Парламентът ще сгази закона при избора на шеф на комисията "Антикорупция"

​Народното събрание няма как да спази едномесечния срок за избор на шеф на новата антикорупционната комисия. Това стана ясно по време на заседанието на парламентарната Комисия за борба с корупцията, която отговаря за процедурата.

Пред Mediapool председателят на комисията Борислав Ячев ("Обединени патриоти") прогнозира, че шефът на антикорупционната структура няма как да бъде избран преди 5-10 март. По закон това трябва да се случи до 23 февруари.

Късите срокове за първоначалното назначаване на ръководството на антикорупционния орган са предвидени в преходните и заключителните разпоредби от антикорупционния закон. Те влизат в рязко противоречие с тезата на ГЕРБ, че парламентът е способен да проведе прозрачен избор.

Едно от основните съмнения идва от факта, че самият закон създава различен режим за избор на първия шеф на антикорупционната комисия и на всички останали след него. Процедурата по избор на първия трае само един месец.

В условия на такова "бързане" кандидатурата на фаворита на ГЕРБ за шеф на сегашната Комисия за конфискация Пламен Георгиев изглежда като единствено възможната. Само той няма да се окаже в "небрано лозе" в напълно новия орган и ще има време адекватно да си подготви документите и концепцията.

В петък Народното събрание трябва да приеме правилата за избор на шефа на комисията "Антикорупция". След това започва да тече срок от две седмици за издигане на кандидатури. След като кандидатите бъдат издигнати, те ще имат само една седмица да подготовят концепция за управление на новата мегаструктура и да съберат множество документи, включително да попълнят огромна имуществена декларация.

Гражданските организации почти няма да имат време да задават въпроси на бъдещия началник, защото те трябва да бъдат подадени поне пет дни преди изслушването му. Борислав Ячева каза пред Mediapool, че след подаването на концепциите ще има около десет дни пауза преди изслушването. Това означава, че гражданите ще имат максимум пет дни, за да формират позицията си.

Изслушването също няма да е особено задълбочено. Кандидатите ще имат 15 минути, за да представят идеите си за управление на комисията. След това по още две минути, за да отговарят на въпроси. Процедурата малко наподобява парламентарното претупване на изслушването на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет.

Какво е антикорупционната комисия?

Бъдещата антикорупционна комисия бе създадена по инициатива на ГЕРБ, след като партията на няколко пъти обещава пред Брюксел, че ще предприеме мерки за борба с корупцията. От закона не става ясно как точно корупцията ще се бори по различен начин, но е ясно, че ще се подслушва повече.

Комисията ще се превърне в четвъртия орган в държавата, който може да прилага специални разузнавателни средства. Другите са прокуратурата, МВР и ДАНС. Проблемът е, че антикорупционната институция няма да има разследващи функции. Именно това предизвиква огромни притеснения сред правозащитните организации, защото комисията ще събира безцелно чувствителна информация за политици и граждани, която може да се ползва за натиск и шантаж.

Концепцията на ГЕРБ предвижда обединяване на няколко различни структури под шапката на единната антикорупционна комисия. В нейното ядро ще влязат Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисията за борбата с конфликта на интереси, както и дирекцията в ДАНС за борба с корупцията.

Антикорупционният закон предвижда отстраняване от публична позиция на служители, хванати в конфликт на интереси. При такива случаи те в продължение на една година няма да имат право да работят на публична позиция, да сключват трудови договори, договори за консултантски услуги и други.

Подателите на сигнали за корупция обаче няма да се ползват от защита срещу последващо съдебно преследване. Това означава, че всеки, който е подал сигнал, ще може да стане обект на дело за непозволено увреждане или клевета. В крайна сметка антикорупционният закон може да се превърне в оръжие срещу разследващата журналистика.

Президентът наложи вето върху целия закон, подчертавайки притесненията за подслушването и липсата на разследващи функции в новата институция. Ветото обаче бе преодоляно с гласовете на управляващите и ДПС.