Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Паметта за комунизма избледнява, а на нейно място не идва познанието

4 коментара
Президентът Росен Плевнелиев открива дискусията "25 години свободна България" Сн. БГНЕС

Паметта за комунизма избледнява, но на мястото на избледнялата памет не идва познанието на времето на тоталитарния строй. Това бе основният извод през първия ден от дискусията между социолози, политолози и историци, част от кампанията "25 години свободна България", която се провежда под патронажа на президента.

Основа за дискусията между учените стана излязлото преди два дни проучване на "Алфа рисърч", което показа пълно преобръщане на общественото мнение за личността на Тодор Живков. През 1991 година 76% от българите са гледали с неодобрение на личността на диктатора, а сега 55% имат позитивни оценки за него.

Плевнелиев "разкри тайната" какво е правил на 10-ти ноември

Президентът Росен Плевнелиев разкри пред медиите къде и какво е правил на 10 ноември. "Питате къде бях на 10 ноември? Да ви кажа една тайна - бях на площада и бях на митинга", обясни Плевнелиев.

Според обяснението му в деня на оставката на Тодор Живков Плевнелиев рисувал плакат за протеста. По думите му веднага след това той е протестирал докато в Народното събрание свалят Тодор Живков.

Държавният глава вероятно бърка датите, тъй като първият свободен митинг след 10 ноември е на 18-и ноември пред храм-паметника "Александър Невски". В Народното събрание на 10 ноември няма събитие, а Тодор Живков пада от власт на пленум на ЦК на БКП.

 "Понеже питате къде бях на 10 ноември. Да ви кажа една тайна. Бях на площада и бях на митинга. Точно в този ден с мой приятел Илиян Попов ремонтирахме неговото студентско общежитие. Когато чухме по новините - аз тогава бях пети курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти двамата с него нарисувахме на два тапета плакати. Единият с надпис: „Съд за виновниците", а на другия написахме: „Дворците на БКП да станат болници и училища". С тези два плаката ние отидохме на прословутия митинг. Това, което много ме впечатли, е, че когато отидохме там се опитахме да дадем единия плакат на други хора, но никой не го пое. Никой не смееше да вземе втория плакат. Това е моят 10 ноември", разказа държавният глава.

Социологът Петя Кабакчиева обясни този резултат с "парадоксите на всекидневното съзнание". Тя напомни, например, че според същото изследване най-значимо за хората събитие от времето на комунизма е избухването на атомната електроцентрала в Чернобил. Още по-парадоксално е, че българските турци определят като най-важно събитие от онова време "възродителния процес", а в същото време голяма част от тях одобряват личността на Тодор Живков.

Петя Кабакчиева обяснява тези противоречия с характеристиките на тоталитарната държава. Тя напомни, че тази държава осигурява работа, дава заплата и спокойствие, но срещу едно условие – човекът да е послушен. Социологът допълни, че това е създало едно неполитично общество, в което всеки има някакво усещане за личен интерес, но и съзнанието, че отговорността се носи от друг. "В тази държава има усещане за колективна безотговорност. Не случайно нашият голям проблем сега е корупцията", каза Кабакчиева.

Михаил Неделчев говори за етапите, през които е минал комунизмът в България. По думите му "жестокият комунизъм", който е довел до избиването на хиляди българи, свършва през 1962 година. От тогава до 1985 година е времето на "подлия комунизъм", който поощрява и култивира в хората послушанието към режима. "Този комунизъм корумпира българите", каза Неделчев.

Историкът се обяви за радикално противопоставяне на прехода и годините на комунизма, за да се разбере ясно разликата между двата исторически периода. "Аз не съм съгласен да се гледа на прехода като на една черна дупка, в която нищо не се е случило. Напротив, случиха се много неща. Не се случваше нищо по време на комунизма и хората трябва да разберат това", обясни Неделчев.

Социологът от "Алфа рисърч" Боряна Димитрова индиректно критикува българската образователна система за позитивните нагласи към времето на диктатурата. "Да избледнява паметта за тези години е нормално. Не е нормално избледнялата памет да не бъде замествана с познание за тези години", каза Димитрова.

Политологът Живко Георгиев смята, че носталгията по времето на комунизма е свързана с крайно негативната оценка, която българите имат към годините на прехода. Според него, ако оценката за прехода бе положителна, то заклеймяването на тоталитарния строй щеше да бъде естествен процес. Той напомни, че живеем в условията на потребителското общество, което спомага късният социализъм да изглежда "приветлив" в очите на мнозина.

Едвин Сугарев на свой ред зададе въпроса дали "преходът има собствено битие?". "Не е ли той нещо като перестройка – превръщането на политическата власт в икономическа?", допълни въпросът си Сугарев, но никой не му отговори.

Преди научната дискусия реч по темата държа и президентът Росен Плевнелиев. Според него медиите, училището, университетът и музеите са се отдръпнали от темата, оставяйки младото поколение да черпи познание за комунистическия режим предимно от тесния семеен кръг и спомените на по-възрастните. "Тези спомени с течение на годините биват преосмисляни, забравяни или променяни", напомни президентът.

Росен Плевнелиев каза, че в обществото ни се е наложила тезата, че преходът е можел да бъде различен, по-добър и българите се чувстват разочаровани.

"Отговорът е, че за 25 години не казахме цялата истина за комунистическия режим, че за 25

години не успяхме да отворим докрай досиетата на Държавна сигурност, че за 25 години като общество не намерихме сили да затворим тази страница от нашето минало, осъждайки еднозначно и категорично престъпленията на тоталитарния режим“, заяви президентът.

Държавният глава призова да не се търси "ляв" или "десен" прочит на историята, а обществото ни да се обедини около истината за миналото, за да не повтаряме допуснатите грешки.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

4 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. jorro22
    #4

    Паметта за комунизма избледнява, а на нейно място не идва познанието --- И президента го е обхванала амнезията. Днеска твърди, че не е важна датата: Приемам 10-и ноември не като конкретна, а като символична дата и начало на прехода в България. Това заяви президентът Росен Плевнелиев по повод на разказаната от него лична история затова къде е бил на 10 ноември 1989 г. "Една цел е постигната. Говорим за прехода и личните истории от прехода. И дали тя се е случила на 10-и или на 11-и, или на 12-и, или на 18-и, за мен това няма голямо значение", каза Плевнелиев. --- Неговата "история" се е случила на 17 ноември - на организирания от Пенчо Кубадински казионен митинг...

  2. boby1945
    #3

    Ако нещата в последните 25 години бяха потръгнали в България, нямаше и да има нужда от подобни "пленуми".... Само че нещата не вървят на добре и хората почавт да се питат "оти ручахме жабетата?".... там е проблемът...

  3. Коментарът е изтрит, защото не е по темата на статията.
    #2
  4. Alan Smithee
    #1

    Плевнелиев разказва къде е бил на 10 ноември http://www.segabg.com/article.php?id=725562

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.