Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Опциите на Доналд Тръмп в Близкия изток

2 коментара
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Избраният президент на САЩ Доналд Тръмп каза много неща за външната политика, без всъщност да казва нищо. Неясните му изявления не дават голяма представа какъв ще е външнополитическият курс, който той наистина ще следва, и няма особени основания да се смята, че когато подходът му стане ясен, той ще е това, от което се нуждаят САЩ или светът.

Тръмп е бизнесмен, а не държавник. Той мисли за незабавните печалби и загуби и това си пролича в изявленията му, че американските съюзници трябва да имат по-голям принос в алиансите за сигурност. В период на нови предизвикателства и нарастващи заплахи придържането към този тесногръд, изолационистки подход едва ли ще доведе до нещо добро.

Един от регионите, който Тръмп няма да може да игнорира, е Близкият изток. САЩ ще бъдат въвлечени в кризата в Сирия, макар че там Тръмп няма особено голям избор. Все пак американските "умерени" джихадистки съюзници не са по-приемливи от президента Башар Асад, а т. нар. "Ислямска държава" още съвсем не е победена.

Бившият кмет на Ню Йорк Руди Джулиани, близък съветник на Тръмп и вероятен член на правителството му, определи разгрома на "Ислямска държава" като най-важния външнополитически приоритет на новата администрация. Тръмп твърди, че знае "повече за "Ислямска държава" от генералите". Но това е малко вероятно. В крайна сметка, единственият начин да се разгроми напълно движение, което процъфтява в условията на хаос, е да се изградят силни и компетентни държави, а Тръмп няма нито достатъчно желание, нито търпение да направи това.

Ако Тръмп избере чисто военния подход, ще разбере, че всяка "победа" само отваря ново пространство за насилие и терор. Завладяването на Ракка и Мосул от ръководената от САЩ военна коалиция ще подобри позициите на Вашингтон сред сунитските му съюзници, но в същото време ще намали натиска върху оста Русия - Иран - Хизбула. След оттеглянето на "Ислямска държава" подкрепяните от Иран шиитски милиции ще започнат масово да убиват сунитите в Мосул". Сътресенията и натискът върху сунитите, които ще последват, ще подхранят още повече тероризма - било то на "Ислямска държава", било на съвсем нови групировки.

Какъвто и курс да поеме Тръмп в Сирия, той със сигурност ще е повлиян от руския президент Владимир Путин. Тръмп трябва да откъсне САЩ от зависимостта им от Русия във войната в Сирия, за да парира усилията на Путин да използва позициите си в Сирия за увеличаване на влиянието си по въпроса за Украйна.

Разбира се, не е сигурно, че Тръмп ще пожелае да се противопостави на Путин, за когото избраният президент се изрази с възхищение. Но американските висши военни и висши служители в областта на сигурността, както и републикански сенатори като Джон Маккейн най-вероятно няма да позволят на Тръмп да "върне величието на Русия", като се предаде и по въпроса за Сирия, и за Украйна. Ако се отстъпи за Украйна, това само ще засили позициите на Русия в район, който тя смята за своя "сфера на влияние", а това би могло да доведе до разпадане на НАТО.

Ако се съди по изявленията му по време на предизборната кампания, Тръмп може би не се притеснява от разпадането на НАТО - или на който и да било съюз за сигурност на САЩ, поне не и засега. Но резултатите може да са катастрофални, не на последно място защото липсата на американски гаранции и структури за сигурност може да стимулира разпространението на ядреното оръжие.

Особено тревожно е обещанието на Тръмп да суспендира споразумението за иранската ядрена програма. Иран е подготвил Хизбула като свой силен съюзник, който да действа вместо него в ситуации, в които трябва да отвърне на ударите на враговете му. Още повече, че суспендирането на споразумението за нула време ще превърне Иран в ядрена сила. В регион без система за обща сигурност терористични групи лесно могат да се сдобият с прости ядрени устройства.

Като се има предвид всичко това, ще е благоразумно онези съюзници на САЩ в Близкия изток, с които са влошени отношенията - Саудитска Арабия, Египет и Израел, да престанат да се противопоставят на споразумението с Иран, а вместо това да насърчат Тръмп да го запази. Също така обещанието на Тръмп да намали финансирането за чужди съюзници като елемент от по-общата му стратегия "Америка преди всичко" би трябвало да охлади радостта им от неговата победа.

Друг "отчужден" съюзник, който може да формира решенията на Тръмп за Близкия изток, е Турция, която през последните месеци се опитва да подобри отношенията си с Русия. За да спаси двустранните отношения, Тръмп ще трябва да жертва партньорството на САЩ с кюрдите, чиито военни отряди в Сирия и Ирак са най-надеждните съюзници на Вашингтон в битките за Мосул и Ракка.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган може и да иска "Ислямска държава" да бъде разгромена, но още по-силно иска да съсече амбициите на кюрдите за самоуправление. Възнаграждаването на кюрдите за помощта им чрез подкрепяне на усилията им за създаване на държава ще е толкова неприемливо, че за да го предотврати, Ердоган може дори да се опита да осуети поражението на "Ислямска държава". Когато към това се прибави и опозицията по този въпрос от страна на Ирак, Сирия и Иран, става ясно, че кюрдската независимост не е част от играта.

Но създаването на палестинска държава би трябвало да бъде. И Тръмп почти го каза, макар и по своя хаотичен начин, и така подхрани надеждите на някои палестинци, че избирането му може в крайна сметка да сработи в тяхна полза. Фанатичното заселническо движение в Израел обаче е останало с точно обратното впечатление и смята, че победата на Тръмп е разрешение за неограничено разширяване на селищата на палестинските земи.

В крайна сметка, начинът, по който Тръмп ще използва влиянието на САЩ в израелско-палестинския конфликт - единствения проблем в Близкия изток, по който американското влияние е безспорно, може да зависи от това, което се случва там, на място. И по-конкретно, офанзивата за изграждане на селища може да завърши с особено жестока трета палестинска интифада.

Но Тръмп не бива да чака да се стигне до криза, която да му налага дневен ред. Вместо това трябва да признае, че в момента, повече от всякога след 1948 г., сунитските съюзници, охладнели към САЩ, имат силен стимул да се помирят с Израел и да си сътрудничат с него по регионалната сигурност, както и че такова споразумение може да бъде легитимно само при създаване на палестинска държава. Като се има предвид, че това ще подпомогне и помирението на САЩ с арабските страни, в интерес на американската национална сигурност Тръмп не трябва да се колебае да поеме инициативата.

*Шломо Бен-Ами е бивш израелски външен министър. Той е вицепрезидент на Международния център за мир в Толедо. Автор е на книгата "Белезите на войната; раните на мира: Израелско-арабската трагедия". (Бел. на изданието)

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Мони Монев_deactivated_1503637416
    #2

    Международные резервы ЦБ РФ снизились на $6 млрд после победы Трампа на выборах в США

  2. анита хегерланд
    #1

    ИД не може да бъде победена, докато не се анализират причините за създаването й от Саудитска Арабия и Катар, които видимо не участват в конфликта, но са пряко отговорни за създаването му.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.