МОН се отказва от по-късата лятна ваканция, но не и от уседналостта за първокласниците

Министерството на образованието и науката (МОН) се отказва от предложението си за по-къса лятна ваканция, но не и от идеята за въвеждане на тригодишна уседналост като водещ критерий за прием на учениците в първи клас. Това обяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в сряда по повод публикуваните за обществено обсъждане от ведомството му промени в последните дни.

Според МОН водеща при приема на първокласниците трябва да бъде близостта на дома до училището.

Вълчев обясни, че в повечето училища, където няма голям наплив от желаещи да се запишат, безпроблемно ще влизат и деца, които не отговарят на критериите за уседналост.

Учебната година остава от 15 спетмеври до 30 юни

След разгорялата се обществена дискусия в последните дни обаче министерството отстъпва от идеята за по-къса лятна ваканция за сметка на по-дълги почивки през учебната година и няма да приеме предложението на работодателите учебната година да започва на 1 септември. Мярката предизвика недоволството на част от родителите, синдикатите и някои учители, макар, че среща и обществено одобрение.

“Ще приемем предложението учебната година да не навлиза в юли месец, тоест да не се учи след 30 юни. Това не е най-важната ни политика, нито най-важната мярка за задържане на децата и учениците в образователната система, за предотвратяване на преждевременното им отпадане. Приемаме аргументите за високите температури през юли, за това, че в училищата няма климатици“, каза Вълчев.

Отказът от скъсяване на лятната ваканция вероятно ще бъде за сметка на трите дни между 2 и 5 януари. Няма да я има двуседмичната зимна ваканция, посочи той.

Вълчев изрично уточни, че МОН не възнамерява да се съобрази с предложението на работодателите учебната година да започва на 1 септември и не предвижда такава промяна.

Според МОН уседналостта не нарушава правото на избор на училище

Относно другата мярка – въвеждането на уседналост и тясно райониране като водещ критерии за прием в първи клас, Вълчев коментира, че според министерството училището трябва да е близо до дома и не се нарушава правото на избор на родителите.

Предложението на МОН предвижда децата, които отговарят на водещия критерий – близост до училището, да се разпределят в четири групи: които живеят повече от 3 години на съответния адрес, такива които са живели от 1 до 3 години в близост до училището, такива които са сменили адресната си регистрация в последната година и такива, чиито адрес изобщо не попадва в прилежащата територия на училището.

“Каквито и критерии да заложим, ще е налице усещане за несправедливост в една част от родителите, когато имаме по-малък брой места в сравнение с търсенето в определени училища. Ние продължаваме да твърдим, че критерият близост е най-добрият и от гледна точка на безопасността на децата и от гледна точка на това да предотвратим схвръхконцентрация“, каза Вълчев.

Той посочи, че въвеждането на уседналост е заради злоупотребите с фалшива адресна регистрация. “Колкото по-голяма е тази уседналост, толкова възможността за злоупотреба е по-ниска“, коментира Вълчев.

“Районирането и принципа на близост го правим в рамките на правото на избор на родителите да си изберат училище, но когато всички или голям брой хора изберат 1 училище, ние трябва да имаме относително справедливи критерии, които да не подлежат на манипулация, да не бъдат дискриминационни“, коментира Вълчев.

Критерият месторабота е отпаднал от критериите, тъй като се смята, че с него най-често се злоупотребява и пред удобството на родителите в МОН са предпочели предотвратяване на злоупотребите.

Според министъра повечето училища ще приемат и деца извън тесния си район

Според Вълчев в много училища ще могат да се приемат и деца от третата и четвърта група – тоест които са живели под една година или пък изобщо не попадат в прилежащата територия на училището, тъй като децата от тесния училищен район няма да са достатъчни , за да го напълнят. Проблем щяло да има само в тези, в които има голям наплив.

Той съобщи, че общините трябва да определят прилежащи райони за всяко училище, като прилежащите адреси трябва да са възможно най-близо до него.

Вълчев призна, че същественият проблем е разликата в качеството на образованието в отделните училища, но посочи, че МОН работи за преодоляване на дисбалансите, а в някои отношения те били силно надценени.

Според него в системата няма толкова много неравенства, колкото се смята. “Факт е, че има търсене на определени училища, което далеч надвишава като пропорционалност разликите в качеството на обучението. Още повече, че това се гради на имидж, който в някои случаи не е базиран на резултати на училището. Много често родителите не знаят при кой учител ще се обучават децата им“, каза Вълчев.