Парламентът се разпуска на 6 август

42-то Народно събрание ще се разпусне на 6 август, когато с указ на президента ще бъде назначено служебно правителство. То ще подготви провеждането на предсрочните избори, които ще се проведат на 5 октомври, както в петък се разбраха парламентарно представителите политически сили.

Това се договориха участниците в консултациите при президента Росен Плевнелиев в неделя. След края на четиричасовото заседание Плевнелиев прочете декларация за постигнатите споразумения.

Всички институции стават гаранти на сигурността и безпроблемната работа на банките в България, декларират още участниците. Категорично България няма да излиза от валутния борд, докато не стане член на еврозоната и не приеме в обръщение еврото. Ще се запази непроменен и курсът на лева към еврото такъв, какъвто бе определен при въвеждането на борда

Банкова криза няма, обяви още Плевнелиев.

 

Страхът от банкова криза най-сетне стресна политиците и промени дневния ред на заседанието

 

Заседанието при президента бе насрочено за 14 часа. Като дневен ред бе обявено определянето на последните действия на 42-то народно събрание, посочване на дата за разпускането му и обсъждане на фигурата на служебния премиер и неговите задачи. В петък парламентарно представените политически сили се разбраха предсрочните избори да са на 5 октомври, което да бъде предложено на президента. Заговори се дори за нов кабинет в рамките на това народно събрание, което да прерасне в служебно.

 

Изкуствено раздуханата банкова паника, която назряваше под равнодушния поглед на цялата държавна власт в течение на дълги дни, се оказа обаче в центъра на консултациите и отне по-голямата част от времето им. Очевидно държавата се стресна какво може да се случи, ако продължи да наблюдава къде безучастно, къде съучастнически разправията между двама души - Делян Пеевски и Цветан Василев. Разправия, която помете четвъртата по активи банка - КТБ, и се насочи към третата ПИБ с "опция" да разтърси и останалите в банковата система.

 

"Това, което очаквам днес, е държавата да излезе с ясна, единна позиция, гарантираща сигурността на банковата и финансовата система, защото това е елемент от националната сигурност", заяви пред журналисти Станишев на входа на президентството, преди да влезе на консултациите, подсказвайки какъв ще е акцентът на консултациите.

 

"Сигурен съм, че разполагаме с всички необходими ресурси и политическа воля. Очаквам, както е съобразно със закона, БНБ да представи ясен и конкретен план", отбеляза Станишев и изрази увереност зад този план да застанат правителството и Асоциацията на банките в България, "защото имаме всички възможности тази ситуация, която е предизвикана от целенасочени и организирани атаки срещу няколко банки, да бъде овладяна в интерес на
гражданите".

 

По думите му това е основната тема, която трябва да се дискутира днес. Затова запитан кога премиерът Пламен Орешарски трябва да подаде оставка, Станишев каза, че "това не е тема на днешната дискусия. "Най-важното е да се гарантира на гражданите и фирмите да работят спокойно и да са сигурни за своите депозити и за банковата система", каза той.

 

Политиците дойдоха с експертни подкрепления за "правилните решения за банките"

 

Очевидно, за да вземат "по-правилните" решения по отношение на банковото сътресение, политическите лидери бяха довели "подкрепления" на консултациите при Плевнелиев. По стечение на обстоятелствата експертите, които трябваше да помагат при оформянето на решенията, се оказаха по един или друг начин свързани с основния виновник за събарянето на Корпоративна банка, откъдето тръгна и клатенето на банковата система - Делян Пеевски.

 

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов бе придружен от доскорошния депутат от ГЕРБ Владислав Горанов, който бе зам.-министър на финансите в правителството му. Неочаквано в президенството лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов бе довел бившия зам.-министър на финансите Владислав Горанов. По принцип за финансовата политика в ГЕРБ отговаря Менда Стоянова, която е член и на Изпълнителната ѝ комисия. Миналата седмица стана ясно, че Горанов очаква одобрение от БНБ, за да заеме поста на изпълнителен директор в Общинска банка. Горанов е известен с близките си отношения с Пеевски. Общински съветници в София твърдят, че новата му позиция е благодарение на пряката намеса на Борисов, а една от причините е, че Пеевски има апетити към банката. Участници в срещата казаха, че Борисов мотивирал появата на Горанов с аргумента, да "засича кога лъже финансовият министър Чобанов".

 

Председателят на ДПС Лютви Местан дойде в компанията на Йордан Цонев, считан за финансовия експерт на движението в парламента, чиито делови връзки с Пеевски не са тайна. Пеевски и Цонев са автори на прословутия закон за офшорките, чието действие до ден днешен е неясно. По ирония цялата бизнесдейност на Пеевски се крие някъде зад офшорни фирми.

 

На консултациите бе премиерът Пламен Орешарски и финансовият министър Петър Чабанов, председателят на парламента Михаил Миков, лидерите на ББЦ Николай Бареков, на коалиционния ѝ партньор ВМРО Красимир Каракачанов, и от Реформаторския блок Радан Кънев и Меглена Кунева в качеството им на лидери на партии, изпратили депутат в Европарламента.

 

Дойдоха управителят на БНБ Иван Искров и подуправителят Калин Христов. Отсъствието си от срещата предварително обяви лидерът на "Атака" Волен Сидеров.

 

Какво декларираха участниците в консултациите за банковата стабилност

 

Тричасовите дебати при президента, посветени на банковите сътресения, завършиха с обща декларация, в която се казва:

 

"Политическите партии и институциите, участващи в днешните консултации, декларират своята решителност и готовност за осигуряване на необходимия ресурс и осъществяване на всички необходими мерки за гарантиране на банковата стабилност в страната. Парите на гражданите и фирмите, вложени в банковите институции в България, са сигурни и гарантирани. Банките ще продължат да работят в нормален режим".

 

"България е член на Европейския съюз, Валутният борд е непоклатим и ще бъде запазен до влизането на България в еврозоната. 1.95583 български лева са и ще бъдат равни на 1 евро, докато сменим българския лев с евро", продължава документът. "Разполагаме с достатъчно резерви, средства и механизми, за да се справим с всички опити за дестабилизация, като заставаме зад всяка банка, подложена на атака", заявяват политиците.

 

"Политически сили, представени в българския и Европейския парламент поставят обществения интерес и финансовата стабилност, като част от националната сигурност, над политическите различия и обединяват усилията си за постигане на стабилност и доверие в институциите и икономиката. Предприемат се всички необходими мерки в подкрепа на банковата и финансовата стабилност. В ход са и законодателни промени в подкрепа на банковата стабилност. Международните пазари ни вярват, добре е и ние да си вярваме. Банковата система в България е стабилна, добре регулирана и капитализирана. Няма основание и няма причини да се поддаваме на паника. Банкова криза няма, има криза на доверието и има криминална атака. Те трябва да бъдат преодолени, а виновните - преследвани с цялата строгост на закона", продължава декларацията в частта за банките.

 

"Политическите партии осъждат остро разпространяването на слухове и неверни твърдения по отношение на финансови институции в България. Очакваме правоохранителните органи да демонстрират решителност и в кратки срокове да покажат резултати. Необходими са спешни действия за откриване и наказване на извършителите и поръчителите на това злонамерено деяние. Призоваваме хората да бъдат спокойни, да не теглят излишно парите си. Но който желае, може да бъде сигурен, че банките разполагат с необходимия ресурс", завършва декларацията.

 

Според участници в срещата от ГЕРБ са настоявали да се запише, че сегашните управляващи трябва да понесат политическата отговорност за всичко случило се в обществения живот на страната, но под натиска на останалите участници в срещата този запис е отпаднал с аргумента да не се нагнетява още сред гражданите политическо напрежение.

 

Последният ден на 42-то НС - на 6 август

 

Не се сбъднаха очакванията, че консултациите при президента ще завършат с дата на оставката на правителството на Орешарски, дълго очаквана както от мнозинството от гражданите, така и от повечето политици. Участниците не се разбраха за такава дата, но пък договориха две важни неща - първото - този парламент ще работи до 6 август, тоест още около месец, ако изобщо може да работи, и второ - че този кабинет, дори с промени, няма да остане като служебен до провеждането на изборите. Не е било прието предложението 21 юли да бъде датата, когато Орешарски най-сетне ще подаде оставка. На това се е противопоставила БСП.

 

Според постигнатите договорености :

 

- предсрочните парламентарни избори ще проведат на 5 октомври 2014 година.

 

- Парламентарно представените сили декларират, че в рамките на 42-то Народно събрание е невъзможно съставянето на друго правителство.

 

- Оставката на правителството "Орешарски" ще бъде съобразена с необходимото по Конституция време за провеждане на консултации и формиране на служебен кабинет. С указ на президента, считано от 6 август 2014 година, 42-то Народно събрание ще бъде разпуснато и ще бъде назначено служебно правителство.

 

- Отговорността за формирането на служебно правителство е на президента. Преди сформиране на служебното правителство президентът ще проведе консултации с политическите сили, представени в националния и в Европейския парламент.

 

Постигнато е важно, защото дава свободата на президента да назначи служебно правителство по свой избор, а не под натиска на политическите сили.

 

Участници в консултациите неофициално коментираха, че не са били обсъждани кандидатури за служебен премиер, макар че новият политик Николай Бареков побърза преди началото на срещата да обяви гръмко своите виждания по темата. Пред журналисти той заяви, че идва с предложения за служебен премиер и финансов министър и изброи няколко имена с уговорката, че не е говорил с нито един от "номинираните". Сред имената той посочи президента Петър Стоянов (за премиер), финансиста Красимир Ангарски и подуправителя на БНБ Калин Христов (за финансов министър).

 

В същото време в медиите усилено се завъртяха още куп имена за служебен премиер, главно на банкери и експерти от финансовата сфера, очевидно под влияние на банковия сюжет от последните дни. Заговори се за Светослав Гаврийски, Калин Христов, Виолина Маринова, Стоян Александров, Ренета Инджова и още други.