Основният проблем със Скопие е "историята", но според някои има и териториални спорове

Повечето българи (57.2%) подкрепят присъединяването на Македония към Европейския съюз, но са на мнение, че това трябва да стане след подписването на договор за добросъседство и решаване на спорните въпроси, сред които са историята и дори територията. В същото време българите имат положително отношение към македонците, което може да се обясни и с преобладаващото мнение, че те са от български произход. Положително е отношението и към македонските власти.

 

Това показват данните от изследване на агенция АФИС, проведено в периода 22–26 ноември сред 1050 души по поръчка на евродепутата от БСП Евгений Кирилов.

 

Според 31% от анкетираните всички държави от Балканите трябва да влязат в ЕС, а според 34.7% някои от тях трябва да останат извън общността. Според 13.7% пък не трябва повече държави от Балканите да се присъединяват към ЕС.

 

Евентуалното членство на Сърбия се подкрепя най-силно – от 62.2%, а едва 28.1 подкрепят влизането на Турция в ЕС.

 

Българите искат спорните въпроси да се решат преди началото на преговорите с ЕС

 

Според 61% от анкетираните спорните въпроси между България и Македония трябва да се решат преди да са започнали преговорите между Македония и ЕС за приемане, а според 12.4% - по време на преговорите.

 

За 4% от анкетираните пък спорните въпроси са малозначителни.

 

Основният аргумент за това двустранните проблеми да не бъдат отлагани за неопределено бъдеще е, че така ще се избегне внасянето на излишни спорове в ЕС, когато Македония стане равноправен член редом със съседите си. Повечето българи допускат, че такава опасност е реална.

 

Според 75% от анкетираните България трябва да има сключен договор за сътрудничество и добросъседски отношения с Македония преди да започне процесът по приемането ѝ в ЕС, докато само 7% са несъгласни изцяло или отчасти с това твърдение. В това отношение преобладаващото мнение на анкетираните се препокрива с изискването на официална София.

 

България дълго време подкрепяше безрезервно евроатлантическото бъдеще на Македония, но по време на кабинета "Борисов" стана една от страните, които отказаха определянето на дата за начало на преговори с ЕС, като обяви, че няма да даде "зелена светлина" на Скопие докато не бъде подписан договор за добросъседство. От Скопие обаче все още идват смесени сигнали по отношение на договора.

 

Най-спорна е историята, но някои виждат и открити териториални въпроси

 

Спорните исторически въпроси очаквано се нареждат като основен "проблем" между двете страни. 66.5% от анкетираните са съгласни изцяло с твърдението, че "най-големите споровете между двете страни са за историческото наследство“. Други 17 на сто са съгласни отчасти.

 

Според всеки четвърти в медиите в двете страни има изграден негативен образ на

съседа.

 

Според 32% не е вярна оценката, че "между страните няма териториални спорове". 36% обаче са на обратното мнение.

 

Близо половината от запитаните са изцяло или отчасти съгласни с твърдението, че в Македония се срещат нарушения на правата на малцинствата.

 

Българите недоволни от "мекото" отношение към Скопие

 

49% от анкетираните са на мнение, че София достатъчно и дори прекалено (11%) се старае да сдържа критиката спрямо Македония, а двойно по-малко – 25% - са на мнение, че българските власти го правят недостатъчно.

 

Авторите на изследването посочват, че при така очертаната картина на диференцирано отношение към Р. Македония, не е учудващо, че общественото мнение в България се затруднява да дефинира каква е официалната политика на София по отношение на приемането на Р.Македония в ЕС и да оцени доколко тази политика успява да защити истинските национални интереси на България.

 

Затова изследователите са приложили проста скала за степен на настойчивост или енергичност на тази политика в очите на гражданите.

 

Само 21% смятат, че линията на България по този въпрос е добре балансирана, докато 14% я виждат като прекалено отстъпчива, а 15% не вярват, че държавата изобщо отстоява националните интереси по този въпрос. Едва 1% характеризират тази линия като прекалено напориста.

 

"Иначе казано, българската държава рискува да изгуби подкрепата на собственото обществено мнение, ако няма виждане и допусне да бъде възприемана като пасивна, особено в момент, когато се определят параметрите на бъдещите отношения в югоизточната част на Европейския съюз", коментират авторите на изследването.

 

Едва 9.8% оценяват политиката на Македония спрямо съседите ѝ положително, а 36.4% са на обратното мнение. Над 40% нямат мнение, тъй като не са запознати.

 

18.4% са определили като "вярна" оценката, че България трябва да окаже максимална подкрепа за приемането на Македония в ЕС, а 25.9% - като "донякъде вярна".

 

За 16 на сто от българите двустранните отношения са малко или много "топли", а за двойно повече "хладни".

 

Повече от половината българи имат положително отношение към македонците

 

Според изследването 25.4% от анкетираните имат изцяло положително отношение към гражданите на Македония, а само 5.3% към управлението на Македония.

 

34.8% имат по-скоро положително отношение към македонците, а 12.1 към управлението.

 

4.2% пък имат изцяло отрицателно отношение към македонците, а 6.1% по-скоро отрицателно.

 

13.6% от анкетираните са посочили, че се чувстват "много близък" до македонския народ, 29.6% - "донякъде близък", а 31% - нито близък, нито чужд.

 

Македонците - от български произход

 

Една трета от анкетираните са на мнение, че населението в нашата съседка е от български произход, но самото то се възприема и осъзнава като небългарско.

 

Според други 28 на сто, македонците са етнически българи. При хората, които имат родови корени в днешна Р. Македония този дял достига 38%.

 

За 6% от респондентите македонското население е с небългарски етнически произход.

 

Според изследването общо 8.5% от жителите на България имат корени в днешна Македония.

 

В същото време за 61% от българите населението на Пиринска Македония е българско, а само за 4% - македонско.