Отстраняването на Асад - най-добрият начин да бъде победена "Ислямска държава" в Сирия

Откакто избухна жестоката гражданска война в Сирия преди повече от четири години, голямата неизвестна за западните политици бе как да подходят към диктаторски управляващия страната президент Башар Асад.

В началния етап на конфликта, когато лидери, които трябваше да са по-наясно с нещата, бяха заблудени от лъжливите обещания на Арабската пролет, преобладаваше мнението, че на 40-годишната тирания на клана Асад трябва да се сложи край и тя да бъде заменена от светско демократично управление от западен тип.

В преследване на тази цел, както и в отговор на употребата на химически оръжия от Асад срещу собствените му граждани, Дейвид Камерън подхвана неуспешния си опит да спечели парламентарна подкрепа за въздушни удари срещу Дамаск през 2013 година. "Даунинг стрийт" споделяше въодушевлението на Вашингтон, че военна намеса ще завърши с поражението на Асад, както стана с кампанията от 2011 г. срещу либийския диктатор Муамар Кадафи.

Един от главните аргументи против плана на Камерън обаче беше, че ако Западът успее да свали Асад, кой ще го замести? Западът може и да копнее за някой дипломиран в Харвард секуларист, който да защитава основни западни ценности като върховенството на закона и свободата на словото, но действителността бе, че Асад вероятно ще бъде заменен от същите ислямистки фанатици, които тероризираха други части на Близкия изток. В крайна сметка, именно това се случи в Либия след свалянето на Кадафи и нямаше причина да се смята, че в Сирия нещата ще протекат другояче.

Тъй като Камерън загуби гласуването, с което се сложи край на всякаква възможност за военна намеса на Запада срещу Асад, се появи нов консенсус: че задържането на Асад на власт е по-малкото зло.

Сега обаче изглежда, че този подход отново ще бъде преразгледан, поне ако се вярва на пресконференциите от срещата на върха на Г-7.

Според източници от "Даунинг стрийт", на вечерята в последния ден от срещата на върха в баварския замък Елмау е преобладавало обсъждането на задълбочаващата се криза в Сирия и Ирак. Една от активно разискваните идеи изглежда е била, че Асад ще бъде пратен в изгнание като част от сделка между Русия и Запада за борба срещу възхода на "Ислямска държава". Както коментира представител на "Даунинг стрийт" в края на срещата на върха: "Не искаме да създаваме завишени очаквания, но сега има по-силно усещане, че политическо решение е възможно, отколкото от доста месеци."

Няколко фактора обясняват тази внезапна промяна в мисленето. Очевидният е растящото осъзнаване, че Асад, след първоначалния му успех да попречи на бойците на ИД да проникнат в алауитската крепост на режима около Дамаск, сега до голяма степен е преминал в отбрана, а в региона се говори, че режимът може да рухне всеки момент.

Това сега застава в центъра на вниманието както в западните столици, така и в Русия и Иран, страните, които биха загубили най-много, ако Асад бъде свален от власт. Москва продължава да държи на отдавнашното си стратегическо партньорство с Дамаск, докато Иран се нуждае от приятелски режим начело на Сирия, за да поддържа жизненоважните снабдителни линии за Хизбула в Южен Ливан.

Ако съдбата на Асад наистина виси на косъм, Русия и Иран имат силен интерес да постигнат споразумение със Запада, при което отстраняването на Асад да се извърши така, че столицата да не бъде превзета от ислямистки бойци.

Официално отношенията между САЩ и Русия хич не са цветущи. Барак Обама завърши срещата на върха на Г-7 с обвинения към Путин, който бе изключен от участие заради незаконното анексиране на Крим от Кремъл, че разорява руската икономика в мисията си да възвърне славата на съветската империя. Зад кулисите обаче дипломатите рисуват различна картина, в която що се отнася до Сирия Москва и Техеран все повече приемат, че е в техен интерес да работят със Запада за постигане на споразумение, което удовлетворява общата им цел: да се попречи на ИД да превземе Дамаск.

Както каза запознато с въпроса официално лице: "Руснаците са готови да разделят интересите си в Украйна от интересите си в арабския свят, а иранците отчаяно държат да запазят отворени снабдителните си линии до Хизбула, дори ако това означава Асад да бъде оставен на произвола на съдбата."

Със сигурност възможността за Запада да приложи малко от добрата стара дипломация на реалната политика е добре дошла, а и е крайно време за нея. Преди една година ИД превзе Мосул, вторият най-голям град в Ирак, където фанатичните ѝ поддръжници потискат и тероризират едномилионното му население по начин, който не бе виждан от нацистката окупация на Европа.

Инакомислещите са подлагани на изтезания и масови екзекуции, а малцинствените религиозни групи като християните са преследвани.

Както обаче призна Обама на срещата на върха миналата седмица, САЩ и съюзниците им, включително Великобритания, все още нямат "цялостна стратегия" за разгромяване на ИД - което трябва да е едно от най-меките изказвания за годината.

Какъв по-добър начин има в такъв случай да се промени ужасяващото представяне на Запада в последните четири години от това да се постигне споразумение с Русия и Иран за свалянето на режима на Асад? След отстраняването на сирийския диктатор разгромяването на ИД ще е далеч по-лесно. Кой знае, може дори да се окаже успешно.

По БТА