Първанов и Петков хвалят пред съда подсъдимия ексшеф на НРС Кирчо Киров

Бившият държавен глава Георги Първанов и ексвътрешният министър в кабинета "Станишев" Румен Петков похвалиха пред Софийския военно-окръжен съд в понеделник бившият директор на Националната разузнавателна служба (НРС) Кирчо Киров.

Двамата са били питани от магистратите за впечатленията им от работата на НРС по времето на подсъдимия за длъжностно присвояване на 4.7 млн. лева през 2007-2011 г. Тъй като делото е секретно разпитите на Първанов и Петков, както и на предшествениците на Киров – Бриго Аспарухов и Димо Гяуров, бяха при закрити врати.

По думите на Първанов пред журналисти извън съдебната зала "по времето на Киров службата е била засилена и е имало успешни действия".

"Бих се изкушил да кажа, че разузнавателната служба, като и българската дипломация, както обществото ни като цяло, действаха синхронно и в крайна сметка успяха да постигнат най-големият дипломатически успех в началото на 21-и век – освобождаването на медицинските ни сестри от Либия", добави още бившият президент.

Запитан за спомените му по отношение на финансовата издръжка на разузнаването, той лаконично каза, че "лично никога не е имал отношение към финансирането на службата, още по-малко пък към детайли за конкретни акции".

Аспарухов и Гяуров, които ръководеха НРС между 1991 г. и 2003 г. бяха категорични, че по тяхно време отклоняването на средства от бюджета на службата не е било възможно. По думите им въпросите на съда и защитата на Киров са били насочени точно в тази посока.

"С отговора си ме карате да изкажа отношение по повод подсъдимия. За да не изразявам отношение ще ви кажа, че по мое време това не беше възможно да се случи", заяви Гяуров пред журналисти, запитан дали е било възможно да са извършвани подобни разходи, без те да бъдат контролирани.

Според Бриго Аспарухов пък не е възможно да има разходи, които да не се контролират и да доведат до възможни злоупотреби. Той обясни как се отпуска бюджетът на НРС и каза, че по негово време всяка година през януари назначавал ревизионна комисия извън службата – от МО и МВР и така е имал "трето око", което наблюдавало финансовата дейност на институцията.

Аспарухов използва случая, за да коментира и липсата на специален закон за дейността на НРС: "Всеки президент през целия преход, всеки кабинет до сега нямат интерес (да има закон – бел.ред.), защото тези институции и изобщо на тяхната дейност се гледа като на институции, които могат да бъдат използвани за партийни, лични, корпоративни и всякакви други цели, но не и за национални интереси. Това говори, че преходът не е свършил, това говори, че ние ферментираме по пътя на демокрацията все още".

Самият Киров заяви пред медиите, че и четиримата свидетели, разпитани в понеделник, са били "полезни посвоему". Показанията на Първанов, Петков, Аспарухов и Гяуров бяха поискани от защитата на подсъдимия, тъй като прокуратурата отказа да ги събере по време на разследването.

По думите на Киров разпитът на бившия президент бил наложителен, тъй като службата е функционирала "под неговото непосредствено ръководство", когато Първанов е бил "отговорен, първи човек в държавата – неговото мнение не е без значение".

Помолен да коментира думите му, че лично не е имал отношение към инансирането на НРС, Киров бе лаконичен: "Пряко да, но отношение към операциите, които службата е провеждала – имаше".

"Имаме много активна съвместна дейност в периода, в който беше министър, а и след това", каза подсъдимият, визирайки Румен Петков. Допълни и, че бившият МВР шеф е основател на институт за международна сигурност и неговата дейност е пряко свързана с националната сигурност на страната.

"Начинът на отчитане е един и същ съгласно два вътрешни документа от 1995 г., които не са променяни нито при генерал Гяуров, нито при мен", заключи Кирчо Киров, помолен да сравни периодите, в които разузнаването е било ръководено от Аспарухов, от Гяуров и накрая от него.

Делото срещу Киров бе образувано, след като през пролетта на 2012 г. лидерът на парламентарно представената тогава партия РЗС Яне Янев шумно разгласи, че има доклад за нарушения в НРС, които засягали Киров, а освен това имало данни за "ловни оргии" на последния президент Георги Първанов. В крайна сметка прокуратурата обвини само Киров в това, че като директор на НРС за пет години присвоил над 4.7 млн. лева. За улесняване на присвояването, генерал Киров съставил повече от хиляда и сто официални финансови документи, с цел да бъдат използвани за доказване на несъществуващи служебни разходи.