Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Около 40% от учениците у нас са функционално неграмотни

Не могат да приложат получените в училище знания на практика и да решават задачи от реалния живот

9 коментара
Снимка: БГНЕС

Около 40% от 15-годишните български ученици са под критичния праг на функционална грамотност по четене, математика и природни науки, което означава, че те трудно прилагат знанията си в практически задачи от реалния живот. Това показват резултатите от участието на българските ученици в международното оценяване PISA 2015, което този път е с акцент върху природните науки.

Целта на оценяването е да провери знанията и уменията на учениците, които вече са в края на задължителното обучение, за да се види доколко са подготвени за живота. Изследването обхваща ученици на 15 и 16 години от 72 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Под прага на функционална грамотност са 37.9% от българските ученици по природни науки, 41.5% по четене и 42% по математика. Под функционална грамотност се разбира умението на учениците да намират, осмислят, преобразуват и представят информация, да решават съществуващи проблеми.

Близо година учене дели българските младежи от средното ниво

Средният резултат за страната ни по природни науки е 446 точки, което е с 47 точки по-малко от средното ниво за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Тези над 40 точки се равняват на знания и умения, които се придобиват за почти една учебна година. С този резултат България попада в една група със страни като Гърция, Румъния, Словакия, Обединените арабски емирства, Чили. Първенци в класацията са Сингапур (535), Япония и Естония (527), Финландия (521) и Китай, чиито отделни области са с резултати между 526 и 509 точки.

Делът на учениците, които са решили най-сложните задачи от теста у нас е 2.9% при средно за ОИСР 7.8%.

Сред практическите задачи по природни науки, които е трябвало да решават учениците през 2015 година, има например задача за проучване на повърхността на склон. Ученикът трябва да оцени верността на два извода, като тълкува представени данни. Данните включват средните стойности на слънчево излъчване, влажността на почвата и валежите. Ученикът трябва да установи дали разликата във влажността на почвата се дължи на разликата в слънчевото излъчване върху двата склона или на разликата във валежите на двата склона.

Верни отговори на тази задача са дали 32% от учениците. Друга задача - “Бягане в горещо време“ - изисква от учениците да оценят риска от топлинен удар или обезводняване на бегач, като задават различни параметри на температурата на въздуха, влажността и консумираната от бегача вода. С тази задача са се справили 43% от учениците.

При четенето резултатите се влошават, по математика се подобряват

При четенето българските ученици са със среден резултат 432 точки, което е малко по-слабо представяне спрямо 2012 година (436) точки, но по-добро спрямо 2006 (402) и 2009 (429). По способността да четат текст с разбиране, да го анализират и извличат полезна информация българските ученици попадат в една група с връстниците си от Румъния, ОАЕ, Турция, Уругвай. Делът на учениците под критичния праг на грамотност у нас бележи слаб ръст спрямо 2009 (41%) и 2012 (39.4%).

По математика българските ученици са със среден резултат 441 точки, което е най-доброто представяне от 2000 година насам. По този предмет спада значително и делът на учениците, които са под критичния праг на грамотност. Под критичния праг на грамотност по математика през 2015 година са 42% от учениците при 43.8% през 2012, 47.2% през 2009 година и 53.3% през 2006 година.

Изследването през 2015 година показва намаляване на разликите между момчетата и момичетата. Традиционно момичетата показват по-добри резултати от момчетата, но на последния тест момичетата са развалили резултата си и именно това е довело до намаляване на разликата.

Децата от образовани семейства и елитни училища са по-грамотни

Проучването показва, че децата от образовани семейства с по-висок социален статус се представят значително по-добре. Разликите между деца от бедни и богати семейства достигат до 100 точки, което се равнява на повече от две години учене. В същото време 17% от децата от най-богатите семейства също са под критичния праг на функционална грамотност.

Според експертите на образователното министерство слабите резултати на българските ученици се дължат на това, че системата ни е ориентирана към даването на повече фундаментални знания за сметка на практическите задачи. Затова и българските ученици се представят по природни науки по-добре при научното обясняване на природни процеси и явления, където средния им брой точки е 456 и по-слабо при планиране и оценяване на научно изследване и при извършването на експерименти и анализи.

МОН очаква по-добро представяне през 2018 година

Вицепремиерът и образователен министър Меглена Кунева изрази увереност, че след започнатите промени в средното образование резултатите на следващите тестове ще са по-добри и призова резултатите да не се използват за злорадство на гърба на учениците и с политически цели. Заместникът ѝ Диан Стаматов смята, че на теста PISA 2018 представянето на българските ученици ще е по-добро.

От МОН очакват, че залегналите в новите учебни програми повече време за практически задачи и опити и олекотяване на материала ще даде резултат. Наред с това резултати се очакват и от действащите програми за наваксване на пропуските на изоставащите ученици, целодневната форма на обучение и др.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

9 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. анита хегерланд
    #9

    Образователната ни система не работи по начин, който кара учениците да търсят, преобразуват, осмислят, представят информация и решават проблеми. Те наизустяват учебния материал. Тази тенденция се запазва и в университета.

  2. Lady Jane
    #8

    През 2018 година, когато всички вече ще са забравили отдавна кои ще да са били министърката на образованието Кунева и министър-председателят Тиквун, има всички изгледи резултатите наистина да са по-добри!

  3. Kiril Kovatchev
    #7

    Проблемът е че тези 40% неграмотници ще се превърнат в 40% безработни. Твърде много са за да бъдат изxранвани и винаги ще дърпат страната към дъното. Политиците виждат в неграмотниците само лесни за манипулиране хора. Никой не мисли за бъдещето.

  4. Бивши комунисти НЯМА!
    #6

    Важно е матрялът да е прост. Това гарантира лесно пресяване и успешно разклащане без негативни последици.

  5. nimart
    #5
  6. nimart
    #4

    А грамотни ли са българските парламентаристи? Някои от тях не могат даже да говорят правилно български език!

  7. joro
    #3

    Около 40% от 15-годишните ученици са функционално неграмотни...най вероятно 60% от студентите също. А политиците ни са си 98% неграмотни...Начело с простия ритнитопковец.

  8. т€еритория на Мики Маус
    #2

    Около 40% от 15-годишните ученици са функционално неграмотни-Горд съм, че съм грагянин на демократична Балгариа! А за практически задачи от реалния живот-и соц училището не ни учеше на това!

  9. Дядо ми Петър
    #1

    А какъв е процентът на "функционално неграмотните" на Дондуков 1 и пл. "Народно събрание"?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.