Отсъствал от Минск, Вашингтон поддържа натиска над Москва

Съединените щати оставиха френско-германската двойка да се мъчи сама на дипломатическата сцена, за да изтръгне от Русия споразумение за Украйна. Зад кулисите обаче Вашингтон подкрепи европейските си съюзници и сега поддържа натиска срещу Москва - за в случай че примирието се провали.

Хиперактивната американска дипломация често се стреми да заема предни позиции в международните кризи, но като изключение се държа изцяло настрана от срещата в Минск, събрала германският канцлер Ангела Меркел с президентите на Франция, Украйна и Русия - Франсоа Оланд, Петро Порошенко и Владимир Путин. САЩ не изпратиха дори наблюдател на преговорната маса.

Според Джуди Демпси от фондация "Карнеги Европа", президентът Барак Обама, който се срещна с Меркел, ѝ е "възложил" украинския случай. "Той не искаше да има нищо общо с Украйна, стремеше се в известен смисъл да я зачеркне от своя дневен ред", смята анализаторката.

Американски представители отхвърлят това мнение - напротив, възхваляват "тясното" сътрудничество между Вашингтон, Берлин и Париж в подготовката на споразумението за уреждане на конфликта в Източна Украйна, подписано вчера в столицата на Беларус.

"Европейците ни информираха през цялата нощ и ние подкрепихме усилията им", твърди служител от администрацията на Обама. "Да кажем, че сме били извън играта, ще значи да изопачим реалността", допълни друг.

Американското правителство припомни и дипломатическите си инициативи от последните дни, чрез които според него е останало рамо до рамо с европейските си съюзници: призива на Обама към Владимир Путин, разговора между вицепрезидента Джо Байдън и Порошенко в Мюнхен, посещението на държавния секретар Джон Кери в Киев и срещата с руския външен министър Сергей Лавров.

Наблюдатели дори смятат, че възможността Украйна да получи "отбранителни" оръжия, спомената тези дни от Барак Обама, е подействала на дипломацията като камшик. Според западни представители, европейските и руските страхове от силна военна ескалация на конфликта са накарали президента Путин да предложи на френския си колега и на германския канцлер мирен план от девет страници на руски точно преди визитата на Кери в Киев от 5 февруари.

Посещението на Кери в украинската столица впрочем бе засенчено от изненадващата визита на Меркел и Оланд в Киев същия ден, след която френско-германската двойка замина за Москва.

Експерти всъщност смятат, че е логично европейците отново да вземат в свои ръце украинската главоблъсканица.

"Нормално е Европа да бъде на челната линия, коментира Фиона Хил, директор за САЩ и Европа в Института "Брукингс". Защото "детонатор на конфликта бе тъкмо взривът в отношенията между Украйна, Русия и ЕС по повод споразумението за асоцииране" с Европейския съюз, напомня тя..

Кризата в Украйна наистина датира от 21 ноември 2013 г., когато по време на лидерска среща във Вилнюс тогавашният проруски президент Виктор Янукович отказа да подпише споразумение за асоцииране с ЕС в полза на засилено сътрудничество с Москва. Това предизвика неколкоседмични проевропейски демонстрации, потушени с кръв, които продължиха до бягството на Янукович през февруари 2014 г.

САЩ започнаха активно да се месят в кризата, откакто заместник-държавният секретар за Европа Виктория Нюланд дори замина през декември 2013 г. за Киев, където раздаде сладкиши на проевропейските демонстранти.

След анексията на Крим през март м. г. и избухването на конфликта в Източна Украйна Вашингтон не спря да заклеймява военното участие на Русия в събитията, довело до наказателни американски и европейски санкции. Нещо небивало в отношенията между Запада и Москва от края на студената война насам.

И при все че "приветстваха" споразумението от Минск, САЩ останаха твърде резервирани към шансовете за траен мир между Киев и проруските сепаратисти. Вашингтон настоя примерно за "дела, а не думи" от страна на бунтовниците и на Москва, за да може прекратяването на огъня "да бъде последвано от незабавни и конкретни мерки".

Ако Минск се окаже провал, "ако прехвърлянето на оръжия и оборудване през границата продължи, това ще ни принуди съвместно с нашите партньори да наложим по-тежки санкции на Москва, предупреди представител на САЩ.

По БТА