Парламентът сведе президентския референдум само до въпрос за електронния вот

Референдумът за изборните правила тази есен ще бъде само с един въпрос - дали да се въведе електронно гласуване. Депутатите отхвърлиха във вторник другите два въпроса, предложени от държавния глава.

Допитването ще се проведе заедно с местния вот на 25 октомври.

Държавният глава предлагаше референдумът да бъде по три въпроса "Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно"; "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми"; "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите".

Преди обсъждането на предложението му от парламента Плевнелиев се обърна към парламентаристите от трибуната с призив да подкрепят питанията му.

Различно оформени между отделните политически сили мнозинства обаче на практика бламираха държавния глава и оставиха от трите предлагани от него въпроса само единия.

Питането за дистанционно гласуване по електронен начин получи подкрепата на 146 народни представители, 40 бяха срещу него и 10 се въздържаха.

Различните коалиции

Депутатите отхвърлиха въпросите за мажоритарен избор на част от народните представители и за задължителното гласуване.

По тези два въпроса ГЕРБ, Реформаторският блок и АБВ гласуваха "за", но гласовете им се оказаха недостатъчни, тъй като групите не бяха в пълен състав. "Атака" не участва в нито едно от гласуванията.

Питането за задължително гласуване първоначално получи подкрепата на 98 депутати (ГЕРБ, ПФ, АБВ и част от Реформаторския блок), 58 бяха "против", а 25 се въздържаха. Филип Попов от БСП поиска прегласуване, в което само 80 депутати бяха "за", 59 гласуваха "против" и 25 се въздържаха. Така на практика 5 гласа не стигнаха парламентът да подкрепи въпроса на държавния глава.

Само ГЕРБ и АБВ пък подкрепиха предложението на Плевнелиев на референдума да се пита за мажоритарен избор на част от депутатите. Въпросът бе отхвърлен с 89 гласа "за", 85 "против" и 22-ма въздържали.

Преди гласуването и опозицията, и партньорите на ГЕРБ разкритикуваха въпроса на президента за мажоритарния вот. Те го нарекоха "неясен" и "объркващ", защото не указва какъв ще е процентът на мажоритарност при въвеждането на смесена избирателна система.

Предложението на ДПС (което по-скоро бе иронично, тъй като формацията на Местан е най-отявления противник на мажоритарното гласуване) за мажоритарен избор на всички 240 депутати беше отхвърлено с 43 гласа "за", 78 "против" и 42 "въздържал се".

"По вота ви ще стане ясно кой чува народа и кой не чува народа. Ако ще бъдете популисти, бъдете докрай. ДПС няма да бъде съучастник чрез промяна в избирателната система да се поднасят служебни еднопартийни мнозинства на първата политическа сила в България. Сега е ГЕРБ, утре може да бъде друга", каза Местан, аргументирайки предложението си за мажоритарен избор на всички 240 депутати.

Предложението на Реформаторския блок мажоритарният избор да се засили с преференциалния вот получи подкрепата само на 27 депутати, 26 бяха против, а 106 се въздържаха.

БСП и АБВ поискаха от своя страна половината от депутатите да са мажоритарни, но гласът за тях да се отчита с пропорционалния.

Изказванията

Преди това председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов напомни на депутатите, че "този референдум не е инициатива на президента", а за него са събрани подписите на над 570 000 граждани. Президентът се съобрази с въпросите, които бяха зададени в подписката, каза Цветанов.

Всъщност обаче инициативата на държавния глава през 2014 г. предхождаше действията на инициативния комитет начело с Георги Близнашки, който се наложи да събира подписи, след като предишният парламент отхвърли искането на държавния глава.

"Защо трябва днес да коригираме текстове, зад които стоят 570 хиляди гласа? Не е наше право и не е морално", заяви Цветанов.

По време на дебатите от БСП се възпротивиха на съчетаването като технология на местните избори и провеждане на национално допитване с изборните въпроси. Това според тях може да опорочи самите местни избори.

От ДПС пък очаквано се обявиха против задължителното гласуване, защото според Местан то ще доведе до задълбочаване на пороците на политическата система у нас.

Най-крайни в оценките си бяха "Атака", които поискаха президентът да оттегли предложението си и да не се гласува предложението за провеждане на допитването с трите изборни въпроса. "Вие искате да направите една политическа реклама на самия себе си, но не е нужно за това да хабите парламентарно време", обърна се Сидеров към държавния глава.

След отхвърлянето на два от трите въпроса на президента, социалистът Георги Божинов отчете резултата от гласуването на Народното събрание като "тежко и заслужено поражение за президента на републиката”.

ГЕРБ обвини Реформаторите за провала на два от трите въпроса

Гласуването на реформаторите по въпроса за мажоритарния вот не е било коректно към гражданите, които са се подписали преди година под искането за референдум за изборните правила, каза по-късно пред журналисти председателят на Парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов като припомни, че представители на Реформаторския блок са участвали в събирането на подписи преди година за референдум със същите въпроси.

Той попита кога реформаторите са искрени - когато са били съпричастни към тази инициатива или сега, когато не подкрепиха въпроса за мажоритарния вот. Това е тяхното решение и това беше основното за неминаването на тези текстове, коментира Цветанов.

По думите му на база разговори и изразени позиции от вчера и днес сутринта той се е надявал да бъдат подкрепени поне два от предложените въпроси за референдум - за мажоритарния вот и за електронното гласуване. По отношение на задължителното гласуване Цветанов уточни, че и в групата на ГЕРБ е имало колебания. По принцип смятаме, че задължителното гласуване би могло да повиши избирателната активност, което е най-важно в един изборен процес, и би могло да ограничи контролираният и купен вот, каза той. По думите му е било ясно, обаче, че текстът няма да мине, тъй като и от РБ, и други групи са заявили, че няма да го подкрепят.

В отговор на въпрос Цветанов заяви, че в тази ситуация - само с въпроса за електронното гласуване, референдумът няма да постигне целите, за които днес е говорил президентът. По думите на Цветанов е хубаво да се въведе електронното гласуване, но е било задължение на депутатите в референдума да се включат и други въпроси, свързани с изборните правила.

Отговорът на Реформаторите

Изявлението на Цветанов по-късно бе коментирано от депутата от РБ Петър Славов.

Попитан защо повечето от депутатите на РБ не подкрепиха първите два въпроса Славов заяви, че по отношение на мажоритарния избор от групата са предложили редакция, която обаче не била подкрепена в пленарна зала. По думите му е добре да е ясно какво точно се питат хората, защото в сегашния вид въпросът имал различни тълкувания. "Ние дадохме нашето разбиране за реален мажоритарен елемент и работеща преференция, но залата го отхвърли. Съответно ние си подкрепихме нашето предложение и не подкрепихме останалите", обясни депутатът.

Петър Славов каза, че по отношение на задължителното гласуване групата е гласува шарено, защото част от депутатите са имали определени съображения, че може да се говори за противоконституционност.

В отговор на обвиненията на Цветанов, че РБ не са се съобразили с подписите на граждани за произвеждане на национален референдум, Славов заяви: "Включително и ние тогава се подписахме и събирахме подписи, направихме всичко възможно този референдум да се реализира, но той беше провален от мандата Орешарски".

Попитан защо сега не са гласували за два от въпросите за референдума Славов уточни, че групата като цяло е подкрепила референдума и други групи трябва да се питат защо част от въпросите са отпаднали. Нашето гласуване не мисля, че беше изненада, каза Славов. Той уточни, че не е имало предварително решение на ПГ на РБ как да се гласува по трите въпроса за референдума.

Плевнелиев: Всяка партия носи отговорност за действията си

След като 2/3 от идеите му не бяха приети, държавният глава изпрати чрез прессекретариата си кратка позиция, в която не бе така обстоятелствен както преди гласуването в обръщението си към парламента.

"Днешното решение на Народното събрание не отчита в пълна степен заявената воля на българския народ да определи правилата, по които избира своите представители. Повече от половин милион български граждани застанаха зад необходимостта от провеждане на референдум по три въпроса от съществено значение не само за изборния процес, а и за демократичното развитие на страната", смята Плевнелиев.

"Конституцията ясно определя ролята и отговорностите на всеки, за да работи пряката демокрация. Крайното решение е на Народното събрание и всяка една от политическите сили, представени в него, носи политическа отговорност за своите действия", твърди още той.

"Държавният глава вярва, че на предстоящия референдум българските граждани ще покажат чрез своята активност, че тяхното мнение е важно и че те искат да бъдат активен участник във вземането на важните за страната решения", завършва държавният глава.