Обръщане на модела при избора на изпълнители на обществени поръчки – първо преглед на ценови оферти, а след това проверка на документите на фирмите, предвижда изцяло новият Закон за обществените поръчки (ЗОП). Ще отпадне и изискването всеки път фирмите, участващи в процедурите, да подават данни за себе си, които са налични в държавните регистри и могат да бъдат проверени по служебен път. Това ще стане чрез въвеждането на т. нар. единна декларация.
Въвежда се още и дълго чаканите от бизнеса типови договори за възлагане. Остава обаче възлагането на обществени поръчки без търг – т.нар. вътрешно или ин хаус (in house) договаряне, срещу което се обявиха работодателите. Плановете са новият ЗОП да е факт до април 2016 г., съобщи вицепремиерът по еврофондовете и икономическата политика Томислав Дончев по време на кръгла маса по темата, организирана от Камарата на строителите.
Над 80 на сто от работата в строителния бранш идва от търговете, като 90% от тях са финансирани със средства от Европейския съюз, посочи председателят на Управителния съвет на строителната камара Светослав Глосов.
Обществените поръчки са ахилесовата пета на еврофондовете. Именно търговете и несъвършенството на ЗОП доведе до спиране на европейски програми и налагане на финансови корекции за около 500 млн. лв. по европейските програми за изминалия програмен период 2007 – 2013 г.
Строителната камара останала "положително изненадана", по думите на Глосов, от проекта на закона. Според бранша с промените се улеснява достъпът на малки и средни фирми до обществените поръчки. Забележките са по изискването за деклариране на подизпълнителите, преди да има яснота по проекта.
Нова доза вариации
"Нова доза вариативност при администрирането на открита процедура при обществените поръчки чрез възможност да се обръща редът при разглеждането на предложенията е заложен в законопроекта", каза Томислав Дончев.
Това означава, че първо се отварят ценовите оферти. Така се вижда кой е кандидатът, предложил най-ниска цена. След това се проверяват документите му и ако той съответства на всички изисквания на процедурата, веднага може да бъде обявен за печеливш, обясни вицепремиерът.
Сега практиката е първо да бъдат проверени документите на кандидатите, а след това се отворят ценовите оферти на тези, които отговарят на тръжните изисквания.
Ефектът от обръщането на модела ще доведе до ускоряване на процедурите по избор на изпълнители.
Единна декларация за фирмите
Проектозаконът предвижда още кандидатите да използват единна декларация. Търсеният ефект е фирмите да подават, колкото се може по-малко бумаги за наличната информация в държавния регистър, която ще бъде проверявана служебно от администрацията по електронен път, обясни Томислав Дончев.
Законопроектът дава правна рамка за пълна електронизация на процеса и всички отношения между възложител и изпълнител. Заложено е и въвеждането на електронни каталози и електронни търгове, каза Дончев.
Съкратено обжалване на поръчките
Предлага се и оптимизиран вариант за обжалвания за процедурите под националните прагове, като е заложено това да става само пред Комисията за защита на конкуренцията, без да минава през съда, каза Дончев.
Засилва се и предварителният контрол от страна на Агенцията за обществените поръчки.
В новия текст на закона трябва да бъде решен и въпросът за поръчките, които се дават без процедура на кооперациите на хората с увреждания, защото тази практика изкривява пазара, каза Дончев. По думите му подобни кооперации сега кандидатстват за всичко, включително и за разработването на нови софтуерни решения. В много от случаите това е техника за избягване на конкурентна процедура и едва ли подпомага хората с увреждания, смята вицепремиерът.
Остава обаче възлагането на обществени поръчки без търг – т.нар. вътрешно или ин хаус (in house) договаряне, при което общини и ведомства може да дават договори на свои фирми, срещу което се обяви бизнесът. То беше въведено с последните промени в ЗОП през 2014 г. Има го заложено като възможност и в европейската директива.
Типова документация
За пореден път бизнесът чу обещание за чаканите от години типови тръжни документи.
"Типовата тръжна документация е гаранция за ясни правила", каза министърът на околната среда и водите Ивелина Василева и обеща, че новите документи ще бъдат разработени заедно със строителната камара, която ги има готови и чака само да бъдат въведени. Ще се направят и насоки за определяне на критериите на техническите предложения.
Това ще доведе до избягване на пропуски и грешки и до намаляване на рисковете от забавяне на изпълнението на проектите заради многобройните обжалвания, отбеляза министър Василева.
Подобен подход ще ограничи в голяма степен най-често допусканите в момента грешки - дискриминационни условия за подбор, технически критерии със специфични стандарти, субективни показатели в методиката за оценка на офертите.
Така, според Василева, ще се намали рискът от забавяне на големите инфраструктурни проектите заради обжалвания на търговете. Това води средно до забавяне от шест - седем месеца, а в отделни случаи и до две години, на реализацията на инвестиционните проекти.
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
8 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Отдавна трябваше да се упростят процедурите по ЗОП, отдавна...
Идеята да се отваря първо плика с ценовите предложения не е лоша, но с това се изчерпва всичко положително в това, което е замислено като поправки в ЗОП. Това предложение трябва да се продължи по следния начин, според мен. Един от огромните проблеми, който съществува в момента е манипулирането на документите в Плик № 2 - Техническото предложение на участника в процедурата. Поради това, веднага след отварянето на ценовите предложения, трябва да се отварят и техническите предложения, които да се представят …
и на електронен носител. Комисията веднага да „качва“ в публичен регистър към Агенцията за обществени поръчки, тези технически предложение, така щото те да бъдат публични. Едва след това да се отварят документите от Плик № 1 и да се съобщава тяхното съдържание на присъстващите на заседанието на комисията. Трябва да се разработи и стандартизиран Протокол № 1 от работата на комисията, който да се попълва още по време на първото заседание. Този протокол да съдържа имената на членовете на комисията, присъстващите представители на участниците и на медиите, констатираните цени на участниците, има ли участник, чиято цена се различава с повече от 20% от цената на останалите и съответно трябва да пише обосновка за това обстоятелство и фактологията на „качването“ на техническите предложения и отварянето на Плик № 1. Протокола да се разпечатва в края на заседанието и да се подписва на място от всички присъстващи и да има по един екземпляр за всеки присъстващ, както и да се качва на същото място, където вече се намират техническите предложения. Това е начина да се гарантира, че оценките на офертите ще се правят на база присъстващите в пликовете документи. Тук вече идва големия въпрос за оценката на техническите предложения - въпрос, който непрекъснато се неглижира, а той е изключително важен при поръчки за строителство. Защото, как и от къде можеш да разбереш дали даден участник е вникнал в спецификата на поръчката, разгледал е внимателно техническата документация и ти предлага своята визия за постигане на крайната цел, а не прилага „копи-пейст“ едно и също техническо предложение изпълнено с общи формулировки и безсмислени пълнежи? Отговорът е един - от техническото предложение „лъсва“ цялата истина за това, до колко участникът е вникнал в задачата, а не е „калинка“. Тук трябва да се помисли много добре, как тези технически предложения да се оценяват. Може да се помисли за централизирано оценяване с публични оценки на оценяващите, или за комбиниран вариант - първо комисията да дава своите оценки, които да се качват в електронен вариант при самите технически предложения и АОП да има правото да се произнася по тях и да ги променя мотивирано. В момента, нито КЗК, нито ВАС, се произнасят по оценките на техническите предложения направени от комисията, ако в протокола от работата на комисията има описания на предложението и мотивировка на оценката, защото това било част от „оперативната самостоятелност на възложителите“. Смях. Истината е, че това е вратата в полето, която служи за разпределяне на поръчките. Пълна глупост е, че методиките за оценка са субективни и това е порок - те не могат да бъдат пълни само с числово измерими показатели, като срок или гаранционен срок. Техническо предложение в строителството не може да се оцени по друг начин освен субективно. Затова процесът трябва да е максимално публичен. Трябва да отпадне от ЗОП, т.нар. инженеринг. Строител и проектант под една шапка (тази на строителя) е най-лошото обстоятелство при занижения контрол на държавата в строителния процес, както и при състоянието на строителния надзор.
Критерият „най-ниска цена“ трябва да отпадне завинаги от ЗОП. Такова животно няма - то води само до огромни компромиси в качеството. А за бедна държава, това е най-лошото лекарство.
Явно от ГЕРБ нямат никакво желание за истинска промяна на закона, а ще се направи поредното замазване на очите на ЕК и обществото. Простете, опит. Дано РБ имат възможност и сили да се намесят.
Формулата/критерия за оценка на множество поръчки по ЗОП дава по-малка тежест на цената - например 30% или 40% - отколкото на съответствието с изискванията, методите и другите съществени детайли, поставени от възложителя. Предложената процедура би ускорила класирането само за такива, при които тежестта на цената е 50% и повече, а за другите - ще я забави. Защо редът на отваряне не зависи от критерия за оценка? Тогава именно ще се оптимизира класирането.
Нека първо тръгнем оттам, че няма обществена поръчка, която да не е "дадена". Такова животно в България няма. Обществена тайна е, че обществените поръчки са източник на финансови средства, които влизат в партийните каси и джобовете на партийните лидери. Доказателство за това е, че при всяка смяна на власт, си отиват директорите на дирекции "обществени поръчки" и "програми и проекти" във всяко едно ведомство. Слагат се свои хора, които контролират нещата и се отчитат всеки месец пред партийния велможа. Второ, каквото и да се прави, докато няма нормално функционираща икономика, а такава, която е зависима от публичния сектор, няма как да се избегне това зло.
Скритерия "Най-ниска цена" България е обречена на най-ниско качество на изпълнението и най-голямо изоставане от техническите новости
Това е абсолютно погрешна стратегия. В някои страни цената въобще е фиксирана и не участва във формулата за класирането. Практиката у нас недвусмислено показва вредата от злоупотребите с обявената ниска цена и последващите искания за нейното увеличаване по време на изпълнението.
фирмите, които са злоупотребявали с еврофондовете, изпълнили са некачествено работата си в предишни поръчки, свързани са със съмнителни офшорни компании, създават клонинг на определена група фирми, не спазват сроковете, не плащат в срок данъците, заплатите и осигуровките си, да бъдат вкарани в "черен списък", без право да участват в държавни поръчки - да бъдат отстранени със закон.
Силно песимистичен съм, че с кръпки в ЗОП може наистина коренно да се промени тази порочна система. Отново всичко е насочено към "входа", но никой не говори за качеството на "изхода". Докато няма ясен механизъм за контрол и съответни санкции при лошо изпълнение (в смисъл някой голям играч да се изгори лошо) - нищо съществено не ще се промени. А ако има - то тогава май няма голям смисъл от ЗОП - интересно как частния бизнес оживява без подобна отживяла процедура.