Средно около 66% от българите определят здравето си като добро, сочат данни на НСИ, част от Европейското здравно интервю.
През 2014 г. най-голям е относителният дял на хората на възраст 15 и повече години, които самоопределят здравето си като “добро“ (43.1%), следвани от отговорилите „много добро“ (23.5%) и "задоволително“ (22.3%). Като “лошо“ и “много лошо“ оценяват здравето си съответно 8.3 и 2.8%. В сравнение с 2008 г. намалява делът на лицата, определили здравето си като “много добро“ (с 3.1 процентни пункта), за сметка на увеличението на дела на тези, които оценяват здравето си като “добро“ и “задоволително“. Минимално е намалението на дела на хората, според които здравето им е “лошо“ или “много лошо“. Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на анкетираните лица. Мъжете по-често определят здравето си като “много добро“ и “добро“ (70.3%) в сравнение с жените (63.5%). С напредване на възрастта се увеличава делът на лицата, които оценяват здравето си като “лошо“ и “много лошо“.
По данни на Евростат от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) през 2014 г. 70.3% от мъжете и 64.9% от жените в държавите - членки на ЕС, определят здравето си като “много добро“ или “добро“. Най-висок е този дял за мъжете и жените в Ирландия - съответно 83.5 и 82.1%. Най-нисък е относителният дял на мъжете с положителна самооценка на здравето си в Португалия и Латвия - по 50.5%, а на жените - в Литва (40.6%).
Високото кръвно е водещото хронично заболяване у нас
През 2014 г. най-разпространеното хронично заболяване у нас от включените във въпросника е хипертонията - 29.6% от лицата на възраст над 15 години. Заболяването е по-разпространено сред жените (33.0%) отколкото сред мъжете (26.0%), а при лицата над 65-годишна възраст относителният дял на тези с високо кръвно налягане достига 68.3%.
Съпоставяйки данните с 2008 г., се наблюдава значително увеличение в разпространението на това заболяване както сред мъжете (с 32%), така и сред жените (с 30.4%). Сравнението по възраст показва повишение на относителния дял на хипертониците на възраст 45 - 64 години (от 30.3 на 37.3%) и на 65 и повече години (от 55.8 на 68.3%).
На второ място сред наблюдаваните хронични заболявания и здравни проблеми са уврежданията, засягащи долната част на гърба или други хронични нарушения на гърба, посочени от 10.1% от лицата, като по-често те се срещат при жените (12.1%) отколкото при мъжете (7.9%).
Наличие на исхемична болест на сърцето или стенокардия през последните 12 месеца, предшестващи интервюто, декларират 7.9% от мъжете и 10.2% от жените на 15 и повече години.
Артроза имат 7.5% от лицата, като заболяването е значително по-разпространено сред жените - 10.2%, отколкото при мъжете - 4.5%.
Диабетът е едно от социалнозначимите заболявания, което оказва съществено влияние върху качеството на живот на лицата и често води до усложнения. По данни от проведеното Европейско здравно интервю през 2014 г. в България диабет имат 6.4% от населението на 15 и повече години. Заболяването е разпространено сред 5.4% от мъжете и 7.3% от жените.
Обобщените данни показват, че през 2014 г. 58.3% от хората на възраст 15 и повече навършени години нямат нито едно от включените във въпросника хронични заболявания или здравни проблеми. Наличие на едно заболяване заявяват 17.2%, на две заболявания - 10.6%, а на три и повече - 13.9% от населението.
Повече хора се обръщат към лекар
Данните показват, че сред хората на 15 и повече години през 2014 година към общопрактикуващия си лекар са се обърнали 71.2% от населението; към лекар специалист - 30.9% и към стоматолог или ортодонт - 44.4%.
Разпределенията по пол показват, че жените са по-активни по отношение на консултациите с тези медицински специалисти. С увеличаване на възрастта нараства и обръщаемостта към общопрактикуващи и лекари специалисти. Изключение прави обръщаемостта към стоматолог през последните 12 месеца, която намалява с нарастване на възрастта на хората
Сравнението на данните от 2014 г. с тези от 2008 г. показва, че е налице тенденция на нарастване на обръщаемостта на хората към медицински специалисти от извънболничната помощ в последните 12 месеца, предшестващи интервюто. Най-съществено е това увеличение
Най-широко прилаганата профилактична мярка от включените в анкетната карта е измерването на кръвното налягане от специалист. Кръвното налягане на 58.2% от мъжете и 69.9% от жените е измервано от медицински специалист през последните 12 месеца.
На 31.8% от жените на възраст 50 - 69 години е правена мамография през последните две години (през 2008 г. този дял е 21.9%);на 52.2% от жените на възраст 20 - 69 години е взета цитонамазка през последните 3 години (през 2008 г. - 46.8%). Съпоставката на данните от двете вълни на изследването показва положителна тенденция в намаляването на относителния дял на жените в конкретните възрастови групи, които никога не са прилагали двете профилактични мерки (фиг. 5 и 6). През 2014 г. на 35.3% от жените на възраст 50 - 69 години никога не е правена рентгенова снимка на гърдите (през 2008 г. този дял е 61.0%).
През 2014 г. 10.0% от населението на възраст 15 и повече години са били на болнично лечение с престой едно или повече денонощия. В болнични лечебни заведения като дневен пациент през 12-те месеца, предхождащи интервюто, са преминали 8.5% от населението на възраст 15 и повече години.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Много малко хора разбират сигналите на тялото си и умеят да го балансират, което е основа на здравето. Например у нас месото се счита задължителна /основна/ храна в детските градини и училищата, а то винаги е непрясно, т.е. пълно с токсини, хормони, антибиотици, които се дават на животните, отглеждани за храна. /Животното не е убито предния ден и рибата не е уловена вчера./ Младежите обичат да карат скейтборд, но вместо това им се предлагат велоалеи. Възрастните хора имат нужда от социални контакти, но вместо това роднините им ги заключват вкъщи. Всички социални, здравни, психологически фактори трябва да бъдат добре балансирани.
DW, Вести.бг:Пороците на българското здравеопазване
Повече от 17 хил. българи годишно нямаше да умират, ако се превентираха най-значимите заболявания
05.12.2016| Коментари Новини10| видяна 3918
Новини
Най-високата в Европа преждевременна смъртност, причинена от неинфекциозни болести, сред хората в активна икономическа възраст е регистрирана в България.
Годишно около 17 000 български граждани на възраст между 25 и 64 години приключват твърде рано жизнения си път. С 410 преждевременни смъртни случая …
на 100 хиляди души население (над два пъти повече отколкото средно за ЕС) България държи още един черен рекорд.
Това сочат данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в документ, озаглавен „Поглед върху здравеопазването в Европа 2016”.
Тази осезаема загуба за все по-дефицитната работна сила в българската икономика се равнява на ежегодната загуба на повече от 2500 потенциално продуктивни човекогодини на всеки 100 хиляди българи.
Болни, но оптимисти
Поне 17 500 смъртни случая годишно в България биха могли да бъдат избегнати, ако в страната се провеждаше адекватна политика за информационна и клинична превенция на най-значимите заболявания с фатален край. В същото време българите са големи оптимисти - две трети от тях твърдят, че всичко им е наред.
България и Румъния са рекордьори по дял от населението, което не плаща здравни вноски. По тази причина над една трета от нуждаещите се от лечение български граждани при нужда могат да се обърнат единствено към екипите на „Бърза помощ“.
Здравно осигурените българи също не се радват на адекватни медицински грижи. Над половината от разходите за здравеопазване в страната се покриват от самите пациенти - независимо, че те отделят от доходите си за здравно осигуряване.
Едва 23% от стойността на изписваните лекарства и медицинските изделия (изкуствени стави, стентове и др.) в България се поемат от публични източници, като Здравната каса и застрахователните компании. За сравнение: в ЕС публичните разходи за медикаменти и консумативи покриват две трети от стойността им, а в Германия, Люксембург и Нидерландия този дял е дори над 80%.
Новини
Новото издание на „Поглед върху здравеопазването в Европа“ разсейва и някои митове, например че в България лекарите били на свършване. Оказва се, че по брой на лекарите на 1000 души население България заема седмо място в Европа, непосредствено след страни като Швеция и Германия. По съответния показател за медицинските сестри обаче положението е отчайващо – страната е на предпоследно място в Европа. Още по-неблагоприятно за българските пациенти е съотношението 1:1 между лекари и медицински сестри, последните от които масово напускат страната. Средният показател за Европа е 1:3.
Измамната медицинска статистика в България
Шефът на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров акцентира върху много тежката демографска картина в България, описана в публикацията на ОИСР. Лошата организация, слабият социален и регионален обхват и високата цена на лекарствата, медицинските изделия, клиничните изследвания и процедурите - дори за осигурените пациенти - поставят здравеопазването, наред с бедността, застаряването и бягството на млади хора, сред основните причини за непрекъснатото повишаване на и без това високите равнища на смъртност в страната.
Особено лоша новина е, че България държи рекорда по детска смъртност в ЕС. Д-р Кацаров обаче вижда и редица проблеми в българската медицинска статистика.
„Много болници поставят диагнози съобразно изгодата им да усвояват пари по най-добре заплащаните клинични пътеки. Така се стига до парадокса да има много висока регистрирана заболеваемост от тежки страдания, като инфаркти и инсулти, и несъразмерно по-ниска честота на смъртни случаи вследствие на тях. Това е така, защото при фатален край лечебните заведения вече нямат финансова изгода да надписват, както това става при подмяната на клиничните пътеки“, обобщава наблюденията си докторът.
Новини
Той посочва и най-големия проблем на многострадалния български пациент - солидното доплащане от джоба на - уж осигурените му чрез здравните вноски - услуги, лекарства, медицински изделия и консумативи.
„Само през тази година отпаднаха една трета от лекарствата (близо 1000 медикамента) в списъка на реимбурсираните от Здравната каса лечебни средства. През новата година касата обещава безплатни лекарства за хипертонията – един от трите основни виновници за смъртността в България. Според мен, касата просто ще направи безплатни най-евтините медикаменти за високо кръвно налягане, но ще спре реимбурсацията на по-ефективните, но и по-скъпи лекарства“, подозира шефът на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
И още едно последно място
Според д-р Стойчо Кацаров, големият порок на българското здравеопазване е концентрирането на сравнително малкото отпускани за здраве средства почти изключително върху скъпоструващото лечение, което може само да удължи живота на тежко болните пациенти.
Според данните на ОИСР, България твърдо заема последното място в Европа по дял на средствата, отпускани за превантивни клинични изследвания и дългосрочни медицински грижи за възрастните и тежко болните пациенти.
Вижте още:
Данъците без промяна, повече пари за здраве и образование
Над 3,2 млрд. лв. от джоба си дава годишно народът за здраве
България харчи все повече пари за здравеопазване
Източник:Дойче Веле