Ти си това, което четеш

Отказът от реформи толерира безконтролното доплащане в болниците

Мартина Бозукова | 13:57 | 12 януари 2011 | 0 коментара

Отказът на държавата да защити модела на здравно осигуряване пред Европа принуждава здравноосигурителните дружества да се превърнат в застрахователи, а това не е в интерес на пациента и толерира безконтролното доплащане в болниците. За това предупредиха в сряда от Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване (АЛДДЗО). Преди седмица стана ясно, че са подготвени промени в Закона за здравното осигуряване, с които здравноосигурителните дружества се задължават да се регистрират като застрахователни. Като причини се изтъква изискване на европейските директиви. Мотивът е, че сега застрахователните компании са неравнопоставени с дружествата за доброволно осигуряване, тъй като трябва да регистрират отделна компания, която да се занимава с този вид дейност.

Според представителите на здравноосигурителните дружества обаче държавата е можела да избегне това изискване при наличие на реформи или най-малкото е можела да поиска отлагателен период, както са направили други страни.

Те твърдят, че от промяната потърпевш ще е пациентът, тъй като едва ли след промяната ще може да получава същата услуга, която му предлагат здравноосигурителните фондове сега. Промяната е в ущърб и на самите дружества. Облагодетелствана се оказвала системата на безконтролно доплащане в болниците.

Константин Велев, председател на Управителния съвет на “Дженерали Закрила Здравно осигуряване“ АД коментира, че натискът от Европа се дължи на това, че България е “затворила здравната реформа за частните фондове“. Той обясни, че ако частните фондове са били част от системата на задължителното здравно осигуряване, то те биха били третирани по специален начин. При това положение като част от системата за социална сигурност страната ни е можела да запази сегашния модел.

Мими Виткова, която е изпълнителен директор на здравния фонд "Доверие" и председател на АЛДДЗО, даде пример, че Франция е преживяла съдебен процес, но е защитила своята система, която не позволява чужди компании да извършват здравно осигуряване, а само собствените й взаимноспомагателни компании. “Германия, в която има над 200 осигурителни компании пък се извоюва четири години отлагателен период, който още не е приключил“, заяви тя. “Единствената страна в света, в чиято здравна система функционират само застрахователи е САЩ, във всички останали има специфични модели“, посочи Виткова.

“Ние не сме атрактивни за лечебните заведения, защото задаваме въпроси и търсим отговорност. Те предпочитат кешовите плащания и българинът ще продължи да доплаща“, коментира Виткова и допълни, че годишно пациентът у нас доплаща над 1 млрд. лева в здравеопазването.

Велев посочи, че здравноосигурителните компании не са против завишените изисквания към тях. Специалистите обаче смятат, че само завишаването на изисквания капитал и прелицензирането на дружествата в застрахователи без да се направят реформи в здравноосигурителния модел няма да доведат до нищо добро. Те не скриха разочарованието си, че всички правителства досега са декларирали, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще бъде демонополизирана, но в крайна сметка това не се случва.

“И сега се правят изказвания, че ще се върви към регламентиране на доплащането в болниците“, коментира Виткова.

Според дружествата за доброволно здравно осигуряване застрахователите нямат капацитета да извършват същата дейност, която осъществят те от гледна точка на контрола над лечебните заведения.

От бранша прогнозираха, че след промяната услугите, които предлагат компаниите, вероятно ще се променят и някои от тях ще изчезнат. “Не случайно сега хората предпочитат здравноосигурителните дружества, а не застрахователите, които предлагат медицинска застраховка“, коментираха експертите.

Те прогнозират, че занапред ще има отказ от осигуряване на вече болни пациенти и дадоха пример, че никой застраховател няма да застрахова вече счупена кола.

Още по темата
Още от България