Пациентите са им скъпи

Фрапиращи разлики в разхода за лечение на един онкоболен в болниците в страната отчете Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с което шокира депутатите от парламентарната здравна комисия.

Оказва се, че доходоносната дейност, която предизвика разкриването на много нови частни специализирани в химиотерапията болници през последните години, е особено скъпа в няколко определени клиники.

И това не са водещите държавни университетски болници, където се насочва най-големият поток от най-тежко болни пациенти, а по-малки частни онкологии, обслужващи по-малко на брой пациенти. Незнайно как, се оказва, че в тези клиники случайността или старателния подбор са изпратили пациенти, нуждаещи се от най-скъпото възможно лечение.

Всяка година у нас над 35 000 души са диагностицирани с онкологично заболяване, а разходът на касата за химиотерапията им гони 300 млн. лева. Те се лекуват приоритетно в бившите онкологични диспансери (сега Комплексни онкологични центрове (КОЦ) в страната, както и в специализирани и водещи университетски държавни болници с дългогодишни традиции и практика като варненската “Света Марина“, Специализираната болница по онкология в София, Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания в София, болница “Свети Георги“ в Пловдив, университетската болница в Плевен. Това са лечебните заведения, поемащи най-съществена част от онкоболните пациенти – всяка между 1500 и 2000 души годишно.

Малко, но скъпи пациенти

В последните години бяха разкрити и няколко частни онкологии, които лекуват по-малък брой пациенти, но пък изпреварват сериозно големите държавни болници по приходи от здравната каса за лекарства. Най-фрапиращ е примерът на болница “Сердика“ и болница “Надежда“ в София, които отчитат най-скъпите онкоболни в държавата заедно с Александровска болница, за която това е несвойствена дейност с едва 230 пациенти годишно.

“Сердика“ е лекувала 1144 пациенти през миналата година, а “Надежда“ - 937, значително под пациентите, лекувани в големите диспансери и държавни болници. За лекарствата на тези пациенти те са получили съответно 18.6 млн. лева и 13.6 млн. лева, много над Университетската специализирана болница по онкология в кв. "Дървеница", София, където се лекуват пациенти от цялата страна. В държавната болница миналата година са лекувани близо 1700 пациенти, а за лекарствата им НЗОК е платила 12.5 млн. лева.

При средна стойност за лечение на онкоболен на година от 8384 лева, “Сердика“ и “Надежда“ отчитат средна стойност от 16 273 лева и 14 535 лева, което е почти двойно. А държавната онкология е дори под средната стойност със 7464 лева на пациент за година.

Сравнително скъпо е и лечението в държавната Специализирана болница за лечение на хематологични заболявания (14 318 лева), но това може да бъде обяснено, с навлезлите през последните години много нови иновативни терапии точно за онкохематологичните заболявания.

Варненската университетска болница “Света Марина“, която е водещ център за онколечение в страната и през миналата година през нея са преминали 2055 болни, двойно повече от тези в “Сердика“ и “Надежда“ е отчела средна стойност на лечение на един пациент от 11 654 лева и е получила от касата близо 24 млн. лева.

Другият водещ център – пловдивският онкодиспансер, където миналата година са се лекували най-много хора (2833 души) е със средна стойност за лечение на един пациент 8816 лева и получени близо 25 млн. лева.

Подозрително тежки пациенти и прескачане на линии на лечение

Как така някои болници лекуват по-малко пациенти, за което получават повече пари, е логичният въпрос, който възниква?

Вариантите са няколко, за които ръководството на НЗОК засега говори без конкретика и с недомлъвки.

Но най-общо става въпрос за назначаване на скъпи лекарства като първа линия на лечение, които в практиката в други държави се ползват едва като втора и трета линия. Това означава, че вместо да се започне със стандартно и утвърдено лечение и ако то не помогне, да се пристъпи към скъп иновативен медикамент, някои болници вадят директно “тежката артилерия“. Това естествено може да получи своето логично медицинско обяснение. Според подуправителя на касата Димитър Петров това се дължи на непрецизни фармакотерапевтични ръководства кое лечение се изписва първо и кое второ и трето, което дава свобода да се изписва директно най-скъпото и ново. По думите му за заболяванията, за които имаме уеднаквени със световните стандарти фармакотерапевтични ръководства, подобни дисбаланси не съществуват.

Друга любопитна находка е, че две болници, чиито имена НЗОК също спестява, отчитат средно тегло на своите пациенти от 100-109 килограма, при положение, че масово останалите клиники отчитат средно тегло на пациентите им под стандарта от 81 килограма за мъжете и 67 килограма за жените. Това означава, че освен подозрително скъпи, пациентите в тези две болници са и необичайно тежки.

Не без значение е, че НЗОК отчита и големи разлики в броя лекарства в една терапевтична схема на един пациент. При средна стойност от 3.5 лекарства, някои болници отчитат че ползват 2.28, а други 6.75, а през първото тримесечие на тази година на едно от местата са достигнали и 9.

Освен това, болниците купуват лекарства на доста различни цени. Преди време здравното министерство изнесе данни, че лекарството за онкологични заболявания херцептин, за което НЗОК плаща 33 млн. лева годишно, е купувано от различните болници с 25% разлика в цените.

От касата отчитат, че най-ефективно се изразходват средствата за лекарства в три болници - ВМА, "Св. Ив. Рилски" и "Токуда", където са въведени графици за лечение на пациентите, позволяващи да се използва максимално цялото количество от всеки флакон лекарство. Така от четири пациента трите болници спестяват 1 флакон скъпо лекарство.

Мощна съпротива срещу контрола

При сериозните разлики в стойността на лечението логично възниква въпросът трябва ли общественият здравен фонд да плаща толкова скъпо лечение, ако равностойно такова може да бъде получено на много по-ниска цена?

От известно време НЗОК полага усилия да идентифицира т.нар. “рискови изпълнители“ и преприема различни мерки като въвеждането на индикатора средно тегло на пациент и превишението му в дадени болници служи като сигнал, че някъде е необходима допълнителна проверка. Естествено, няма как да не събуди подозрение, че само на две места в държавата има струпване на стокилограмови пациенти, но това беше представено от заинтересовани кръгове като “геноцид“, макар да не ограничава лечението на нито един пациент.

Освен това касата се готви да задължи болниците, извършващите онколечение, да въведат автоматизирана или полуавтоматизирана система за подготовка на инфузионни разтвори за химиотерапия, с което да намали с 30% разхищението на скъпи лекарства. Мярка, която е изцяло в интерес на пациентите, обществения фонд и болниците, но срещу която се заформя мощен лобистки натиск под предлог, че това ще повиши разходите на лечебните заведения.

Такава теза беше застъпена включително от депутати в парламента при изслушването на ръководството на касата.