Общинските проекти по селската програма надхвърлят тройно бюджета й

Всички общини подадоха по няколко проекти за ремонт и изграждане на ВиК, улици, площади, детски градини, училища и читалища за финансиране по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) - мярка 7.2. В резултат общата стойност на подадените проекти е над три пъти по-голяма от планирания бюджет по мярката. Това е първи прием по тази мярка в настоящия програмен период.

Общо 232 общини са подали 925 проекта на обща стойност над 2.11 млрд. лв., съобщи Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Бюджетът по мярката е близо 670 млн. лв. На практика по мярката са кандидатствали всички общини, които имат право на подпомагане по ПРСР. Недопустими кандидати са 27-те общини, отговарящи на областните градове.

Силният интерес към мярката се обяснява с неяснотите дали ще има следващ прием и необходимостта от по-дълъг период за изпълнението на проектите.

В същия ден, в който ДФЗ разпространи информацията за големия интерес към мярката от местната власт, Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) призова в хода на оценяването на проектите да се даде възможност за отстраняване на евентуални пропуски, заради промени в условията по приема, станали ясни след кандидатстването. От асоциацията предупреждават, че заради неяснотите, общините могат да имат проблеми с бюджетите си.

Позицията им е изпратена до земеделския министър Десислава Танева и заместника ѝ Васил Грудев, който отговаря за ПРСР. Към момента няма официален коментар от страна на Министерството на земеделието и храните и ДФЗ на мнението на БАКЕП.

Проектите за ремонт и нови улици над планирания бюджет по цялата мярка

Най-голям е бил интересът към ремонта и изграждането на нови улици по селата. Общо са подадени 392 заявления за над 1.32 млрд. лв. при бюджет за цялата мярка от 670 млн. лв., което е двойно повече. Това е обяснимо предвид факта, че улиците не са ремонтирани от години, осеяни са с дупки, а в много населени места те въобще липсват.

Така за реконструкция и рехабилитация на нови и съществуващи улици и тротоари са подадени общо 204 заявления за подпомагане на обща стойност от 378 752 407 лв. Средната стойност за един проект е 1 856 629 лв.

За строителство и ремонт на нови и съществуващи общински пътища са подадени 188 заявления на обща стойност 941 625 167 лв., съобщи ДФЗ.

Ремонтът и изграждането на ВиК системи в населени места под 2000 жители в селските райони е другата подмярка предизвикала голям интерес сред общините. По нея са подадени 113 заявления за 546 549 137 лв. при средна стойност за един проект 4 836 718 лв.

За ремонт и изграждане на социална инфраструктура са подадени 13 заявления за 32.2 млн. лв., като средната стойност на едно проектно предложение е 2 478 799 лв. По тази подмярка е допустимо и финансирането на купуване на автобуси и други превозни средства за превоза на деца и ученици.

За мобилни библиотеки и читалища – над 107 млн. лв.

За изграждане и ремонт на културни обекти са приети 325 заявления за над 107.3 млн. лв. при средна стойност за проект от 330 286 лв. По тази мярка е допустимо създаването на мобилни културни обекти, е посочено в съобщението на ДФЗ, без да са дадени примери.

За ремонт и обзавеждане на общинска образователна инфраструктура с местно значение са подадени 82 заявления нза над 106.2 млн. лв.

За детски градини има 33 заявления за близо 37.5 млн. лв. и средна стойност за проект от над 1.1 млн. лв.

Проектите за училища са 49 за над 68.7 млн. лв. и средна стойност за проект от 1.4 млн. лв.

Заявленията за подпомагане ще се класират според получените при оценката точки и ще се одобряват в низходящ ред до размера на определения бюджет за съответната дейност, посочват от ДФЗ.

Класираните проектни предложения с еднакъв брой точки, за които е наличен частичен разполагаем бюджет при класирането, ще бъдат одобрени след заповед на министъра на земеделието и храните за изменение на бюджета по подмярката, уточняват от ДФЗ.

Консултантите със забележки по приема

Междувременно от Българската асоциация на консултантите по европейски проекти (БАКЕП) сигнализираха, че има риск за изпълнението на мярката за обновяването на селата, заради късното публикуване на условията за кандидатстване, промени в хода на прием на проектите, както и в някои все още неизяснени условия за кандидатстване.

Аргументите им са, че Наредбата за прилагане на подмярка 7.2 е обнародвана едва седем дни преди публикуване на заповедта за прием, определяща краен срок за кандидатстване 3 октомври 2016. По този начин общини и неправителствени организации е трябвало да подготвят проектисъс значителни бюджети (до 3 млн. евро) за едва два месеца, или "поне тези общини, които нямат достъп до вътрешна информация от ДФ "Земеделие" и Управляващия орган на ПРСР в МЗХ относно това какво и при какви условия ще се финансира". Тази липса на публичност и прозрачност постави под съмнение равнопоставеността на кандидатите още преди да е стартирал приемът, смятат от БАКЕП.

Други ключови условия за кандидатстване също са били публикувани твърде късно и извън сроковете, определени в заповедта за прием. За пример е даден списъкът с райони с установен или прогнозиран воден стрес и с лошо качество на питейната вода, който е от ключово значение за покриване на критериите за оценка на проектите.

"На сайта на ДФЗ и Управляващия орган не са налични никакви данни за проследяване и доказателства за това на коя дата са публикувани всички списъци, което обезсмисля поставянето на крайни срокове в Заповедта за прием и ограничава правото на потенциалните бенефициенти да оспорят коректното изпълнение на заповедта от страна на ДФЗ", се посочва в съобщението на БАКЕП.

Показателен за промените на условията за кандидатстване и за качеството на Наредбата е примерът с изменението от 9 септември 2016 г., по-малко от месец преди крайния срок за кандидатстване.

"Дори да се приеме, че промените в наредбата са в интерес на бенефициентите, тъй като им предоставят възможност да докажат с прединвестиционно проучване допустимостта си за кандидатстване за водопроводна инфраструктура, тази промяна на практика е твърде закъсняла, за да има необходимия ефект, тъй като въвежда изискване за прединвестиционно проучване на твърде късен етап (очевидно е, че няма технологично време да се възложи и изготви качествено прединвестиционно проучване за по-малко от 20 работни дни)", посочват от БАКЕП.

Макар приемът по мярката да е затворен на 3 октомври, все още няма отговор на въпроса за какъв разход ще се признава ДДС – допустим или недопустим, посочват от БАКЕП. От ДФЗ се оправдават с Министерството на финансите, от чиято компетенция е този отговор.

Според БАКЕП е "абсолютно недопустимо" да няма яснота по този въпрос, защото той има "огромно финансово отражение", не само върху бюджетите на проектите а на целия прием. Причината в случай на непризнаването му това означава освобождаване на ресурс от около 70 млн. евро по мярката.

През миналия програмен период ДДС първоначално се признаваше за допустим разход, но след това не се признаваше, заради решение на Европейския съд. Така общините трябваше да възстановят милиони, които нямаха заложени в бюджетите си. Наложи се държавата да им опрости тези задължения.

Няма българска община от селските райони, която да може да си позволи да плати ДДС разхода при големите проекти – за ремонт на улици и пътища и ВиК. Практиката досега е този въпрос обикновено да се решава в края на годината и в масовия случай този разход се поема за сметка на държавния бюджет.

От БАКЕП посочват, че за разлика от много други програми, ПРСР не публикува определените референтни цени, на чиято база ще се оценява обосноваността на разходите в проектите. По този начин се нарушава принципът на прозрачност, тъй като се дава неограничена свобода на ДФЗ да определи един разход обоснован или не. "Липсата на публичен достъп до тези цени предпоставя възможности за манипулация на списъка в процеса на оценката и не дава никаква яснота относно начина, по който са определени тези референтни цени", смятат от БАКЕП.

Според тях друго необосновано решение на ДФЗ е да изисква финансови анализи за всички проекти на стойност над 50 000 евро, независимо дали генерират приходи или не. Никоя друга програма, финансирана от еврофондовете, няма такава практика, защото е задължителна само за проекти, генериращи приходи. Това изискване носи допълнителна административна тежест за общините, които разработват анализи със съмнителна полза, допълва асоциацията.

От организацията посочват като недоразумение и сгрешени примерни таблици за изготвянето на финансовия анализ, които са публикувани две седмици преди крайния срок за подаване на проектите. Таблиците са в евро, а бюджетите на проектите се изготвят в лева.

Според БАКЕП тези примери компрометират качеството на проектите, преди те да са подадени. "Добросъвестните кандидати нямат възможност да готвят проектите си в необходимата технологична последователност, спазвайки всички законови процедури. Нещо повече, ключови условия за финансиране не са ясни дори на финансиращите органи, като последиците за това ще бъдат за сметка на българските общини", посочват от БАКЕП.

По тази причина те предлагат като "единствен възможен изход за намаляване на негативните последствия" е в хода на оценката на подадените заявления да се даде възможност на кандидатите да коригират заявленията си и да отстранят евентуални пропуски, отчитайки условията за финансиране, които са станали известни след срока за кандидатстване.