Ти си това, което четеш

Някой знае ли за какво и колко харчи държавата от наше име

Сещате ли се за нещо в магазина, което да струва точно 100,00 или 1 000,00 лева? Система за ценообразуване, която да води до кръгли суми би изглеждала малко съмнителна. Не така стоят нещата при пазаруването на администрацията с парите на данъкоплатците.

Отворените данни за проведените обществени поръчки в периода 2007-2015 г., които вече анализирахме няколко пъти на нашата специално създадена интернет страница, показват доста съмнителни суми на поръчките.

16 528 броя от поръчките в периода 2007-2015 г. са на стойност кръгли суми до хиляди или това са 10% от проведените поръчки. Общо похарчените пари по тези поръчки са 3 558 273 000 лева или 6% от общата стойност от над 60 млрд. лв. за обществени поръчки в този период. Причината за това закръгляне дори не може да се отдаде на съществуването на определени прагове по поръчките, тъй като само 0,1% от поръчките през разглеждания период са на стойност, равна на определения праг за дадената дейност чрез законодателството.

При договорите за услуги закръглените суми се срещат най-често – 14% от броя и 15% от сумите по договорите. Там са и най-много от фирмите, които подписват договори само на закръглени суми. Така например, една конкретна фирма от Кюстендил през 2007 г. товари и транспортира дървен материал за Държавно ловно стопанство - Осогово за точно 90 000 лв., а през 2008 г. преработва материала за точно 360 000 лв. или общо точно 450 000 лева. Една варненска фирма пък изпълнява за община Варна поръчка за "Поддържане и изграждане на зелени площи, резитба и отсичане на дървета" за точно 1 000 000 лв., а за ВиК-Добрич - "Ремонт на трафомашини" за 100 000 лева. Друг такъв пример, този път при доставките, е с фирма от Симеоновград, която през 2007 г. доставя на ВиК-Кърджали два товарни автомобила на стойност 25 000 лв., а през 2012 г. – два самосвала на община Елхово на абсолютно същата стойност, 25 000 лв., или общо 50 000 лв. за двете доставки. Точно 1 000 лв. пък струват редица дейности като например ремонт на пожарогасители с изтекъл срок в Български пощи, снегопочистването в с. Горно Трапе, доставка на масло в детска градина в гр. Русе и множество други.

Разбира се, това са сумите, които администрацията е вписала в Регистъра на обществените поръчки (РОП), а те, очевидно, невинаги изглеждат коректни. За стотина от поръчките сума изобщо не е вписвана, а за 21 291 броя (12% от всички поръчки за периода 2007-2015 г.) е посочено, че договорът е на стойност 0 лева, което очевидно е нереална стойност за каквато и да е стока или услуга.

В много случаи се виждат и нереални суми по договорите, въведени в базата данни. Според Регистъра отпечатването и доставката на ваучери за храна на всички служители в НКЖИ през 2011 г. е струвала точно 1 стотинка, а договор със същия предмет на поръчката, но за 2015 г., струва вече 8 432 424 лева. По същия начин, докато отпечатването и доставката на ваучери за храна на всички служители в БНТ за 2012 г. е 0,01 лв., в следващите три години стойността е около 300 хиляди лв. и то като се има предвид, че доставчикът е една и съща фирма и за трите години.

Левче струва доставка на хранителни продукти за общински детски градини в община Кърджали през 2009 г., както и охраната на имуществото и транспортиране на ценни пратки и пощенски товари на Български пощи през 2015 година.

В отговор на наше запитване до Агенцията за обществени поръчки (АОП) получихме информация, че това се дължи на възможността (до отмяната на стария ЗОП през април 2016 г.) възложителите да въвеждат в полето за стойността нула или само стотинки. Към настоящия момент тази порочна практика е преустановена, но рискът да наблюдаваме вписване на нереални и/или закръглени стойности остава.

Подобна вредна практика води до редица негативи:

  • Задават се грешни данни, които влияят на статистиката;
  • Обществото остава излъгано за реалната платена цена при разходването на публични средства;
  • Създава се объркване на пазара за конкурентната стойност на предлаганите стоки и услуги.

Трябва да направим уточнението, че в Регистъра на обществените поръчки (РОП) има актуални данни за това колко са стрували поръчките след изпълнението, но трудно човек би обработил 200 хиляди отделни досиета за всяка проведена поръчка.

В този контекст отварянето на данни няма смисъла, който би могло да има, а администрацията ще продължава да е непрозрачна. По притеснителното е, че нито в практиката, действаща допреди 2016 г., нито в настоящата, има текстове, гарантиращи коректната информация.

До април 2016 г. едно от основните задължения на изпълнителния директор на АОП е било поддържането на регистъра на ОП[1]. Отново по силата на ЗОП/отм./[2] изпълнителният директор на АОП е имал задължение да издава методически указания за уеднаквяване на практиката по прилагането на закона и свързаните с него подзаконови нормативни актове. И такива указания има издадени: "Предвид изложеното при изпращане на информация за изпълнението на договора, в съответните полета на образеца следва да се посочи стойността на реално изплатените суми. Отбелязването на стойност “нула" е допустимо, само когато по него не са извършени плащания. Когато не са извършени плащания преди прекратяването, в съответните полета на образеца се посочва стойност “нула"[3]. Както е видно от наличните данни, тези указания са послужили за разпростиране на лошите практики. Методически указания по предотвратяването им липсват на страницата на АОП.

След влизането в сила на новия ЗОП изпълнителният директор на АОП отново е отговорен за поддържането на РОП[4], в това число и да изисква от възложителите необходимата информация. Разширен е обхватът на задълженията за възложителите - длъжни са да подават стандартизирана информация по реда на ЗОП, както и да съставят и досие на обществената поръчка (т.нар. одитна пътека) с цел по-лесния контрол по изпълнение на процедурата.

Данни и информация за отговорността по контрола и налагането на санкции, обаче, е трудно да се намерят.Към настоящия момент не е публикуван докладът на АОП за 2016 г. и не можем да установим наложени ли са санкции за неподаване на информация или подаване на грешна информация към РОП. Но резултатите лесно могат да бъдат предизвестени. Установените проблеми с некоректното подаване на информация, нарушаващи принципа на прозрачност при изпълнението на обществените поръчки, не са спечелили внимание при изработване на сега действащия ЗОП.

В закона не е предвидена хипотеза за налагане на глоба или друг вид санкция при неподаване на информация или при заявяване на невярна информация от страна на възложителите. Така остава да възлагаме доверие на предвидената обща санкция за нарушаване на правилника за прилагане на ЗОП. Но предвид омаловажаването на въпроса за реалната цена на поръчките, установените при действието на отменения ЗОП нарушения могат спокойно да заживеят и в действащия закон. Погазването на правото на информация на гражданите не е отчетено като фундаментален проблем от страна на законодателната и изпълнителната власт, въпреки въздигането на прозрачността при обществените поръчки във фундаментален принцип, разписан в Директива 2014/24/ЕС.

Така формалистичният подход за подаване на информация е сведен до формален – важно е да отчиташ в срок и по ред информация, независимо каква е тя. Формата отново взема превес пред съдържанието.

________

[1] Вж. чл. 18, ал. 2, т. 6 от ЗОП /отм./

[2] Чл. 18, ал. 2, т. 6 от ЗОП /отм./

[3] Цитираното указание: тук

[4] Виж Чл. 229, ал. 1, т. 11 и чл. 229, ал. 3 от действащия ЗОП.

*Анализа е публикуван на страницата на Институт за пазарна икономика.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Защо Пеевски пише закон срещу "вторичното разграбване на КТБ"?