Паметта за геноцида формира националната идентичност на Армения

Армения е страна, обсебена от историята си, и Денят на паметта, с който утре се отбелязва 100-годишнината от геноцида, бележи кулминацията на колективната арменска идентичност

Всяка година на 24 април тази малка страна в Южен Кавказ тотално застива в покой, за да почете паметта на близо 1,5 млн. жертви на принудителните депортации и убийства, започнали през 1915 г. в тогавашната Османска империя.

"Възпоменанието за геноцида е най-мощният фактор за формирането на националната идентичност на Армения", казва Ахарон Адибекян, известен социолог в столицата Ереван.

Тази 100-годишнина ще бъде отбелязана в присъствието на руския президент Владимир Путин и френския президент Франсоа Оланд. Но тя ще бъде белязана и с новия остър спор с Турция, чието правителство води кампания против използването на думата "геноцид", наричайки го "изопачаване на историята".

Президентът Реджеп Тайип Ердоган подложи на критика папа Франциск, след като той нарече извършените жестокости "първия геноцид през ХХ век", като призова главата на Римокатолическата църква да не говори "глупости".

За повечето от 3-те милиона граждани на Армения възпоменателните тържества са ключов признак за националното единство, особено с около 10-те милиона техни етнически събратя, живеещи в чужбина. Много арменци от диаспората ще бъдат сред стотиците хиляди посетители, очаквани на мемориалния комплекс Цицернакаберд на хълм в Ереван в петък.

Наблизо се намира и Музеят на геноцида, в който е изложена разтърсваща подборка от снимки, напомнящи на посетителите за Холокоста срещу евреите в нацистка Германия, започнал 25 г. по-късно (след арменския геноцид).

В далечината зад мемориалния комплекс се извисява връх Арарат - библейската планина, където се е спрял Ноевият ковчег и която днес е национален символ на Армения. Фактът, че заснеженият заспал вулкан се издига от другата страна на затворената граница с Турция, постоянно напомня на арменците за тяхното страдание.

"Винаги, когато погледнем Арарат, си спомняме за несправедливостта", казва Александър Овсепян - художник, който продава творбите си на сувенирен пазар в столицата.

Границите на Армения бяха формирани в ранните дни на Съветския съюз, който върна територии на Турция, включително връх Арарат. За мнозина млади арменци днес тяхната родина е обкръжена от противници - Турция на запад и Азербайджан на изток. Отношенията с Азербайджан са дори още по-напрегнати заради конфликта за областта Нагорни Карабах. Там престрелките между войници от двете страни зачестяват.

"Това, че турските политици не искат да признаят извършеното от техните предци, е просто нечестно", казва Рубен, 28-годишен минувач на един площад в Ереван. Други се притесняват, че шансовете Турция да признае геноцида, намаляват. "Ако това не се случи 100 години по-късно, вероятно никога няма да се случи", казва 23-годишната млада жена Азмик.

Възпоменателни събития обаче са планирани за тази седмица и в Истанбул, където османските власти започват програмата за депортиране, вземайки на прицел арменски интелектуалци в тогавашната столица на империята.

Арменци от цял свят се очаква да преминат в мемориален поход. Той ще тръгне от Музея на исляма в европейската част на града, служил някога като полицейско управление, където са били държани арестуваните водачи, и ще достигне до гарата в азиатската част, откъдето арменците са били прогонвани.

По БТА