Парламентът окончателно ограничи височината на сградите в София

Новите сгради в София ще са с ограничение за височината в зависимост от това къде се намират. Това обаче няма да важи за евентуалните бъдещи зони за небостъргачи, които трябва да бъдат определени с промяна в Общия устройствен план на столицата.

Това са част от промените в Закона за устройство и застрояване на Столичната община, приети окончателно от депутатите в сряда. Текстовете бяха написани от главния архитект на София Здравко Здравков и неговия екип и внесени от депутати от ГЕРБ. Първоначалните идеи на местната власт бяха прекроени по пътя към окончателното гласуване.

Въведените ограничения за строителството ще важат за устройствени зони, в които в момента няма прагове. Това позволява на места като около южната дъга на Околовръстното шосе, например да изникнат много високи здания. Главният архитект на София предложи промените в закона, за да спре инвестиционните намерения за изграждането на небостъргачи на неподходящи места, които биха скривали гледката към Витоша.

Високо, високо

Според окончателните текстове сградите в центъра не може да са по-високи от 50 метра, в останалата час на града - над 75 метра, а в кварталите под Витоша - над 15 метра. Допуска се новите здания да се извисяват и до 100 метра, ако са в т. нар. смесена многофункционална зона и са с лице към големи булеварди и в 400-метровата зона около метростанциите. Това не важи за районите "Младост", "Триадица", "Изгрев" и "Лозенец".

Сградите над 50 метра височина и/или с над 20 000 кв. метра застроена площ задължително трябва да са транспортно и комуникационно обезпечени, а това ще се доказва с проекти, които да показват какъв ще е трафикът в района след построяването им.

Първоначалната идея на общината беше със закона да се определят и зони за сгради, за които няма ограничения за височината. Първоначално те бяха три - при 7-и километър на бул. "Цариградско шосе", където и сега има небостъргачи, при кръстовището на бул. "Царица Йоана" и Околовръстното шосе и при Централна гара. В последствие третата зона отпадна, а депутатите накрая решиха, че тези места трябва да бъдат определени с промяна в Общия устройствен план, за да минат през процедурите за обществено обсъждане, задължителни за него.

В общината вече се работи за промяна на плана, а обществените обсъждания трябва да започнат през 2019 г.

Затворена вратичка

Депутатите ограничиха и възможностите за безконтролно застрояване на ъглови имоти. Според Закона за устройство на територията за такива имоти не важат ограничения за застрояване, наложени от устройствения план. Според новите текстове в София обаче параметрите на застрояване могат да бъдат превишени само за имоти до 3000 кв. метра.

Допуска се двойно превишение за имоти до 500 кв. метра, 50% за такива от 500 до 1500 кв. метра и 25% за парцели от 1500 до 3000 метра.

Според главния архитект на София така реално ще се покриват калканите на съседните сгради, а няма да се допуска изграждането на небостъргачи в зони с блокове от по 6 - 7 етажа, например.

Опасения

Според партията на Георги Кадиев "Нормална държава", която има един представител в общинския съвет, законът ще остави и сега съществуващата възможност за изкуствено разделяне на големи парцели на по-малки, за да се осигури по-голямо превишение на параметрите на застрояване. Освен това няма да спре вече задействаните проекти за високи сгради на неподходящи места, които са около 20.

От формацията предупредиха още, че промените в закона, които дават възможност да се променя статута на площи, предназначени за озеленяване, поставят под заплаха 90% от междублоковите пространства в столицата. Според закона влезлите в сила подробни устройствени планове, които отреждат такива площи, може да се променят, за да съответстват на Общия устройствен план. Ограничението е да не са част от зелената система на града, в която влизат и зелените площи с широко обществено ползване в жилищните квартали. Това според формацията на Кадиев щяло да доведе до още по-плътното застрояване на жилищните комплекси.

Опасението беше неколкократно обявено при обсъждането на законопроекта. Главният архитект Здравков го опроверга с твърдението, че промените в закона защитават зелените площи от застрояване. Според текстовете в закона такива зелени площи могат да се определят и в други устройствени зони, а не само в тези, отредени за озеленяване. Това става с приемане на подробен устройствен план от общинския съвет и цели запазването на съществуващи градинки.

Предвидимост

Новият закон предвижда още подробните устройствени планове за жилищните комплекси да не могат да се променят в рамките на 5 години след приемането им. Изключение ще има при промени в Общия устройствен план. Според местната власт това ще даде сигурност, както на гражданите, така и на инвеститорите, тъй като до момента често се задействали процедури за промяна на плановете малко, след като те са одобрени.

Депутатите приеха и по-високи глоби за собствениците на сгради-паметници на културата, които не се грижат за тях. За физически лица санкцията ще е от 10 000 до 50 000 лева при 1000 до 10 000 лева в момента. За фирми наказанието ще е от 50 000 до 200 000 лева при размер от 10 000 до 100 000 лева сега.