Няма място за младите хора, възможно е демографията да обяснява трайната стагнация

В края на 30-те години на 20-и век икономисти, опитващи се да обяснят как е възможно депресията да продължава близо едно десетилетие, се запитали дали проблемът не е в липсата на хора.

"Една промяна от нарастващо към намаляващо население може да е много пагубна", казал Джон Мейнард Кейнс през 1937 година.

Следващата година, друг виден икономист, Алвин Хансен, изразил тревога, че САЩ остават без хора, територия и нови идеи. Резултатът, казал той, е "продължителна стагнация - хилави възстановявания, които умират в зародиш, и депресии, които се самозахранват и оставят тежко и на вид непоклатимо ядро на безработицата."

Преди година Лари Съмърс от Харвардския университет върна към живот понятието "трайна стагнация" ("secular stagnation"), за да опише продължителните затруднения на богатия свят. Слабото търсене и прекомерните спестявания направиха невъзможно икономическият растеж да бъде стимулиран с обичайния инструмент на ниски краткосрочни лихвени проценти, гласеше неговият довод.

Възможно е демографията да играе главна роля за болестта, която Съмърс описа - дори по-главна, отколкото през 30-те години на 20-и век.

Застаряването на населението може да потиска икономическия растеж и лихвените проценти по няколко начина. Най-прекият е чрез предлагането на работна ръка. Потенциалният брутен вътрешен продукт (БВП) на една страна зависи от броя на работниците и тяхната производителност. Както в Германия, така и в Япония, населението в трудоспособна възраст намалява повече от едно десетилетие, като при това темповете на свиване ще се ускорят през идните години. Потенциалната работна ръка във Великобритания ще спре да нараства през идните десетилетия, а в САЩ ще нараства едва с една трета от темповете от 0,9%, които
преобладаваха от 2000 до 2013 година.

При равни други условия едно половинпроцентово забавяне на увеличаването на трудоспособното население ще изтрие аналогичен икономически растеж. Този ефект трябва да бъде почувстван постепенно. Възможно е обаче рецесията да е ускорила този процес, насърчавайки много работници да се пенсионират рано. В САЩ първите представители на бейби бум поколението получиха държавна пенсия през 2008 година, когато навършиха 62 години.

Според няколко изследвания на това може да се дължи половината от намаляването на дела на трудоспособното население, било то работещо или търсещо работа, от 66 до под 63%. Този сценарий повтаря случилото се в Япония, която изпадна в стагнация и дефлация през 90-те години на 20-и век горе-долу по същото време, когато населението ѝ в трудоспособна възраст започна да се топи.

Броят и възрастта на населението може също да оказва влияние за това колко потребители и работници може да набере бизнесът и колко ще инвестират те. Кейнс и Хансен са се безпокояли, че едно намаляващо население ще има нужда от по-малко от стоките, произвеждани от американските заводи. Съвременните модели на икономически растеж тръгват от презумпцията, че на фирмите е необходима определена маса капитал на работник - оборудване, сгради, земя и интелектуална собственост - за производството на единица продукция. Ако по-малко работници са на разположение да бъдат наети, то и фирмите ще се нуждаят от по-малко капитал.

В изследователска бележка Еудженио Пинто и Стейси Тевлин от Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ обръщат внимание че нетните инвестиции (брутните инвестиции минус амортизацията) са близо до най-ниското си равнище като дял от съвкупната капиталова маса от Втората световна война. Това отчасти е въпрос на икономически цикли, тъй като рецесията принуди компаниите да свият плановете си за разширяване. Той обаче е и траен.

Нарастването на капиталовата маса се забави от 3,1% годишно в периода 1994-2003 г. до 1,6% през следващото десетилетие. Икономистите приписват около една трета от това намаляване на темповете на забавеното увеличаване на работната ръка, а остатъка - на по-малкото иновации. С други думи компаниите купуват по-малко машини, тъй като имат по-малко служители, които да работят на тях, и могат да се възползват от по-малко технологически пробиви.

Свят на кредитополучатели

Третият начин, по който демографията може да влияе на икономическия растеж и лихвените проценти, е чрез спестяванията. Хората обикновено взимат големи кредити в началото на своето пълнолетие, за да платят за образование, къща и бебета, пестят здраво през средната възраст и харчат тези спестявания, след като се пенсионират.

Коен Тюлингс от Кембриджския университет е изчислил какви би трябвало да са колективните спестявания на различните страни предвид тяхната демография. По-големият приръст на населението и по-краткият период на получаване на пенсия изискват по-малко спестявания; по-възрастното население - повече.

За САЩ необходимата капиталова маса е възлизала на -228% от БВП през 1970 година: домакинствата трябва по-скоро да са взимали кредити, отколкото да са правили спестявания, тъй като относителната им младост и по-късата средна продължителност на живота са означавали, че те са щели да разполагат с предостатъчни доходи в бъдеще, за да изплатят своите дългове и да финансират своя живот след пенсиониране.

Но със застаряването на населението, довело до забавяне на нарастването на капиталовата маса и увеличаване на годините в пенсия благодарение на по-голямата продължителност на живота, необходимото равнище на спестяванията е достигнало 52% от БВП през 2010 година. За Япония изискуемите спестявания са се увеличили от хипотетичните -176% до 119% от БВП за същия период, за Германия - от 189% до 325%, а за Китай - от -40% до 86%.

Тези едновременни усилия на толкова много държави да пестят пари за след пенсиониране, в съчетание със слабите инвестиции, забавянето на потенциалния икономически растеж, фискалните икономии, трупането на парични резерви от корпорациите и неравенството (което оставя по-голяма част от националния доход в ръцете на правещите огромни спестявания богаташи), понижават "равновесния" лихвен процент, който постига баланс между инвестициите и спестяванията.

Има обаче най-малко едно политическо решение. "По-високата пенсионна възраст намалява спестяванията", пишат Тюлингс и Ричард Болдуин от Graduate Institute в Женева в издадена неотдавна електронна книга. "Възможностите ни да пестим днес в замяна на свободното време и високото потребление утре просто са ограничени. Някой трябва да върши работата утре; не може всички да сме се пенсионирали дотогава."

Освен това на даден етап застаряващото население започва да използва спестяванията, които е натрупало. Чарлз Гудхарт и Филип Ерфърт от Morgan Stanley отбелязват, че делът на работниците, които се пенсионират, сега намалява в повечето развити страни, а скоро - и в много държави с нововъзникваща пазарна икономика. Япония вече ликвидира чуждестранните активи, които нейните граждани са придобили през годините на големи спестявания; Китай и Южна Корея започват да правят същото и Германия също ще ги последва скоро. Това, прогнозират Гудхарт и Ерфърт, ще върне реалните лихвени проценти, които сега са отрицателни, обратно до исторически "равновесната" лихва от 2,5-3% до 2025 година.

По БТА