосъдието и има политически ангажимент да бъде приета актуализираната Стратегия за съдебна реформа на служебния министър Христо Иванов.

Обещава се прекратяване на политическата намеса в дейността на съда и прокуратурата, преструктуриране на Висшия съдебен съвет, който да бъде разделен на съдийска и прокурорска квота; пряк избор на членовете им от магистратите и намаляване на партийната квота в съвета, която в момента е 50%.

Остава ангажиментът за по-голяма отчетност върху работата на т.нар. трима големи в съдебната власт с акцент върху главния прокурор, като трябва да се създаде механизъм за обществен контрол върху работата му. Предвиждат се механизми за отзоваване на главния прокурор и председателите на върховните съдилища, ако те не се справят с работата си.

По-демократично управление на магистратурата и засилване ролята на специализираната прокуратура, която да разследва приоритетно корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта, е друга цел на стратегията. Ще се работи за максимален достъп до информация на гражданите за управлението на системата на правосъдие и полицията. Ще има и електронно правосъдие.

Голяма част от мерките изискват промени в конституцията и ще са пробен камък за готовността на четирите опозиционни партии да подкрепят промените. Бъдещият кабинет ще разполага с мнозинство от 137 гласа.

Пенсионна реформа и преструктуриране на НЗОК

По отношение на пенсионната реформа е записано, че ще има отсрочка на промените за работещите тежък труд. Първа и втора категория работници ще продължат и догодина да се пенсионират по досегашните условия, а пенсията си ще получават от НОИ. Освен това пенсионната реформа ще бъде съобразена "с демографските и социално-икономическите характеристики на страната". Отделно ще се прави "национална програма за противодействие на демографската катастрофа".

Исканията на Патриотичния фронт социалните помощи да се вземат само до трето дете са смекчени до странната формулировка "висок интензитет на подпомагане до трето дете".

В програмата е включено обещанието на АБВ за "възможност за почасова работа и въвеждане на минимално почасово заплащане" - искане, което бизнесът отправя от години.

В здравеопазването нов момент е преструктурирането на НЗОК, но не се казва какво конкретно се цели. Записано е, че НЗОК трябва да се превърне не само във финансиращ, но и в "контролен орган от името на осигурените граждани".

Бъдещата национална здравна карта ще има задължителен характер.

Четири магистрали и един тунел

Правителството обещава да работи приоритетно по завършването на четири магистрати – "Хемус", "Струма", "Марица" и "Калотина", също и за изграждането на тунела под Шипка. Другите ключови проекти са скоростният път София – Видин, както и околовръстното шосе на София. Приоритетни ЖП проекти са свързани основно с линиите София – Бургас и Видин -София, както и закупуването на нови влакове за БДЖ.

Правителството ще работи за преодоляване на икономическата изостаналост на Северозападна България, Странджа, Родопите и други слабо развити райони. Целенасочено ще се работи в Северозападна България.

Новата власт гарантира опазването и съхраняване на уникалните природни дадености чрез целенасочена подкрепа за биологично земеделие, алтернативни форми на туризъм и използване на потенциала на културното наследство. За тази цел ще се изработи и стратегия за българското село.

Ускорен икономически растеж

С цел да бъде ускорен икономическият растеж, който да гарантира нарастването на доходите и социалните плащания, ще бъдат подкрепяни износителите и фирмите, създаващи иновативни продукти. Ще се създаде и инвестиционен фонд за високотехнологични производства чрез публично-частно партньорство. Държавата смята да реформира туризма чрез дългосрочна национална стратегия.

Бизнесът ще бъде подкрепен с ускорено въвеждане на електронно управление и насърчаване на дигиталната икономика. Ще бъдат опростени условията за започване на малък и среден бизнес редом с намаляване на разрешителните и лицензионните режими.

Програмата предвижда да се ограничи вредното въздействие на монополите, но не се казва как.

В документа е отразено искането на Патриотичния фронт за комплексен преглед на разходите в енергийния сектор, които формират крайната цена на тока. И тук не е ясно какво ново ще се случи, при положение, че отчетите на компаниите от бранша са достъпни във фирмените регистри, а на електроенергийните дружества са направени по няколко одита.

Електронно управление, възпитание в патриотизъм и връщане на ГДБОП в МВР

В сферата на обществените поръчки бъдещите управляващи се ангажират да гарантират прозрачността и намаляването на корупционния риск с няколко законодателни промени. Сред тях са въвеждането на електронни обществени поръчки и на стандартизирани документи, както за възложителите, така и за изпълнителите.

Следващият кабинет ще е поредният, който си поставя незавършения все още проект за електронно управление, като основен приоритет. В тази връзка са записани "предъвкваните" от години мерки като подобряване ефективността на администрацията, завишаване на вътрешния контрол и "електронизиране" на публичните сектори като здравеопазване, образование, социална политика и правосъдие.

Записано е и намерение за реформа на държавната администрация, включваща промяна на структурата ѝ, намаляване на административните нива и процедури, повишаване нивото на обслужване, както и възприемане на конкурсите като основен принцип за назначаване на чиновници.

Новата управляваща коалиция си поставя амбициозни приоритети и по отношение на образованието, където ясно личи и ролята на Патриотичния фронт. Сред основните ангажименти в тази сфера са постепенно увеличаване на средствата за образование, реформа на средното и висшето образование, отваряне на нови детски градини, развитие на иновациите, "акцент върху възпитанието и обучението, които формират национално самочувствие и патриотичен дух сред децата и младежите" и други.

По отношение на рисковете от бедствия и аварии, в програмата е записано, че ще бъдат създадени фонд за подпомагане на пострадалите и териториален резерв по региони, в подчинение на областни управители и кметове.

В сектор "Сигурност" бъдещите управляващи очаквано планират да премахнат промените, въведени от кабинета "Орешарски", връщайки предишното положение – ГДБОП ще бъде възстановена и върната от ДАНС в МВР. Ще бъдат върнати и конкурсите за кариерно израстване в системата.

По темата с миграционния натиск управляващата коалиция се ангажира с довършването на оградата по границата с Турция, очевидно без да се притеснява от критиките по този въпрос, идващи от Брюксел. Ще бъдат предложени и "организационни и законодателни мерки за контрол върху незаконната миграция".

Външната политика и отбраната съобразени с ЕС и НАТО

Засилената интеграция в ЕС и НАТО е центърът на външната политика, която ще подкрепя евроатлантическата перспектива на Западните Балкани и ще залегне върху подготовката на българското ротационно председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Обещана е "ефективна защита на правата и интересите на българите зад граница", което бе и част от предизборната риторика на Патриотичния блок.

По отношение на политиката в отбраната се предвижда запазване на числеността на армията и поддържане на наличните способности.

Планира се и "постепенно преустановяване на всички зависимости на българските отбранителни способности, потенциално водещи до неустойчивост на външната граница на евроатлантическата общност".

В областта на отбраната България е силно зависима от Русия заради старото си съветско въоръжение и оборудване. Според оценката на служебния военен министър Велизар Шаламанов това не позволява на страната да е ефективен член на НАТО.

В програмата има и заявка за приемането на законите за специалните служби, които досега действат без отделни документи.

Механизмът за вземане на решения в коалицията дава последна дума на премиера

Текстовете в коалиционното споразумение между ГЕРБ и РБ са подготвени от преговорните екипи на формациите и ще служат за основа на законодателната дейност и ще регламентират начина на вземане на политически и кадрови решения.

Ще бъдат следвани принципите на върховенство на закона, добро управление, демократичност, честност и отговорност към гражданите.

Съотношението на участието в изпълнителната власт е пропорционално на парламентарното представителство на двете формации.

Окончателно решение при персоналните назначения в правителството и органите на изпълнителната власт принадлежи на министър-председателя.

При оставка на някой вицепремиер или министър, посочилата го политическа сила излъчва нов кандидат за същата позиция. След одобрение от министър-председателя, същият се предлага за одобрение в Народното събрание. Ако партньорът в коалицията не излъчи друг представител, той се посочва от министър-председателя.

Решенията между партньорите се взимат с консенсус. Този принцип важи за решенията на правителството, както и за решенията в парламентарната дейност. След като веднъж даден въпрос е решен, "партньорите се ангажират с безусловна подкрепа в рамките на коалицията".

За да се избегне коалиционен съвет като по времето на БСП, ДПС и НДСВ, сегашната коалиция ще ползва Съвета за развитие към МС като основен консултативен орган за формиране на политически решения.

Съветът за развитие се ръководи от министър-председателя. В него участват министрите, но могат да се включват и представители на парламентарните групи на ГЕРБ и РБ, както и политическите сили, формиращи парламентарното мнозинство.

Според документа четирите партиите ще се събират всяка седмица в парламента, за да уточняват законодателната програма за седмицата.

В коалиционното споразумение също така се предвижда и регулация на соловите законодателни акции на депутатите от мнозинството. Според текста преди депутат или група народни представители да внесе законопроект, той трябва да бъде съгласуван с ръководствата на парламентарните групи.

Срокът на коалиционното споразумение е за пълен управленски мандат от четири години.