Ти си това, което четеш

НЗОК е с прогнозен дефицит от 116 млн. лева и амбиции да го сведе до 30 млн. лева

Най-голям е преразходът за онкомедикаменти, засега не се предвижда актуализация

Прогнозите към момента са, че дефицитът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) към края на годината ще е 116 млн. лева, но очакванията на ръководството й са, че както и в предишни години той ще бъде минимизиран и няма да е повече от 30 млн. лева. Това стана ясно при изслушването на управителя на касата Глинка Комитов от депутатите в парламентарната здравна комисия в четвъртък.

Той обясни, че по това време на годината прогнозният дефицит на касата винаги е висок и припомни, че през 2015 година прогнозният дефицит е бил 400 млн. лева, а годината е приключена с 52 млн. лева, а през 2016 година прогнозният дефицит по това време е бил 200 млн. лева, а в края е бил едва 19.5 млн. лева. Това обаче беше постигнато чрез прехвърляне на разходи за следващата година, което сега натоварва допълнително системата.

Комитов очаква дефицитът и тази година да бъде минимизиран чрез по-голяма събираемост от здравни вноски, каквато е практиката от последните години и в крайна сметка да не е повече от 30 млн. лева. Той декларира, че няма да иска актуализация на бюджета, докато е управител на касата. “Аз трябва да спазя закона за бюджета на НЗОК, но ако депутатите го актуализират, няма да имам нищо против“, заяви той.

Така вероятно и тази година ще бъдат прехвърлени плащания за следващата.

Онкомедикаментите с най-голям преразход

От представения от Комитов отчет стана ясно, че най-големият и основен преразход в бюджета на касата са онкомедикаментите, където при общ бюджет 225 млн. лева за цялата година към края на март са платени 80.6 млн. лева или 35.8% от бюджета. Това е ръст от 21.4% спрямо миналата година или 14.4 млн. лева. Комитов обясни, че се предвижда 41 млн. лева от резерва на касата да бъдат насочени именно за онкомедикаменти, с което да се осигури същият ресурс, който беше разплатен миналата година – 266 млн. лева.

В болничната помощ при бюджетна рамка 1.4 млрд. лева към края на март са платени 405 млн. лева или 27.8 %, което е със 7 млн. лева или 1.8% повече спрямо същия период на миналата година. На болниците от резерва на касата ще бъдат дадени 156 млн. лева, за да достигнат плащанията към тях нивата от миналата година.

Председателят на комисията Даниела Дариткова поиска обяснение от Комитов за голямото увеличение в разхода за онкомедикаменти и коментира, че картината в никакъв случай не е балансирана. Дариткова заяви, че докато болниците се оплакват от намалени бюджети, разходите за лекарства растат, а в крайна сметка медицинската дейност е най-важна. Тя го попита кой носи отговорност за това – районните каси или надзора на касата.

Новите болници и дейности “изяждат“ бюджета на касата

Комитов изброи три причини, заради които като цяло бюджетът на касата постоянно нараства и е в недостиг.

Първата са увеличаващите се нови дейности, които НЗОК заплаща. Комитов припомни, че само допреди няколко години е имало само три линейни ускорители за модерно лъчелечение и хората са ходили да се лекуват в Турция и други страни, докато в предишното правителство на ГЕРБ са се купили нови и вече касата плаща за дейността на 27 лъчеапарата.

Управителят на касата припомни, че от тази година финансира и нови две лечебни заведения – ултрамодерната болница в “Панагюрище“ “Уни Хоспитал“ и болницата “Сърце и Мозък“ в Плевен, която е част от групата на “Търговска лига“. Комитов обясни, че новите болници и дейности, които финансира, отнемат от увеличението на средствата в бюджета, и така НЗОК е принудена да разпределя същия като миналогодишния ресурс между болниците и останалите си договорни партньори.

Разхищение на медикаменти в няколко болници

Подуправителят на НЗОК Димитър Петров пък обясни, че има обективни и субективни причини за големия ръст в разходите за онкомедикаменти, като обективните са навлизането на нови лекарства, които касата плаща, и увеличаващата се преживяемост на пациентите.

От 2015 г. насам има 27% увеличение на средствата за онкомедикаменти, отчете той.

Петров заяви обаче, че касата е засякла разхищение на медикаменти в няколко лечебни заведения, които щели да бъдат оповестени в следващите две седмици. Петров намекна, че тези констатации може да бъдат дадени на прокуратурата. Именно заради разхищението на онкомедикаменти НЗОК въведе нови правила, по които да ги плаща на болниците.

Комитов отчете като проблем и неразплатената надлимитна дейност към болниците, заради която Българският лекарски съюз ще заведе дело срещу НЗОК. Той посочи, че касата не разполага с финансов ресурс за покриването й. “Честно казано искам да ни осъдят, за да знам как да действаме“, заяви в изблик на емоции пред депутатите управителят на здравната каса.

Още по темата
Още от България

Съгласни ли сте с оценката, че "синдикатите са вредни за България", защото "пречат за развитието на икономиката“, а оттам - и в социалната сфера?