Ти си това, което четеш

Няма край одисеята с хеликоптерите (които малко не летят)

Един договор на МО – сигнална лампа за новите скъпи военни сделки
Никола Лалов | 12:21 | 09 август 2016 | 6 коментара

Хеликоптер "Кугър"

Правителството се готви през следващите няколко години да изхарчи около 5 млрд. лева за изтребители, кораби, бронирани машини и друга военна техника, но това съвсем не е началото на голямото харчене в отбраната. Въпреки че българската армия е изостанала с десетилетия технологично, през последните 10-12 години за модернизацията й са изразходвани стотици милиони лева. Срещу тях обаче не са придобити почти никакви бойни способности, а някои от подписаните договори са емблематични за лошото планиране и реализиране.
 
Най-видими са порочните практики в изпълнението на сделката с "Юрокоптер" за 18 хеликоптера (12 "Кугър" и 6 "Пантер), който бе подготвен от правителството на Симеон Сакскобургготски и сключен от тройната коалиция през 2005 година. Общата цена на поръчката, която бе договорена с посредничеството на бизнесмена Николай Гигов, бе малко над 383 млн. евро. 
 
Той бе предоговорен "на тъмно" от първото правителство на ГЕРБ и бе отказана част от поръчката – последните три машини "Пантер". Повече от 11 години обаче договорът все още не е "затворен" и вече е в Арбитражния съд в Париж, тъй като компанията не е доставила цялото договорено оборудване, забавила се е, а има проблеми и с изпълнението на офсета, съобщиха от Министерството на отбраната в отговор на запитване на Меdiapool. 
 
Oбщата стойност на претенциите на Министерството на отбраната около договора с Юрокоптер" е за близо 20 млн. евро, съобщиха от МО. 
 
Допълнителен нюанс е, че повечето закупени хеликоптери през повечето време не летят, тъй като военното министерство не е предвидило средства и за експлоатацията и поддръжката им. Това е напълно възможно да се случи и с техниката, която предстои да бъде закупена, ако се повтори лошото планиране, което е практика в МО.
 
Докъде е стигнал искът?
 
През декември миналата година военното министерство е депозирало пред Международния арбитражен съд при Международната търговска камара искане за арбитраж против Еърбъс Хеликоптерс (бел. ред. - компанията вече е ребрандирана и е с ново име). 
 
С приемането на искането вече е инициирано арбитражно производство, даден е номер на дело и вече се извършва процедурата по конструирането на арбитражния състав. 
 
След определянето му делото ще бъде предадено за разглеждане по същество.  
 
Oще през април тази година военният министър Николай Ненчев съобщи, че министерството ще се опита да постигне извънсъдебно споразумение с фирмата. 
 
От министерството посочиха обаче, че към момента конкретни преговори в тази посока не са започнали.
 
Кой движи иска?
 
Военното министерство вече подписа договор с адвокатското дружество "Симеонов и Дерменджиев" за процесуално представителство. За услугите си кантората ще получи процент от общата сума на претенциите на МО и от евентуални насрещни претенции.
 
Отбелязано е обаче, че независимо от развитието на производството глобалното възнаграждение не може да е повече от 960 000 евро.
 
Преди да бъде сключен този договор е бил направен финансово-правен анализ на спорните въпроси от дружеството "Симеонов и Дерменджиев", което е спечелило обществена поръчка в конкуренция с още 9 кандидата.
 
Kакво и колко иска МО
 
Общата стойност на претенциите на Министерството на отбраната към "Еърбъс Хеликоптерс" е 17 млн. евро заради недоставено оборудване и неизпълнение на офсетното споразумение.
Основната цел на офсетните споразумения по договорите за купуването на скъпа военна техника е да компенсират големите разходи за отбрана, като осигурят инвестиции в други сектори на икономиката. В директния офсет влизат дейностите по поддръжката на военното или отбранителното изделие, което ще се доставя с основния договор. Към индиректния офсет спадат инвестициите в различни цивилни и други сектори на икономиката на дадената страна - придобиване на материални и нематериални активи, технологии, ноу-хау и други.
 
Сделката с "Юрокоптер" бе придружена и от договор за гаранционен депозит с банка "Сосиете Женерал", според който трезорът осигурява през 2006 г. средства на "Юрокоптер", равняващи се на приблизително 60 на сто от стойността на всички хеликоптери.
 
Допълнително, извън искането за арбитраж, по което е образувано делото, във връзка със забава в изпълнението на задължения по индиректния офсет, МО е предявило искане за плащане на 2.85 млн. евро неустойка за забава по банкова гаранция, издадена от банка Сосиете Женерал.
 
Хеликоптерите не летят
 
Лошото планиране на проекта е изключително видимо при експлоатацията на закупената техника. Според неофициална информация към момента летят само 3 от 12-те Кугър-а заради липса на средства за поддръжка, експлоатация и резервни части. Ситуацията в момента обаче дори е успокоителна на фона на положението в края на 2013 година, когато летеше само един Кугър.
 
От хеликоптерите "Пантер" във въздуха са две от трите машини. 
 
Така един от най-мащабните договори вече повече от 10 години се движи по странни коловози, като засега няма изгледи скоро да завърши. Цената на сделката се "изгуби" при предоговарянето, а най-големият проблем е, че са придобити много малко нови способности.
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?