Павлина Панова: Търпимостта на съдиите достигна своя предел

Съдебната система трябва да застане с открито лице пред обществото и трябва да поиска да бъде гарантирана нейната независимост, каза в интервю за Mediapool кандидатът за председател на Върховния касационен съд Павлина Панова. Тя декларира, че ще защитава интересите на съдиите и ще работи заедно с останалите власти за решаването на проблемите на системата. Панова се обявява за бързо въвеждане на електронното правосъдие и добре обмислено закриване на някои съдилища. Според нея ВСС трябва да направи повече, за да обяснява своите решение, защото някои от тях изглеждат необясними. Тя смята, че Народното събрание е постъпило безотговорно към съдебния инспекторат и съдийската общност, която се опита да излъчи кандидати за главен съдебен инспектор*.

Съдия Панова, как виждате функциите на председателя на Върховния касационен съд (ВКС), извън административните задачи?

Председателят на ВКС трябва да бъде лице на съдебната система. Пред обществото той олицетворява съда и трябва да притежава изключително висок морал и професионализъм, за да е способен да обедини колегите си, да ги увери, че отстоява техните идеи. Председателят на ВКС не трябва да се интересува само от това какъв е климата във ВКС, но и какви са нагласите в цялата съдебна система, какви са проблемите. Той трябва да бъде посланик на съдиите.

Вие знаете, че в съдиите имат две професионални организации и разминаванията между тях често се използват, за да не се предприемат никакви реформи. На кого тогава ще бъдете посланик?

Съдиите имат гарантирано право на сдружаване, за да защитават професионалните си интереси. Съдилищата в България имат твърде много наболели проблеми, които обединяват съдиите без значение дали те членуват в определен съюз. Това са голямата натовареност, разликите между различните географски райони и инстанции, има проблеми с прозрачността и справедливостта на конкурсите. Сериозен проблем са лошите материални условия. Това са ежедневните въпроси в работата на съдиите и те нямат отношение към това кой съдия в какъв съюз членува.

Много се говори за статуквото в съдебната власт. Какво, според вас, представлява това статукво?

Досега не съм имала досег с работата на Висшия съдебен съвет, извън участието ми в заседанията на някои комисии с чисто професионална цел. Аз не мога да кажа какво е статуквото и как се формира то, има ли такова и какви са съотношенията вътре в това статукво. Силно ми се иска и се надявам, че ВСС не робува на никакво статукво. Мога да кажa, че ако бъда избрана, аз няма да влизам влизам в никакви конфигурации. Бих отстоявала собствените си принципи като човек и съдия, като представител на ВКС и представител на всички съдии в България. Смятам, че това е единствената печеливша позиция.

Има ли политически намеси в дейността на съдебната власт?

Лично аз като председател на Наказателната колегия на ВКС и в конкретната ми работа като съдия не съм усещала политическо влияние. Според мен по-скоро съдебната система като цяло страда от опитите за политическо влияние. Това са опитите на някои политически лица да дискредитират съдебната власт, атакувайки публично решения по конкретни дела. Нужно е всеки, който заема административна длъжност в съдебната система, да прави всичко по силите си, за да пресича опитите за политическо влияние.

Да не назначиш две години главен съдебен инспектор не е ли опит да се влияе върху съдебната власт?

Това граничи с безотговорност към съдебната система. Колкото и да е трудно да се събере квалифицираното мнозинство в Народното събрание (160 гласа), поне трябваше да се направи опит. Специално съдиите бяха много отговорни към процедурата, защото проведоха изслушване близко до изслушването на кандидатите за председател на ВКС. Това бе правилно от тяхна страна. Съдебната система има интерес ръководните постове да се заемат от наистина качествени хора с визия за позицията, за която кандидатстват. Безотговорността на политиците бе, че съдиите проведоха дебат, прозрачно пред обществото поднесоха своите идеи и въпреки това не се предприеха никакви стъпки.

Как виждате отношенията си с Народното събрание и изпълнителната власт, ако бъдете избрана за председател на ВКС?

В конституцията е заложено разделението на властите, но тези власти няма как да не си взаимодействат. Основна ролята на председателя на ВКС е да осъществява комуникацията с другите две власти. Ако бъде избрана, аз осъществявам тази комуникация в името на добрия тон и на работата, която трябва да се свърши. В никакъв случай обаче не може да има разговор по повод конкретни дела.

Помните как преди четири години председателят на ВКС Лазар Груев каза, че ще стисне зъби при нападките от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, а той на свой ред му обясни, че тези зъби могат да паднат. За какво ви говори този стил на комуникация?

Това говори за една свръхтърпимост на съдебната система, която вече достигна до своя предел. Тя трябва да застане с открито лице, защото поема отговорност пред обществото да правораздава и съответно трябва да изисква да бъде гарантирана нейната независимост. В моята лексика не присъстват такива изрази. Не бих прилагала силови методи за разговор. Бих отстоявала независимостта в рамките на закона и бих работила за налагането на един конструктивен тон с държавните институции. В същото време винаги бих поемала отговорността да защитя съдебната система от необоснованите нападки.

Смятам, че председателят на ВКС не бива да има индиферентно отношение и да мълчи, когато става дума за важни държавни дела. Разбира се, че той трябва да изразява мнението на съда, а не да заявява единствено личната си позиция. Той трябва да бъде проводник на идеите на самите съдии. Съдебната система обаче не може да съществува затворена във вакуум и да съществува сама за себе си. Може би обществото ще прояви по-голяма търпимост към съдебната система, ако получи достатъчно информация за нейните проблеми.

Как виждате ролята си във ВСС?

Бих работила по-тясно с комисиите на ВСС, защото решенията се изработват първо там. Бих работила в по-тясна връзка с комисията, която анализира натоварването на магистратите. Това е голям проблем, който вълнува магистратите в по-големите областни центрове. Натоварването им е неимоверно. Бих се опитала да убедя чрез пилотни проекти съдиите в правотата на политиката на ВСС. ВСС би могъл да почерпи опита на Наказателната колегия на ВКС, където предприехме някои мерки за по-справедливо разпределение на натоварването. Освен това бих стимулирала политиката на ВСС по отношение преначертаването на новата съдебна карта. Смятам, че опитът, който ВСС придоби със закриването на две от военните съдилища може да бъде продължен. Това трябва да се случва премерено, без да се накърняват интересите на гражданите на достъп до съд. Аз съм за закриване на някои съдилища или превръщането им във филиали на някои съдилища, така че да могат да поемат част от тежестта на делата, които тези съдилища разглеждат. Това обаче трябва да се направи много вниманително, за да не засягат интересите на хората и да не се възпрепятства достъпът им до правосъдие.

Друга важна задача е въвеждането на електронното правосъдие, защото колегите съдии силно се нуждаят от него. Имаме пред себе си добрият опит на някои съдилища в страната, които въведоха електронното призоваване и връчването на съдебни книжа по електронен път. Бих стимулирала председателите на някои съдилища, които още не намират кураж да въведат тези практики, да го направят.

Казахте, че очаквате честно състезание във ВСС. Само честни състезание ли гледахте досега?

Не мога да ви кажа дали са честни или не. От гледна точка на кандидатите, които не са успели, вероятно не са честни. От гледна точка на членовете на ВСС, които са натиснали копчето за гласуване, това може би е израз на техните професионални виждания за съответния кандидат. Понякога обаче има недоволство в системата от неуспешните избори и може би ВСС трябва да се вслуша и в мнението на магистратите. Не винаги един постоянно действащ ВСС може да прецени какво е усещането в определени региони. Ако има усещането за нечестни избори, то това е резултат от това, че ВСС, бидейки постоянно действащ орган, може би се откъсва от усещането на съответните магистрати. Но не мога да кажа дали са изборите са честни или не, защото честността е субективно понятие.

Но изглеждат необясними?

Да, някои от тях изглеждат необясними.

Как трябва да бъде продължена реформата в съдебната власт?

Трябва да се замислим дали не провеждаме прекалено дълги и тромави съдебни процеси. Това струва пари. Имаме нужда да направим преглед на процесуалните си закони. Вярно е, че Гражданският процесуален кодекс и Наказателно-процесуалният кодекс са сравнително млади закони, но в желанието си да гарантираме твърде много права се презастраховаме и създадохме ненужно дълги процедури. Трябва повече да се разчита на алтернативните способи за решаване на споровете. Това е медиацията в гражданския процес, а в наказателния процес все повече се говори за възстановителното правосъдие (подобен на медиацията процес, приложим към наказателното правораздаване-бел.ред.). Процесуалното законодателството трябва да бъде направено по-бързо, по-надеждно и по-ефективно. Това важи особено за гражданското правосъдие, което определя гражданския оборот и привличането на чуждестранни инвестиции.

Извън това съдилищата в България трябва да започнат все повече да се самоуправляват. Реформата трябва да покаже и каква да бъде администрацията в тях. Имаме съдилища, които имат много малко администрация и други, в които тя е доста голяма. Трябва да се въведе ясно съотношение между броя на магистратите и съдебните служители. Много от магистратите имат усещане за едно неразумно набъбване на администрацията на някои места. С въвеждането на електронното правосъдие ще има нужда и от млади хора, които не се стъписват от информационните технологии и могат да облекчат съдиите при осъществяване на тяхната дейност. Всичко е въпрос на разумно кадрово обезпечаване.

Крайно време е българската реформа да бъде обвързана с реформата на европейско ниво. Не можем да останем изолирани от процесите в Европа и да казваме как Европа ни налага, как Европейската комисия изисква от нас. Ние сами се поставихме в ситуация да се изисква от нас, защото ние поискахме да сме членове на ЕС. Като такива трябва да отговаряме за стандартите

Има ли нужда от по-ясно разграничение на прокуратурата от съда?

Ако ме питате дали прокуратурата трябва да бъде част от съдебната власт, смятам, че все още трябва. Ако въпросът е за идеята за разделянето на ВСС на две колегии – за съдии и отделно за прокурори и следователи, смятам, че еднозначен отговор на този въпрос все още не може да бъде даден. Първо трябва да се избистри концепцията за това от какъв ВСС имаме нужда. Дали ще бъде постоянно действащ или ще се свиква само на сесии. Да преценим какви членове да могат да бъдат избирани от парламентарната квота. При всички положения обаче трябва да бъде чут гласът на магистратите. Препоръките, които идват от международните институции, са по-скоро да има разделение във ВСС, но в никакъв случай то не бива да бъде налагано изкуствено.

*Mediapool покани за интервю и другия кандидат за председател на ВКС Таня Райковска, но поради множеството ѝ професионални ангажименти в двата дни преди гласуването, разговорът не успя да се осъществи.