Одиторите не откриха нито един кредит към свързани лица извън правилата

Нито едно нарушение на правилата за раздаване на големи кредити или на заеми към свързани лица не е засечено при мащабния преглед на активите на банковата система.

Това става ясно от доклада на БНБ по повод извършената под методическото ръководство на одиторската компания "Делойт" проверка.

Именно големите експозиции към свързани лица бяха в основата на източването на КТБ според доклада на международната консултантска компания "Аликс Партнърс".

Подробната проверка на "Делойт" през 2016 г. обаче не е засекла нито едно подобно нарушение в която и да е от проверените 22 банки, става ясно от анализа на БНБ.

В същото време 14.9% от големите корпоративни заеми, които до края на 2015 г. са считани за редовни от банките, при прегледа са прекласифицирани от одиторите като необслужвани. При жилищните и ипотечните кредити нивото е 4.5%, посочват от БНБ. В доклада обаче няма подробно обяснение и коментар на този ключов извод.

Централната банка не е пожелала да посочи в пряк текст точния размер на всички кредити, които са прекласифицирани от обслужвани към нередовни за цялата банкова система. От обясненията на БНБ може да се съди косвено, че става дума за сума от поне 4-5 млрд. лв.

Става ясно също, че заради преоформянето на кредитите банките ще трябва да заделят допълнителни провизии в размер на около 665 млн. лв. Сумата обаче е условна, защото всичко зависи от състоянието на въпросните заеми до момента.

В доклада например пише, че голямата част от допълнителните провизии – 475 млн. лв., произтича от 397 случая на кредити в размер на 3.7 млрд. лв. Други 93 млн. лв. идват от жилищни ипотечни заеми, чиято стойност обаче не се споменава. Останалите около 100 млн. лв. провизии трябва да се заделят заради други бизнес заеми, кредити за домакинства и преоценка на придобити активи, като например имоти.

От Асоциацията на банките в България (АББ) коментираха, че резултатите от проверката и анализът на БНБ показват, че секторът се представя изключително добре при направената проверка. Нивото на основния капитал – т. нар. капитал от първи ред, се променя незначително – от 20% на 19% за системата, което е в пъти по-високо от изискваните по закон 4.5%. Това е и значително над средното ниво за страните от ЕС.

"Видно е, че при базисния сценарий за стрес тестовете посоченият капитал на банките дори нараства – до над 22%, а при утежнения вариант намалява до 14.4%, което отново е забележимо по-високо ниво от минимално изискваното според банковите регулации – 4.5%", посочват от АББ.

Според първоначалните коментари на финансистите прекалено високата капиталова адекватност и предпазливост на банките дори може да се разглежда като проблем за икономиката.

"Прегледът вече приключи, вижда се, че системата е стабилна и се представя дори по-добре от европейската банкова система. Затова според мен е крайно време българските банки да започнат и да поемат рискове и да кредитират бизнеса, защото това е философията на банковата дейност. Нива от порядъка на 25-30% говорят за неефективност на капитала", коментира бившият финансов министър и депутат от ДПС Петър Чобанов.