Парламентът премахна давността за престъпленията при комунизма

Двадесет и шест години след падането на комунизма българският парламент реши сне давността върху престъпленията, извършени от комунистическия режим в България в периода 9 септември 1944 г. - 10 ноември 1989 г.

Целта на закона, внесен от ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ), е да направи възможно поне част от отговорните за мъченията и убийствата в трудовите лагери, както и за насилствената смяна на имената на българските турци (т.нар. Възродителен процес) да бъдат разследвани и изправени пред съда.

Предложените промени в Наказателния кодекс (НК) бяха приети с гласовете на 111 депутати срещу 30 "против" и 7 "въздържал се". "За" гласуваха основно народни представители от ГЕРБ, ДПС, РБ и част от Патриотичния фронт (ПФ).

След приемането на текстовете един от вносителите им – Методи Андреев (ГЕРБ) – окачестви закона като закъсняла справедливост за жертвите на комунистическия режим, призовавайки левицата да го приеме като разкаяние.

Депутатите от БСП, която е правоприемник на бившата комунистическа партия, обаче повториха позицията си, че законът е "уродлив" и "противоконституционен". Филип Попов, например, попита "по тази логика ще търсим ли отговорност и на сегашния министър-председател", а колегата му Янаки Стоилов декларира, че не се разкайва заради своите родители и дядовци, които са изграждали страната.

Много от решенията в посочения период са вземани от колективни органи, което е практика и днес, каза Стоилов. Приравнявайки комунизма с правителствата, управлявали в условията на демокрация, той предупреди, че имало "опасност в бъдеще всяко следващо мнозинство да разпише подобни разпоредби за предшестващо управление".

Съпартиецът му Георги Божинов пък допълни, че е първо поколение комунист-социалист, но също не се срамува от това, защото не се срамува от историята, борбите и съзиданието на своята партия.

"Как си хем социалист, хем комунист", попита депутатът от РБ Мартин Димитров, според когото е крайно време българският парламент да обяви, че за такива престъпления не може да има давност.

Според Четин Казак от ДПС с тази промяна "ще бъдат овъзмездени усилията и очакванията на стотици хиляди хора, които все още са живи и са били жертви на престъпленията на комунистическия режим".

"Целта не е тепърва да се образуват нови дела, не е и лов на вещици, а да бъдат наказани преките подбудители и извършители на престъпления при комунистическия режим, да бъде дадена възможност на досъдебните производства да приключат", обясни още Казак.

Последва изказване от Станислав Станилов от "Атака", който иронично попита мнозинството, приело промяната в НК, "колко души, които се каните да санкционирате по този закон, са живи". Той определи приетия законопроект като "кух и с двата крака", от който нищо няма да излезе.

Всъщност тази негова прогноза изобщо не е далеч от истината, заради записаната разпоредба в чл. 2 от Раздел II на НК – "Предели на действие на Наказателния кодекс". Според ал. 1 "за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му", а според ал. 2 "ако до влизане на присъдата в сила, последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца".

С други думи, дори и разследващите органи да успеят да довършат успешно някои от досъдебните си производства във връзка с престъпленията на комунистическия режим и заподозрените за тях тогавашни държавни функционери се окажат живи, то те отново няма да могат да бъдат изправени пред съда, тъй като ще се ползват от най-благоприятния вариант на НК.

Поправката, приета от парламента в четвъртък, би имала смисъл при евентуалното извършване на нови престъпления срещу мира и човечеството на територията на България, за които давността също бе премахната.