Ти си това, което четеш

Още едно от същото и пак няма кой да провери Цацаров

Красен Николов | 08:10 | 21 април 2017 | 9 коментара

Снимка: БГНЕС

В развитите демокрации, когато известен бизнесмен и издател обяви, че главният прокурор го заплашва, това предизвиква огромен публичен скандал и последствия. Най-малко се провежда мащабна проверка. Правосъдната система в тези държави е конструирана така, че да реагира на подобни ситуации, защото те са изпитание за авторитета и дори легитимността на публичната власт. Това важи както при системи, в които главният прокурор е част от изпълнителната власт, така когато е поставен извън нея. В България скандалите с участието на главния прокурор вече са почти всекидневие, но системата е конструирана така, че да му осигурява пълна недосегаемост.

Преди два дни в YouTube изтече запис от публичен разговор с бизнесмена и издател на в."Сега" Сашо Дончев, в който той разказва за своя среща с главния прокурор.

"Бях поканен на среща с главния прокурор, за да ми каже, че моето поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него. Какво е това, дето аз подкрепям "Да, България"? Какво е това, дето моята телевизия Би Ай Ти, в която моят приятел Сашо Диков го е превърнал в централен образ? И разбира се, вестник "Сега" и Комарницки... Аз го гледам и викам: Абе, вие какво искате да ми кажете", разказва Дончев.

"Ами казвам ви, че даже господин Филчев ми каза, че съм много мек в реакциите си", казал главният прокурор в отговор. "Ми тоя същия господин Филчев прати барети, какво се случва, какво последва?", отговорил му Дончев преди да отрече всички твърдени от Цацаров връзки с партии и телевизии.

Ден след това главният прокурор отхвърли твърденията на Сашо Дончев като "неверни, спекулативни и непочтени". И на свой ред обвини бизнесмена, че е искал от него да упражни влияние върху прокурорите, проверяващи енергийния регулатор.

Срещата между Дончев и Цацаров е била в офисa на бизнесмена и член на Изпълнителното бюро на БСП Георги Гергов. За момента Гергов се е покрил и не коментира нищо. И нищо чудно, като се има предвид, че той практически е в ролята на адв. Момчил Мондешки от аферата "Яневагейт". Той може да потвърди едната или другата теза, но надали би го направил, след като знае, че държавата – това е Цацаров.

Главният прокурор бе замесен в подобен скандал още в първата година на своя мандат. През 2013 г. прокуратурата повдигна три обвинения на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов няколко седмици, след като депутатът от ДПС Делян Пеевски му каза от парламентарната трибуна, че това ще се случи. Последва декларацията на групата на ГЕРБ, призоваваща главният прокурор да се разграничи от Пеевски.

За да докаже съществуването на такава връзка, Цветанов обяви, че Цацаров водил Пеевски със себе си като придружител на официални срещи в МВР. Цацаров му отговори, че когато е ходил да се вижда с Цветанов в кабинета му, там е заварил Пеевски, а не го е водил със себе си. Случаят изискваше независима проверка най-малко заради смущаващото съвпадение между действията на прокуратурата срещу Цветанов и заплахите на Пеевски, но такава проверка нямаше.

Впоследствие скандалът дори ескалира след намесата на самия Делян Пеевски, който съобщи, че Цветанов е поискал "ултимативно" от Цацаров да назначи шуменската прокурорка Ася Петрова за заместник-главен прокурор. Пеевски допълни, че е бил свидетел на това искане. Ася Петрова наистина стана заместник-главен прокурор.

Делян Пеевски разказа още, че Цветанов искал Цацаров да прикрие разследване, дошло от Македония, срещу съдийката по делото "Октопод" Румяна Ченалова. Пеевски призна, че е използвал медиите си за политически поръчки в услуга на Цветанов, като опъвал "чадър" над "престъпни босове", близки до бившите вътрешен министър и главен секретар на МВР. И след всичко това дори нямаше дело. Причината е, че няма прокурор, който да е свободен да провери най-големия си началник. Въпреки огромния публичен скандал, нещата останаха дума срещу дума. "Сами ще се убедите колко силно е влиянието на Делян Пеевски върху прокуратурата", каза тогава Цветан Цветанов. Години по-късно той спря да вижда такова "влияние", но пък бе оправдан по всички обвинения, не без любезното съдействие на прокуратурата, която допусна гафове по делата му.

През 2014 г. КТБ рухна. Оттогава насам мажоритарният собственик на банката Цветан Василев говори пред медиите за задкулисието в държавата и връзките между Делян Пеевски, Сотир Цацаров и Бойко Борисов. Проверка на твърденията на Цветан Василев няма, въпреки че банкерът бе непосредствен участник в това задкулисие.

През 2015 г. избухна аферата "Яневагейт". От изтеклите записи се чува как бившата шефка на най-важния окръжен съд в страната - Софийския градски съд – Владимира Янева обяснява, че Бойко Борисов нарежда на Сотир Цацаров да я "опраска". Чува се как Янева казва, че "Бойко и Делян винаги са играели партия". Преди два месеца делото "Яневагейт" приключи без някой прокурор да провери Сотир Цацаров. Междувременно следователят Бойко Атанасов излезе публично и обяви, че в следствието има "шпицкоманда" от магистрати под контрола на главния прокурор, които държат изкъсо делата срещу политици. Нямаше прокурорска проверка - по същите причини. Елементарен анализ на действията на прокуратурата по знаковите дела показва как тя действа според определена политическа конюнктура.

Реакция на управляващите досега няма, няма и да има. Очакваната нова коалиция между ГЕРБ и "Обединените патриоти" обещава още едно от същото – гарантиране на недосегаемостта на главния прокурор. Единствената заявка за реформа на статута на главния прокурор е Цацаров да ходи четири пъти годишно в парламента да внася доклади, вместо веднъж годишно, както е досега.

Т.нар. системни партии ГЕРБ, БСП и ДПС, а покрай тях и националистите, показват удивителна резистентност, когато някой поиска две неща – поставянето на главния прокурор под обществен контрол и намаляване на политическата квота във ВСС. Именно тези два фактора гарантират политическото овладяване на цялата съдебна власт.

Още през февруари 2012 г. Европейската комисия поиска реформа "из основи" на ВСС и прокуратурата. ВСС бе реформиран, разделен на две колегии, но политическата квота остана недокосната. Не само това, ами политическата квота бе разпределена така, че да се гарантира съхраняване на статуквото. Главният прокурор остана извън реформата. Както отбеляза Бойко Борисов през 2015 г., всяка реформа е за след Цацаров.

Три години по-късно в разгара на "Яневагейт" Европейската комисия поиска безпристрастно разследване на случая, което да изключва влиянието на Сотир Цацаров.

"Независима проверка (на казуса "Яневагейт") може да се направи единствено, ако тези, за които се твърди, че са замесени, бъдат изключени от участие в процеса", обяви ЕК. Нямаше кой да отстрани Цацаров и случаят приключи.

През септември 2015 г. Венецианската комисия препоръча на България мащабна реформа, която да засегне неприкосновеността на главния прокурор. Комисията каза нещо, което в България е добре известно – структурата на прокуратурата е остатък от времето на тоталитаризма и не бива да продължава да работи така.

Като стъпка за балансиране на едноличната и централизирана по съветски модел власт на главния прокурор, Венецианската комисия предложи Министерският съвет да има роля в неговото назначаване. Комисията нарича този механизъм "разумен" с оглед "правилното и ефективно функциониране на държавата".

Основните партии в парламента се направиха, че не са чули нищо от това. Същото се случи и с дългоочаквания анализ на европейските прокурори, които бяха няколко месеца на мисия в България. Те препоръчаха създаване на независима прокуратура по румънски модел от сегашното следствие. Според тях шефът на Националната следствена служба трябва да бъде независим от Цацаров и да може да го разследва при съмнения за извършено престъпление. Европейските прокурори смятат, че главният прокурор трябва да се отчита пред обществото и парламента.

По-късно в своя доклад Европейската комисия буквално поиска прокуратурата да докладва публично работата по знаковите дела заради съмненията за политическа намеса. Социологическите проучвания също показват, че мнозинството от българите дълбоко не вярват в прокуратурата и съда, както и че настояват за създаване на независима прокуратура по румънски модел.

Така бяха изчерпани всички възможни форми на международен натиск.

Това обаче не промени нагласите в Народното събрание. Управленската програма на бъдещата коалиция ГЕРБ – "Обединни патриоти" отразява само идеите за реформа, за които главният прокурор Сотир Цацаров вече е изразявал благоразположението си. Препоръките за създаване на механизъм за преодоляване на неговата фактическа безконтролност тотално липсват. Казусът със Сашо Дончев няма да промени това. Няма да го промени и следващия подобен скандал, който е неминуем. Става дума за системен проблем, породен от политическия контрол върху ВСС. На всеки седем години обществото ще се сблъсква с нова криза, задавайки си въпрос дали ще бъде избран някой като Цацаров и Никола Филчев или някой като Борис Велчев. И двете опции не се отразяват на борбата с корупцията.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Има ли полза България от бързо приемане на еврото?