Ти си това, което четеш

Пълната безсмислица на президентската институция

Юлиан Попов | 15:46 | 04 септември 2006 | 88 коментара

Ако България има президент, той трябва да се избира от парламента, или назначава по някаква формула, или да се избира чрез национална лотария, или да се определя на ротационен принцип (например всеки кмет на голям град, който говори английски, да отбива по няколко месеца президентска служба), или постът да се дава по наследство. Това е, ако България има президент. Има ли обаче България нужда от тази не съвсем оправдала се досега институция, е отделен въпрос.

Ако през последните петнайсетина години може да се открие нещо постоянно и общо между досегашни държавни глави, то е, че те пречат. И понеже властта на президента не е достатъчна, за да попречи истински на нещо да се случи, президентът по-скоро се пречка, отколкото да попречва на нещо.

В първите няколко години на демокрацията президентът имаше някаква роля – да говори на нацията, да напомня, че не всичко е партийна политика, да успокоява хората. Не че това беше най-важната работа, но все пак беше някакво смислено занимание. Днес никой от нищо не се притеснява особено много, никой не се вълнува от партийни дела, а и България е на стъпка от членството си в ЕС. Президентът става напълно нелепо присъствие.

През последните две-три години може би най-притеснителното общобългарско политическо преживяване беше чуденето ”ще ни вземат ли, няма ли да ни вземат”. Сега е ясно, че ще ни вземат, независимо от мърморенето на Оли Рен.. Ако в тези години президентът имаше някакво задължение, то беше да ходи насам-натам и да кандърдисва Европа, че ставаме за член. Не виждам какво друго имаше да прави. Той обаче отиде до Дания, за да се види с Бойко Борисов, посети две-три български посолства и това е. Тази работа спокойно, и далеч по-успешно, можеше да я свърши Христо Стоичков. Без пари и без избори. Ей така, за едната слава и родолюбие. Или Райна Кабаиванска. Не стана ясно защо ни е президент, който не върши дори и малкото, което може да се намери като работа за един президент. И защо сега, след като цялата тази президентска работа, която президентът не свърши, е приключила, трябва да продължаваме да имаме президент.

Казват, че президентът бдял над законотворците. Коригирал ги. Те дробят безобразия, а той чете закона и го връща. Един вид горна камара (с ударение на първото а). Нещо като мъдър крал. Или Камара на лордовете. Или едноличен Сенат. Практиката показва, че президентът или нехае какво подписва, или, щом го прихване, връща наред. Тази функция може да се рационализира лесно с една конституционна поправка, според която всеки гласуван закон автоматично се отхвърля и се връща за ново прегласуване след 2 седмици. Поне ще има някаква логика във връщането на закони.

Някой може да каже - ами как ще крепим националното единство без президент, който да олицетворява това националното единство? Първо, никой не застрашава националното ни единство. Второ, ако някой толкова иска страната да си има комисар по националното единство, да назначи директора на Националния исторически музей на тази служба (и без това е от същата партия). И, трето, защо данъкоплатецът трябва да плаща на някой да му пази националното единство. Той или си го има, или си го няма. Освен това националното единство е динамична стойност, за която в момента се грижи Софи Маринова.

Вярно, президентската институция си извоюва репутацията на защитник на гражданите срещу политиците. Наглед достойна работа. Щом някоя партия сгази лука, а партиите, особено на власт, постоянно газят лука, и президентът ги мъмри. На тази роля се дължи и популярността на президентската институция. По-лицемерна роля за президента обаче трудно може да се измисли. Президентът не е вестник, блог или гражданска организация, за да се занимава с мърморене от името на избирателите. Ако в страната гражданското общество още не се е развило напълно, няма защо то да бъде назначавано. И то под формата на политически избор. Мъмрещият правителството президент само създава привидността за опозиция на правителствените недомислици и по този начин поддържа заблудата, че някой се е изправил срещу тях.

Гражданинът си мисли: ”А, бе, да знаеше президентът, нямаше да допусне тези безобразия.” Така се развива сталинистки манталитет. С други думи, президентът и тук пречи и се пречка или в най-добрия случай е напълно безполезен. А може би и сериозно вреди. И тежи на джоба на данъкоплатеца, и отнема ценна площ във вестниците и медийно време в ефира.

Сегашният президент работи много активно по налагането на институцията ”президент в гумени ботуши”. Щом запръска навън, той вади ботушите и чака да му кажат кое село се е наводнило, за да иде и да нагази из наводнените улици, с покрусено от народната трагедия и природната стихия лице. Сега обаче си има човек, който е назначен да демонстрира загриженост от името на целокупния избирател. Емел Етем. Тя е благотворителната правителствена ръка и измъченото правителствено лице, което се поддава иззад дълбоките преспи, които са прекъснали комуникациите в Сливенско. На наводнените им трябва някой, който има гумена лодка, трактор или хеликоптер, а не някой, който фолклорно да олицетворява вайкането пред природната стихия. ”Президентът в гумени ботуши” освен това поражда реакцията ”колко е загрижен, колко е човечен”. А разумната реакция би трябвало да бъде: ”крайно време е да си застраховаме имуществото”. Тоест, президентът пак вреди и се пречка.

Президентът върши и друга работа. Открива училища, музеи и паметници. Но и за това си има хора. Ето, България си има цар. Симеон. Който е склонен да вижда в него олицетворение на нацията, да го кани да открива паметници, музеи и училища. Да не говорим, че ако нямаше президентска институция, Симеон щеше да продължава да си бъде почитан от почти всички добронамерен човек, който щеше да си е намерил далеч по-подходяща роля за себе си. Тогава споменаването му щеше да предизвиква умиление, а нямаше да втриса милиони. Заради пустата президентска институция, загубихме и тази придобивка.

Който пък не си пада по монархическата версия на единството, да покани Веселин Топалов, Магдалена Малеева или онзи със сумото. Или министъра на културата, посланика на Холандия или Татяна Лолова. Защо президента? И защо всяко ремонтирано читалище или новооткрита детска градина трябва да се превръща в ресурс в перманентната предизборна кампания на президента.

Президентът има съветници. И това е наглед полезна функция. Нещо като инкубатор за политици, политически анализатори, главни прокурори. Или пък нещо като тинк-танк (мисловен аквариум). Поне толкова демокрация има в България – тинк-танкове и кадрови инкубатори се намират. И сами си се издържат. Имаме си и университети. Нека хората там да се изучават на политика и на обществена активност.

Разбира се, за да бъда справедлив в тези си разсъждения, трябва да му призная една функция на президента. Президентът играе добре ролята на партиен Данко (това е един литературен герой, който си вади сърцето, за да освети пътя на загубилите се в гората). Щом някое политическо крило се загуби в тъмницата, то вади кандидат за президент, който да осветява пътя. Партията, или партиите, потегля след него и след някоя и друга година печели изборите. (Ако не се изпотрепят по пътя.) Неотдавна един български политик (при това с президентски опит) много мъдро налучка, че десните трябва да си изберат кандидат за президент със социологическо допитване. Той прозорливо беше схванал тази странна функция на президентската институция – тест на общественото мнение за това кой ще спечели изборите следващия път. Или един ден в близко бъдеще.

Тази работа е смислена. Всеки политик и икономист ще ви каже, че предвидимостта е гаранция за благоденствие. Човек може да си планира приходите и разходите, приятелите и неприятелите, изпълнителите и подизпълнителите, да започне по новому да си мери приказките. Стига да знае накъде започва да се обръща вятъра. Ако целокупният избирател обаче реши, че това е една смислена президентска работа, тогава най-добре е да се организира ежегодна национална социологическа олимпиада и който победи да вземе поста за една година. В крайна сметка кой би оспорил, че Боряна Димитрова би била по-добър президент, от който и да било бивш или сегашен президент или кандидат-президент?

*Юлиан Попов наблюдава изборната кампания и отразява всеки ден впечатленията си на своя блог www.julianpopov.com.

Още от България

Трябва ли България да ратифицира Истанбулската конвенция?