Ти си това, което четеш

Отразяването на катастрофични събития засилва техния травматизиращ ефект

Пламен Димитров: Наблюдавахме "вторично виктимизиране на слушателите и зрителите" след катастрофата край Вакарел
12:28 | 15 април 2018 | 0 коментара

Пламен Димитров

Трябва да има ясни правила и институционална рамка за действие при събития, които могат да бъдат определени като кризи - кой има достъп до тези места и как се отразява това от медиите, коментира Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България, в неделя пред БНР.

Според него става дума не само за професионална нагласа, а за цялостна държавна рамка за регулация на подобни събития – катастрофи, терористични атаки, промишлени или природни бедствия.

Той поясни, че има европейски стандарти, които България би трябвало да прилага и че това изоставане трябва да бъде преодоляно възможно най-бързо.

"Необходима е много бърза система за известяване на всички страни, които могат да бъдат въвлечени в спасителни и помощни операции. Тези места трябва така да бъдат овладени от властите така, че достъп до тях да имат само хората които реално помагат. Приоритет трябва да е човекът, а не новината и политическият привкус на интерпретацията по-късно", каза Пламен Димитров.

С хората, участвали в даден инцидент, се работи дълго след това, много от преживелите го развиват класическо постстресово разстройство и се налага не само моментна, кризисна интервенция, поясни психологът:

"Обикновено хората започват да развиват тези постстресови и постстресови травматични реакции в един по дълъг период - седмици, месеци след това. Наблюдавали сме го и при хора, които са с изключително висок капацитет за справяне, каквито са професионалните групи - на лекарите или на полицаите. Тези състояния се развиват постфактум, не в моменталната първична реакция, която обикновено е тази адреналинова помпа, която ни пази чисто биологически и физиологично и дава ресурс за  първично самостоятелно справяне. След това обаче, когато се върнеш назад, когато трябва да възстановяваш раните, когато вече има период на успокоение, всички тези спомени нахлуват като мощни картини, като невъзможност да се поддържа нормалния живот, като едно постоянно връщане на сцените - образно и ситуативно. Практически тази травма продължава да работи".

Има стандарти и добри политики и практики и е необходимо да се обучават репортери и специалисти от медийната среда, отбеляза Пламен Димитров в анализа си след тежката катастрофа на автомагистрала "Тракия" в петък. Наблюдавахме "вторично виктимизиране на слушателите и зрителите", подчерта Димитров.

"Когато една такава новина се поднася, тя събужда огромно напрежение, отключва стари травми и много често трябва много внимателно да се представи, като отразяването се приближи до конкретните факти и възможностите за подкрепа, а не тази визуализирана форма на вторичен медиен терор. В приложната социална психология отдавна, далеч преди да говорим за страха и ужаса от тероризма, има една концепция, която е много добре проверена - тя се казва теория за управление на терора. Терор е всяко напомняне за начина, по който ти може да не си жив или да си пострадал, и самото му напомняне отключва у хората изключително сложни защитни механизми или неща, които те като травматичен опит могат да преживеят независимо къде е събитието – то може да е на другия край на света. Тук има манипулативен елемент, който, разбира се, обслужва някои от задачите на медиите", обясни Димитров.

Според него непрекъснато ставаме свидетели как катастрофични събития се отразяват по начин, който усилва техния травматичен ефект и хората стават двукратни жертви - веднъж от факта, от реалността на събитието, вторият път от начина, по който то се повтаря и натрапва в тяхното съзнание. А това води и до това, че и много уязвими групи - например хора с трудности, емоционални проблеми, проблеми с психичното здраве, практически биват отключени да развият по сложни психоздравни състояния.

За САЩ 58% от американците се чувстват медийно застрашени, или иначе казано преживяват т.нар. медиен стрес от начина, по който се отразяват и селектират новини, а това е много сериозен социално-психологически проблем, тъй като касае гигантска маса от хора, даде пример Димитров. Психолозите апелират да се направят подобни специализирани проучвания и у нас и са категорични, че медиите натрапват вторично болката и травмата от събитието.

Проблемът за психическите травми се неглижира включително и от медицинската система у нас, обобщи Пламен Димитров. По думите му темата за психичния статус на българите е изтласкана на заден план в обществените политики и институционалните практики и качеството на човешкия живот и състоянието на хората невинаги са приоритет, въпреки че говорим за европейско развитие и европейски модели на мислене и действие.

Още по темата
Още от Общество

Чие изказване описва най-добре показния арест на кметицата на "Младост"?