Ти си това, което четеш

Първанов гръмнал вписан в Червената книга див козел

15:23 | 03 декември 2008 | 157 коментара

Президентството нито потвърди, нито отрече информацията, че докато е бил на официалното посещение в Узбекистан миналия месец, Георги Първанов е ходил на лов и е отстрелял защитен животински вид.

"По време на посещението си в Узбекистан президентът Георги Първанов е следвал предложената му от домакина програма и през цялото време на визитата е бил придружаван от министър-председателя на Узбекистан", бе единственият коментар от прессекретариата на държавния глава в сряда.

Тя е по повод публикация на електронното издание Фергана.Ру*, която хвърля светлина върху един от четирите дни на визитата- 7 ноември, когато според официалните съобщения президентът е бил в Самарканд, където присъствал на подписването на протокол за установяване на партньорски отношения между Самарканд и Пловдив.

Кореспондентът на Фергана.ру обаче разказва за разигралото се същия ден в Нарутинския държавен резерват “развлечение на страстния български ловец”.

В Узбекистан отново ловуват редки животни. Сафарито и външнополитическата активизация на страната са съпроводени с политически воаяжи. На летищата в Ташкент, Ургенч и Нукус отдавна не е рядкост появата на арабски шейхове с ловно снаряжение. А високопоставен първопроходец от Запада стана президентът на България Георги Първанов.

По време на държавното си посещение в Узбекистан той отстреля див планински козел архар**, който е вписан в международната Червена книга. За президента на приятелската страна нямаше никакви последици. Просто на него официално са му разрешили да извърши престъпление.

Според член 204 от НК на Узбекистан “нарушаването на режима в защитени природни територии, довело до голяма щета (от сто до триста минимални заплати) или до други тежки последствия се наказва с глоба до 50 минимални заплати, лишаване от определено право за 5 години или с до 2 години поправителен труд”.

Високият гост пристигнал в кишлака Горен Хаят в Джизакската област на Узбекистан рано сутринта на 7 ноември. Преди това той се ползвал от гостоприемството на фирмата “Джизак-биоспектър”, която притежава щраусова ферма и почивна база на брега на езерото Айдаркул.

Повече от 100 души - свита, прислуга и охранители - нарушили спокойствието на обитателите на Нарутинския държавен резерват заради няколко изстрела по планинските козли. Трябва да се отбележи, че този факт не е попаднал в официалното съобщение за резултатите от посещението на държавния глава на България в Узбекистан.

Преди пристигането на г-н Първанов работниците в резервата няколко дни разчиствали една пътека, за да не би гостите да се наранят в клоните на дърветата и да не се спънат в някой камък. Ловът заедно с изкачването в планината и връщането отнел около половин ден.

На българския президент вероятно е било издадено разрешение за лова от Министерския съвет на Узбекистан. Затова на представителите на държавния Комитет за защита на природата и на държавния биоконтрол им останало само да помогнат на господин Първанов успешно да половува. Сътрудниците на Айдаро-Арнасайската инспекция на държавния биоконтрол взели най-активно участие в подготовката на посещението и организацията по посрещането на гостите при езерото Айдаркул.

За да се придаде на сафарито поне някаква легитимност, Министерският съвет периодично издава разрешения за отстрелване на единичен екземпляр от включения в Червената книга животински вид на територията на държавния горски фонд, но не и в резервата. С тази казуистика не може да се скрие обстоятелството, че архарите в горското стопанство отдавна са избити от местните бракониери.

Изстрелът на г-н Първанов обаче е прогърмял не в ловно стопанство, а на територията на резерват, където ловът е забранен. Желанието да се угоди на високопоставения гост е надделяло над необходимостта да се спазват законите на страната.

В свое интервю президентът Първанов разпалено казва: “Българските политици и държавни деятели са отговорни за повишаване жизненото равнище на населението, за защитата на българската национална идентичност и култура, съхраняване на екологичния баланс в страната и региона”.

Хубава страна е България, но ето че на бившия комунист Първанов, помнещ навярно все още ловните забави от живковско-брежневските времена, му се приискала екзотика. И гостоприемните домакини не се изложили.

Нещо повече. Пътят от главното шосе до селищата Хаят и Ухум бил страшно разбит – около пет километра дупка до дупка. Затова в навечерието на българския десант подгонили работници, които едва успели да направят козметичен ремонт на пътя. Работниците обаче уверили местните жители, че догодина пътят ще бъде основно ремонтиран и асфалтиран. Този факт сам по себе си говори, че “царският лов” ще продължава.

По всичко изглежда, българското посещение е само началото. Служителите на резервата очакват с ужас поредното посещение на някой друг стратегически партньор на Узбекистан. Та нали ловът страстно обичат и кралят на Испания Хуан Карлос Първи, министър-председателят на Русия Владимир Путин...

Заплащаният с валута лов, както и ловът на българския президент, всъщност не е спорт. Нито един пристигнал с пушка човек не ходи по следите на дивото животно. Жертвата е подгонена и насила докарана на мушката на ловеца, за което той често даже и не подозира. Тоест, ловът в случая не се отличава от стрелбата по панички.

Разбира се, няма особена доблест в това да уличиш далечния български президент, че е извършил неблаговидно деяние. Над главата на г-н Първанов всеки момент може да надвисне брадвата на европейските “зелени”. И това ще е справедливо. Но козлите, макар и да са диви, все пак са наши. Те са част от животинския свят на Узбекистан. Все още един несправедлив свят.

*Фергана.ру е електронно издание, регистрирано и списвано в Москва, един от най-популярните източници, посветен на живота в средноазиатските страни от бившия Съветски съюз.

**Архар (лат. Ovis ammon) – двукопитно млекопитаещо. Обитава планинските райони на Средна и Централна Азия и южен Сибир. В световната Червена книга е вписан като застрашен вид, чиято численост и разпростланение постепенно намаляват под въздействието на негативни фактори. В Узбекистан все още живеят около 1200 архари.

Още по темата

Съгласни ли сте с оценката, че "синдикатите са вредни за България", защото "пречат за развитието на икономиката“, а оттам - и в социалната сфера?