Ти си това, което четеш

Парламентът праща България на съд с ЕК заради газовия монопол

Задължи енергийния министър да отрича нарушения, тъй като иначе щяла да последва лавина от искове срещу държавните газови дружества
Владислава Пеева | 16:17 | 24 ноември 2017 | 12 коментара

Решение, чието прилагане праща България на съд с Европейската комисия, заради обвиненията, че държавният "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" злоупотребяват с господстващото си пазарно положение, приеха единодушно народните представители в петък.

Така парламентът задължи енергийния министър Теменужка Петкова да защитава пред Брюксел позицията, че няма газов монопол от страна на държавата и ако й бъдат наложени санкции от страна на Еврокомисията, да ги обжалва пред Съда на Европейския съюз.

Любопитен момент е, че Петкова и отговарящият за енергетиката вицепремиер Томислав Дончев са искали да се признае такава вина и да се подпише споразумение с Брюксел за по-малка глоба. Такова решение дори е било взето от правителството на закрито заседание в началото на ноември, твърдят различни един от друг източници на Mediapool от правителството.

Две противоречащи се решения на МС и НС

Сегашното решение на парламента обаче обръща нещата и вероятно кабинетът ще трябва да се съобрази с него, макар по конституция министрите да не са обвързани с решения на Народното събрание, а само с такива на Министерския съвет, коментираха пред Mediapool юристи, занимаващи се с конституционно право. Те посочиха, че макар да се назначават от парламента, министрите са отговорни за работата си пред Министерския съвет и премиера и ако преценят, могат да не изпълняват решения на парламента, длъжни са да прилагат само приетите закони. Причината е в разделението на изпълнителната от законодателната власт.

"В развити демокрации обаче, ако правителство не изпълни решение на парламента, може да му бъде искан вот на недоверие", коментира адвокат. Тъй като депутатите на ГЕРБ са подкрепили решението, а и всичко се развива преди европредседателстовото ни догодина, негов колега смята, че не може да се очаква опълчване от страна на Петкова и Дончев .

Решението за "защита на националните интереси" бе подкрепено от 178 депутата по предложение на представителите на БСП Таско Ерменков и Желю Бойчев по повод наказателната процедура, която Европейската комисия води срещу БЕХ и газовите оператор и доставчик за злоупотреба с пазарна мощ.

След тази позиция на Народното събрание, на практика се очаква до края на годината Брюксел да се произнесе по процедурата и да санкционира страната ни.

През юли 2013 г. ЕК започна да разследва дали БЕХ и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" злоупотребяват с монопола си и пречат на частни фирми да получат достъп до газопреносната мрежа, за да могат да участват на вътрешния пазар, както и не са им позволили да съхраняват свое гориво в газохранилището в Чирен. Жалбата бе внесена от "Овергаз Инк", която не успя да осигури транзит за собствени доставки, след като "Булгаргаз" спря да й продава синьо гориво. В допълнение компанията на Сашо Дончев в края на 2015 г. бе отрязана от доставки и от "Газпром", макар руската компания да бе акционер в развод в дружеството. Според "Овергаз" това е станало в договорка с българската държава, в резултат на което в края на 2016 г. компанията заведе арбитражен иск срещу България за 202.5 млн. евро, заради създавани пречки пред бизнеса й и защото нарушава правилата на Енергийната харта за защита на инвестициите.

Глоба в името на държавната газова мрежа

По наказателната процедура Еврокомисията предложи част от "Булгартрансгаз" и притежаваната от дружеството мрежа да бъдат продадени на стратегически инвеститор, но тази възможност бе категорично отхвърлена от премиера Бойко Борисов по време на предишния му мандат, а същата позиция се защитава и сега.

Макар суверенитета на газовата мрежа да се сочи като основен мотив за запазване на собствеността на държавата в нея, не е изключено запазването на "Булгартрансгаз" в групата на БЕХ да е провокирано, заради желанието на Борисов да изгради газов хъб на територията на страната.  

При последните разговори по казуса с Еврокомисията от Брюксел отхвърлили направените от българската страна предложения за поемане на ангажименти за подобряване на газовия пазар и обявила, че ще излезе с решение за санкции. За да не се стига до подобна ситуация ЕК е предложила възможност за "сътрудничество" с три елемента: признаване на нарушението, предоставяне на процедурни улеснения и прилагане на структурна мярка, което би довело до известно намаление на финансовата санкция. На 9 ноември депутатите били уведомени за това и така се стига до предприемане на сегашната стъпка.

Призната вина носела репутационни щети на енергетиката ни

Аргументът на вносителите Ерменков и Бойчев е, че недостатъците на предложеното "сътрудничество" надхвърлят евентуалните ползи от него. "Признаване на нарушението и приемане на отговорност и финансова санкция за него би довело до сериозни финансови и репутационни последици за българската енергетика, като би дало възможност на трети лица незабавно да предявят претенции за вреди от признатото нарушение срещу групата БЕХ и държавата". Затова и на Петкова се вменява задължение да отрича нарушение и да обжалва санкцията.

Така в крайна сметка България е изправена пред еднократна парична санкция, чийто спряган размер е между 100 и 160 млн. евро, според различни източници, но и месечна такава.

По неофициална информация на Mediapool, от ЕК са предлагали на страната ни, ако признае нарушението, да редуцира глобата, но според депутати това би означавало лавина от искове срещу двете газови дружества както от страна на други търговци на газ, така и от индустриалци. Арбитражният иск на "Овергаз" пък вече нямало да се гледа дали е допустим, защото автоматично ставал такъв и вече решението на съда опирало само до определянето на размера на обезщетението, дължимо от държавните компании.

Енергийният експерт и бивш посланик в Русия Илиян Василев обаче отбеляза, че "аргументът, че извънсъдебното разбирателство с ЕК, ще даде шанс на други, които евентуално ще съдят България, да изполват това като прецедент, е мислене на начинаещи". "Извънсъдебните споразумения не създават устойчива прецедентна практика, докато съдебните решения създават. Просто смятайте, че сме осъдени. И тогава и солта, и тоягите и парите", написа той във Фейсбук. Според него решението да отиваме на съд с ЕК има сисъл, само ако правен анализ беше дал препоръка и гаранция, че България ще спечели срещу Еврокомисията. Този шанс обаче е оценен от Василев като нулев.

Той посочи още, че с това решение на парламента депутатите от ГЕРБ са бламирали собствения си премиер и енергиен министър, за да спасят шефовете на БЕХ и "булгартрансгаз" от отговорност за извършваните от компаниите нарушения.

80% от такива решения на ЕК били обжалвани

Аргументът на народните представители да задължат енергийния министър да защитава тезата, че БЕХ, "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз", че не са нарушители, била, че 80 процента от такива забранителни решения на ЕК били обжалвани от останалите страни членки. Освен това докато трае оспорването на санкцията, тя се спира и не може да бъде наложена реално.  Колко обаче от обжалваните такива решения са се увенчали с успех на отричащите нарушенията не е ясно.

След гласуването Ерменков коментира, че целта е "да се защити националния интерес".

Самата Теменужка Петкова каза пред журналисти, че ще коментира решението на Народното събрание, след като се запознае с него.

Решението беше взето при закрити врата, защото по време на обсъжданията в пленарна зала е имало "квалифицирана" информация, по думите на председателя на парламента Цвета Караянчева, която засягала националните интереси.

Още по темата
Още от Бизнес

Подкрепяте ли втори кабинков лифт в Банско?