Облекчаване на студентските заеми за останалите да работят у нас

С европари ще се плаща на млади преподаватели от чужбина, а 20% от специалностите трябва да са на английски

Един от най-големите проблеми на българското висше образование и на икономиката у нас е това, че все повече млади хора предпочитат да учат в чужбина или след като завършат университет в България заминават да работят зад граница. Затова основната цел на приетата от правителството в сряда стратегия за развитие на висшето образование в България до 2020 г. предвижда редица мерки за задържането на най-добрите студенти у нас и реинтеграция на завършилите чужди висши заведения. Това заяви министърът на образованието и науката Румяна Коларова, която представи стратегията пред журналисти в четвъртък. За да влезе в сила Документът трябва обаче да бъде одобрен и от парламента.

От думите ѝ стана ясно, че една от мерките за задържане на висшистите у нас е облекчаване на финансовото задължение на онези от завършилите, които останат да работят в България или започнат работа в невисоко платен сектор.

Сред заложените цели на стратегията е 36% от българите на възраст от 30 до 34 години да имат висше образование до 2020 г. В документа обаче липсват данни колко в момента са висшистите на тази възраст. Посочва се още, че в дългосрочен период (2020- 2025 г.) до 20% от специалностите във всяко висше училище трябва да се предлагат ефективно на английски език; или и в двойна (тройна и повече) версия: английски, български и трети възможен език. Предвижда се и предлагането на програми за образователна и научна степен "доктор” и на английски език.

В документа е заложено още държавата да предоставя субсидии за храна и общежития и на студентите от частните висши училища, както и да се промени механизмът на финансиране на университетите и институтите.

Наред с принципа "парите следват студента” (обвързване на финансирането на входа) да се приложи с приоритет и финансирането според професионалната реализация на завършилите висшето учебно заведение. За да се получи това обаче трябва да има обратна връзка с пазарите на труда и да се подават точни и постоянно обновявани данни за броя и структурата на постъпилите на работа и кариерното развитие на випускниците от различните висши училища в страната и в чужбина.

Стратегията за развитие на висшето образование, е свързана с новата Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", каза просветният министър. В оперативната програма са предвидени 20-30 милиона лева до 2020 г., с които ще се плащат хонорарите на млади преподаватели, завършили в чужбина, за да преподават за една-две години в български университети, обясни Коларова.

Заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева съобщи, че се подготвя списък на защитените професии - по региони, като сега се прави анализ на реализирания план-прием в
професионалните гимназии в последните четири години. Тя даде пример с професията "асансьорен техник", която още не е в този списък, но необходимостта от нея е голяма. За съжаление не може да се реализира приемът на ученици за тази професия в последните години, отбеляза Кастрева.