Още повече Путин през 2018 г.

Приблизително след година пред гражданите на Русия стои отговорна мисия – преизбирането на Владимир Путин на поста президент на Русия. Самият той, естествено, все още не е обявил своето желание отново да заеме мястото на стопанин на Кремъл – да направи това толкова много време преди изборите би било и странно, и смешно, и контрапродуктивно. 

Но в руските политически кръгове мълчанието на Путин никого не заблуждава. Участието на Владимир Путин в президентската надпревара приз 2018  г. се счита за аксиома. За аксиома се смята и неговата победа. Обитателите на чертозите на властта на Русия открито говорят, че през следващата година нас не ни чакат толкова президентски избори в класическата им форма, колкото референдум за доверието към националния лидер.

Не звучи много вълнуващо? Точно така. И това се възприема от руската власт като едва ли не основният проблем на президентските избори през 2018 г.  Както се изрази високопоставен федерален чиновник: "Ако Путин победи по обичайния начин, то защо му трябва на човек – дори и да подкрепя президента – да става от стола и да отиде на избори?"

И така, как Кремъл смята през следващата да се бори с такива "смъртно опасни" врагове на Путин като удобния диван?

Очевидно с лов на покемони в изборните секции няма да стане, пошегува се въпросният чиновник. Вече сериозно той коментира, че трябва отиването в изборните секции да бъде модерно и социално приемливо за младежите.

Интересът на руските власти към тази група от избиратели е породен от желанието гласувалите за Путин да са повече, отколкото на предишните избори, но в същото време това трябва да стане при висока избирателна активност, защото висок процент гласове за президента при малко грасували е лошо.

Как властта смята да се справи с толкова амбициозна задача?

Чиновниците уверяват, че няма да е с дежурните административни изявления: "Изборите в Русия трябва да бъдат прозрачни, чисти и легитимни като предишните".

На устните ви вече се появи иронична усмивка, нали?

Обитателите на коридорите на властта имат какво да кажат и по този повод: "Днес отношението на хората към руската политическа система е по-лошо. Особено това се отнася за младежката среда".

Затова Кремъл при обсъждането на параметрите на бъдещите президентски избори с експертите обещава "изкуствени кандидати", чиято задача няма да е да победят, а да привлекат интереса на публиката и да я заведат пред урните. Все пак властта няма интерес да допуска до вота кандидати като Алексей Навални и затова за нея е изгоден нюансът на законодателството, който не му позволява участие.

Съдейки по това, което се говори в кръговете, близки до бившия финансов министър Алексей Кудрин, на изборите догодина на Путин ще са нужни не само гласовете на сегашните му поддръжници. Затова Кремъл отново е отправил взор към онази част от руското общество, наричана либерална. Като опитен политически играч Путин разбира, че ако на изборите излезе като кандидат, който защитава преди всичко статуквото, това ще е началото на политическия му залез.

Руското общество не е разочаровано от идеята за твърда защита на националните му интереси и курса на противопоставяне със Запада. Но само този "политически багаж" няма да е достатъчен на Путин за изборите. На него му трябват не просто нови идеи – нужен му е конкретен план за реформи, които да осъществи през последния си президентски мандат. Само така той ще може да убеди публиката, че не се е отклонил от курса, не се е превърнал в отломка от миналото и че, както преди, има какво да предложи на страната и на света.

Главният агитатор за "революционни реформи" в обкръжението на Путин през последните години е Алексей Кудрин. Именно от него се очаква през април да сложи на масата пред Путин реформаторска програма. Според запознати с хода на изработването ѝ, тя още е в насипен вид, но в нея се предвижда например въвеждане на заплащане при посещение в болница, което надали ще се се хареса на избирателите и на самия Путин.

Състоянието, в което се намира програмата на Кудрин, е типично за настоящия политически момент. Руската върхушка започва да осъзнава, че старата политическа конструкция стремително се доближава до точката на изчерпване на своята полезност. В същото време няма никаква гаранция, че руската власт в близко време ще се промени или дори че просто ще коригира своя курс.   

Но приближаването на часа Х, когато избирателите трябва да избират между диваните и урните, кара обитателите на Кремъл да размишляват, анализират и разглеждат варианти.