Оспорвано обезщетение за отчуждаване няма да спира строежите на национални обекти

Обжалването от собственици на имоти на отреденото им обезщетение при отчуждаване на техни земи за национални обекти вече няма да спира изграждането им. Това реши парламентът в четвъртък, приемайки на първо четене промени в Закона за държавната собственост. Те бяха подкрепени от 150 народни представители, трима бяха против, а 41 народни представители – от "БСП Лява България” и Патриотичен фронт се въздържаха. Представителите на "Атака" отсъстваха от пленарната зала.

В мотивите за корекциите се посочва, че така ще се ускорят строежите на важни национални и общински обекти, които се финансират с европари и при спиране на дейностите по тях заради продължителните процедури по обжалване на компенсациите за собствениците на имоти е застрашено усвояването на парите от Европейския съюз.

Новите текстове запазват правото за обжалване на паричното обезщетение и ще се приема, че имотът му става публична собственост едва след постигане на споразумение и изплащане на компенсацията, но докато траят съдебните спорове държавата или общината ще има право да влезе във владение на терените и да строи върху тях.

"С приемането на този закон, изпълнението (на проектите) ще продължи, но правото на обжалване на обезщетението ще продължи. Рано или късно проектът ще бъде изпълнен. Разликата е в това, че след приемането на този закон, изпълнението на проекта няма да спре и така се елиминира рискът България в условия на криза да губи огромни средства", коментира в пленарна зала лидерът на ДСП Лютви Местан.

"Нуждата от ускоряване на процеса на отчуждаване е безспорна", каза от своя страна Радан Кънев, съпредседател на групата на Реформаторския блок. По думите му на фатално изпитание се поставят възможностите на страната да усвоява европейски фондове за ключови проекти поради невъзможността да се извършат в срок отчуждителните процедури

"Важното за собствениците е ,че отчуждението не е в сила , докато не приключат всички спорове между тях и администрацията", заяви той. По думите му обаче се създава опасност  недобросъвестни граждани и предприятия да изстискат бюджета с огромни обезщетения за пропуснати ползи. Той допълни, че предвидения механизъм за определяне на обезщетенията не е гаранция за предотвратяване на този риск. Кънев заяви, че при приемането на този текст е желателно администрацията в много редки случаи да прибягва до предварителното изпълнени, защото рискува то да бъде много скъпо за тях.

"Ще предложа между двете четения да въведем някаква форма на обща банкова гаранция от страна на инвеститора за всички възможни обезщетения", коментира още Кънев.

"Не в изменението е проблемът, проблемът е в методологията, по която се правят оценките на имоти", посочи зам.-председателят на Народното събрание и депутат на АБВ Росица Янакиева. "Трябва да се запитаме дали са ни верни методиките и дали трябва да се правят накъде корекции именно в тези методики с поднормативни документи, но в никакъв случай не можете да убедите нито мен, нито другите хора, които се занимават с това, че изменението на закона ще ощети гражданите", каза още Янакиева.