”Ню Йорк Таймс”: Брюксел ще следи отблизо българските медии

Европейската комисия се ангажира да наблюдава отблизо свободата на медиите в България, където враждуващи политически и бизнес групи установиха контрол върху водещите медии и ги използват, за да защитават техните интереси, пише в материал, публикуван във в-к "Ню Йорк Таймс", цитиран от БТА.

Пред американското издание еврокомисарят по телекомуникациите Нели Крус заявява, че е поискала да се срещне с основните медийни играчи при посещението си в София през септември за конференция за шороколентовия интернет.

Крус съобщи в имейл, че получава все повече сигнали за намаляване на свободата на новинарските медии в България. "Прочетох също така за насилие и смъртни заплахи срещу журналисти. Това е тревожно", допълни Крус.

Един от примерите е българската журналистка Лидия Павлова, която пише за организираната престъпност в ежедневника "Струма". Тя е получила редица заплахи за живота си, а през месец май колата на сина ѝ е подпалена в югозападния град Дупница, където тя живее със семейството си.

Европейската асоциация на издателите на вестници също обяви, че планира да разследва твърденията за ограничаване на свободата на медиите в България, заяви Франсин Кънингам, изпълнителен директор на организацията.

Повече от две десетилетия след падането на комунизма България, която се присъедини към ЕС през 2007 г., не успява да изгради силни и независими новинарски медии, пише ”Ню Йорк Таймс”.

"Репортери без граници" постави България на 80-то място в последния си индекс за свободата на медиите в света, оставяйки я на последно място сред държавите членки на ЕС. Страната върви непрекъснато надолу в класацията от 2006 г., когато беше поставена на 35-то място.

Макар законите на страната да предоставят защита за свободата на медиите, Организацията на медиите в Югоизточна Европа (SEEMO) обрисува друга картина в доклад, публикуван през април.

"Придържането към бизнес интересите на собствениците на медиите и заглушаването на всяка информация, която може да се възприеме като вредна, се приема широко от повечето репортери като начин за правене на журналистика", се казваше в доклада.

Медийни наблюдатели твърдят, че България трябва да вземе мерки, за да направи собствеността на медиите по-прозрачна. Много медии трудно оцеляват на малкия пазар, в който парите за реклама често са оскъдни. Тези трудни условия не позволяват появата на силни конкуренти, които да държат под око намесата на политиката и бизнеса. Освен това много от журналистите в страната нямат достатъчно добро образование.

Две групи, които държат основни дялове в националните медии са Нова българска медийна група, контролирана от Ирена Кръстева, бивша директорка на държавната лотария, чийто син Делян Пеевски е депутат. От септември 2007 г. компанията придоби пет вестника и една телевизия, пише ”Ню Йорк Таймс”.

Другият основен играч се появи в края на 2010 г-, когато германската прес група ВАЦ продаде двата масови ежедневника "Труд" и "24 часа" на консорциум с участието на Огнян Донев, собственик и изпълнителен директор на "Софарма", най-голямата фармацевтична компания в България, Любомир Павлов, бивш банкер, и Христо Грозев, бизнесмен и медиен консултант, припомня американският вестник.

Нова българска медийна група публикува поредица материали тази година за високите цени на лекарствата, произвеждани от компанията на Донев. "Труд" и "24 часа" отвърнаха на удара, като обвиниха Кръстева в нечестни практики. Същия месец българската прокуратура повдигна обвинение срещу Павлов за пране на пари и документни измами, и за пране на пари срещу Донев. Обвиненията се основаваха върху придобиването на вестниците от ВАЦ. През юли прокуратурата повдигна обвинения срещу Павлов и Донев за други финансови измами, които не са свързани с медийния им бизнес. Те отричат да са извършвали нередности.

Последната конфронтация между медийните империи избухна, когато вестниците от групата на Донев имаха проблеми с разпространението, което предизвика вълна от обвинения между двете издателски компании.

Медийният анализатор и председател на Съвета за електронни медии в България Георги Лозанов призова за нови закони за по-добра защита на журналистите, включително независимост от издателите, по-голяма прозрачност на собствеността и по-силни съюзи на журналистите. "Капиталът, който стои зад медиите, не трябва да създава съдържание", заяви Лозанов.

Според Мариус Драгомир, медиен анализатор от Лондон, нещата вероятно ще се влошат преди изборите в България догодина. "Двете медийни компании ще впрегнат всичките си усилия за изборите и това е само началото на медийна война", казва той.