НС преведе "геноцид" като "масово изтребление" на арменците в Османската империя

Народното събрание (НС) прие в петък внесеното от "Атака" проекторешение за признаване геноцида над арменците (1915-1922 г.) в Османската империя, но в редактиран вариант, в който международно употребяваното понятие "геноцид" бе заместено с българското словосъчетание "масово изтребление".

За да настоява за тази езикова поправка в парламента дойде и лично министър-председателят Бойко Борисов.

Подобно решение партията на Волен Сидеров предлага за девети път от 2006 година насам, но досега то винаги е било отхвърляно почти без обсъждане.

За проекта гласуваха 157 депутати, против бяха 36. С решението се обявява 24 април за Ден на възпоминание на жертвите.

От трета – първа точка в дневния ред

В четвъртък при приемането на дневния ред за днешното пленарно заседание тази точка бе поставена на последно, трето място, така че, според вносителите, да не може да бъде обсъдена поради недостиг на време.

Тази сутрин обаче мнозинството прие предложението на Десислав Чуколов от "Атака" и проектът на решение от трета стана първа точка в дневния ред. Преди това Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт предложи работното време на депутатите днес да бъде удължено до приемане на проекторешението за геноцида над арменците. Депутатите от ДПС излязоха от пленарната зала. Народните представители от БСП и част от другите групи станаха на крака.

От балкона дебата изслушаха представители на турското посолство у нас.

В Народното събрание се появи и премиерът Бойко Борисов, след което по предложение на депутата от ГЕРБ Данаил Кирилов бе дадена 15-минутна почивка и за консултации в кабинета на председателя на Народното събрание се събраха представители на ГЕРБ и съпредседателят на ПГ на Реформаторския блок (РБ) Радан Кънев.

След консултациите при председателя на НС

След консултациите Бойко Борисов заяви, че се надява политическите сили с консенсус да признаят масовото изтребление на арменците. "Това, което говорихме - че историята си е история, жертвите са си жертви и този ден трябва да бъде възпоменаван в тяхна памет. Не само на техните, но и на българските, разбира се, такива", каза премиерът.

Борисов уточни, че от ГЕРБ са предложили масовото изтребление на арменците да бъде признато. "Казах много ясно - това е българската дума или българските думи, или българският речник за геноцид", посочи премиерът.

От думите му обаче не стана ясно защо управляващите толкова упорито искат да преведат термина "геноцид" в решението на НС, при положение, че то фигурира точно по този начин в Глава четиринадесета от българския Наказателен кодекс - "Престъпления против мира и човечеството", например.

В ГЕРБ съвсем не се притесняваха да използват тази чуждица в началото на април, когато организираха в кулоарите на парламента брифинг на Съюза на репресираните от комунизма "Памет", чийто председател Лили Друмева обяви, че срещу шефа на ПГ на партията Цветан Цветанов се извършва именно геноцид. Повод за твърдението ѝ бе 4-годишната му ефективна присъда, потвърдена засега от две съдебни инстанции.

"Винаги в ГЕРБ сме отчитали това, че на границата ни с Турция има проблеми, те направиха жестове сега към нас с износа на месо, където контрасанкциите от Русия ни удариха много", добави в петък Борисов. Той се надява на ясно разграничение между Османската империя и сегашна Турция, както и че правителството в Анкара ще отчете безспорния исторически факт за тогавашното избиване на хора.

Надявам се, че оттук нататък ние не можем да направим по-различно от това да признаем масовото изтребление на арменците, защото ГЕРБ е партия, която винаги е била против това, обобщи премиерът. По-рано Радан Кънев заяви, че Бойко Борисов не е поискал нищо от коалиционните си партньори на срещата при Цецка Цачева, а само са консултирали мнения.

"Виждате, всички гласувахме по един и същи начин в залата, въпросът беше дали да се отложи днешният дебат по процедурен метод, което се е случвало неведнъж и е доста срамна страница от историята на българския парламентаризъм, или да проведем като сериозни, отговорни хора дебата и гласуването", каза съпредседателят на ПГ на реформаторите, отбелязвайки, че "това е много важен ден в българския парламентаризъм и история, много се радвам, че премиерът оцени и дойде".

Той увери медиите, че присъствие на представители на турското посолство не може да повлияе на вота на РБ.

Окончателното решение

В крайна сметка проектът за решение за признаване на арменския геноцид бяха направени промени, предложени от Цвета Караянчева (ГЕРБ) и от Красимира Ковачка (БДЦ).

Караянчева предложи думата геноцид да бъде заместена с израза масово изтребление.

По предложение на Ковачка от мотивите на решението отпаднаха текстовете: "Деянието отговаря напълно на състава на постановителните актове на Организацията на обединените нации: Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид (1948). Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпления срещу човечеството (1968)" и "като се присъединява към позицията на Европейския парламент в подкрепата на този диалог". От "Атака" възразиха срещу тази редакция.

Изтреблението на арменците в Османската империя през 1915-1922 г. е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи, се посочва в решението. Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветствува диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина, се посочва в решението.

След приемането му парламентът почете с едноминутно мълчание арменските жертви, като присъстващите в залата депутати на ДПС напуснаха.

Лидерът на ДПС Лютви Местан заяви, че парламентарната група ще гласува против проекта за решение, не защото отрича необходимостта от обща оценка на тези събития, а защото смята, че пътят за постигане на такава оценка може да бъде затруднен с една грешна намеса на българския парламент. Според него, българският парламент е единственият, който обсъжда проект за решение, а решенията по смисъла на Конституцията, имат силата на закон, не са израз просто на политическа позиция. По думите му повечето парламенти на другите държави са излезли с декларации. По отношение на миналото не може да се законодателства, посочи Местан и допълни, че историческите събития могат да бъдат оценени политически, но не могат да бъдат превърнати в правна норма.

С отпадане на текстове от Решението за признаване на масовото изтребление над арменците в Османската империя, които се позовават на конвенции на ООН и говорят за геноцид, се отнема правото на представителите на арменската общност по съдебен път да търсят своите интереси, заяви заместник-председателят на Парламентарната група на "Атака" Десислав Чуколов след приемане на документа. Все пак той оцени решението като "една победа за българските арменци и за нас от "Атака", въпреки орязването на важни термини".

Валери Симеонов /ПФ/ заяви, че българският народ е съпричастен към трагедията на арменците и е дал подслон и е спомогнал спасяването на над 70 000 арменци, бягащи от унищожение в Османската империя. Според него за България приемането на решение за арменския геноцид има огромно значение.

Валери Жаблянов /БСП/ каза, че избиването на една огромна част от арменския народ е варварски акт на една разпадаща се империя, каквато е османската. По думите му признаването на геноцида е условие да влезем в XXI век. Според него признаването на арменския геноцид е предпоставка за намаляване на съвременните жертви на варварските политически режими и на гражданските войни.

Ние трябва да знаем къде се намираме на картата, заяви съпредседателят на ПГ на Реформаторския блок Радан Кънев. По думите му тишината не може да бъде лечение на последствията от насилието. Признаването на истината може да бъде лечение на по-тежки дори от нашите исторически рани, като той.

61% от българите не са чували за арменския геноцид

На въпрос: "Вие лично чували ли сте или не сте чували за Арменския геноцид в Османската империя?", 61 на сто от анкетираните декларират, че не са чували, а 39 на сто са запознати. Това показват, публикувани също в петък, данни от проучване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено от 30 януари до 5 февруари по поръчка на Посолството на Армения в България, представително за пълнолетното население на страната и обхваща 1011 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете.

Това означава, че, най-общо, сред пълнолетните, около 2 милиона от българските граждани, които към момента се намират у нас, са чували за темата.

На въпроса "А според Вас лично трябва ли или не трябва българският парламент официално да признае Арменския геноцид в Османската империя?" 60 на сто заявяват, че не знаят или не могат да преценят.

Под 10 на сто от всички респонденти са на мнение, че българският парламент не трябва официално да признава арменския геноцид. 31 процента са на обратното мнение.

Ако за база се вземат само отговорилите, че са чували за арменския геноцид,66 на сто са на мнение, че българският парламент трябва да го признае, а 6 процента - че не трябва.

При всичките условности и отчитане на сравнително ниската запознатост, това означава, че около 1 - 1.3 млн. са онези пълнолетни българи, за които може да се смята, че знаят за темата и са общо взето положително настроени по въпроса с официалното признаване, посочват от "Галъп".