Печеливши и губещи от заблудата "дебели онкоболни няма да се лекуват"

Представете си колко би ви струвало, ако на двете ви деца е предписан един и същ сироп за кашлица и вие трябва да купите отделно шише за всяко от тях, от което да давате само по веднъж. На следващия ден да купите нови две шишета, от които да им дадете само веднъж. И така в следващите няколко дни, докато спрат да кашлят.

А сега си представете след само нощ престой в болницата да ви представят сметка за цяла опаковка успокоителни, при положение, че вие сте изпили само едно или две хапчета? Бихте ли я платили или бихте настоявали, че няма как да сте погълнали цялата опаковка, тъй като организмът ви не би го понесъл?

И ако вие отказвате да плащате за подобно разточителство, бихте ли приели общественият здравноосигурителен фонд да прахосва така вашите здравни вноски? Когато със същия финансов ресурс могат да бъдат лекувани повече тежко болни хора.

В опит да ограничи разхищението на скъпо струващи медикаменти и да предотврати някои злоупотреби Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) реши да промени начина, по който ще плаща на болниците за онколечение. Тъй като идеята не беше предварително достатъчно добре обяснена, тя стана жертва на неразбиране и умишлени манипулации и демонизирана като геноцид над онкоболни.

С фалшиви аргументи заинтересовани болници и кръгове насаждат паника у обществото как промяната е много опасна. Да, опасна е, но само за техния печеливш бизнес, организиран на базата на съществуващите слабости на системата. Затова е обяснимо да бранят статуквото на всяка цена.

Какво се променя?

Най-общо промените, които НЗОК въвежда, са две и около всяка от тях витаят спекулации.

Едната въвежда организация, така че да се изхвърлят по-малко лекарства. Другата променя начина, по който НЗОК ще плаща на болниците, така че да ги стимулира по-ефективно да ползват лекарствата.

Това породи вълна от дезинформации – от това, че пациентите над определени килограми няма да се лекуват, през това, че ще трябва да си доплащат, че приготвените лекарства ще са замърсени или дори изветрели – все твърдения, които са много далеч от истината.

Мит 1: Пациентите ще се лекуват с изветрели лекарства

По данни на касата в момента се изхвърлят 25-30% от скъпо струващите онкомедикаменти, за които годишно НЗОК плаща близо 250 млн. лева. Този разход нараства неудържимо през последните години заради навлизащите нови модерни терапии и нароилите се нови частни болници, специализирани в химиотерапията – доказателство, че тази дейност е доста печеливша.

Защо се разхищава такъв сериозен процент от скъпите лекарства? Това се случва, защото не винаги може да се изразходва цяла опаковка от дадено лекарство и ако остатъкът не може да бъде оползотворен за други пациенти, се изхвърля след изтичане на срока на годност, който често е от 6 до 24 часа. Така, дори когато една трета от лекарството се изхвърли, НЗОК плаща на болницата целия флакон.

С новите правила се въвежда изрично изискване "противотуморните лекарствени продукти, осигуряващи основното лечение при злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания, да се прилагат по назначените схеми, като пациентите се приемат във времеви график, който гарантира най-малък излишък на формите за инфузия".

Това означава, че болниците събират в един ден много пациенти за химиотерапия, в чиито терапевтични схеми се ползват едни и същи лекарства. Лекарствата се приготвят централизирано и това позволява максимално оползотворяване на флаконите от лекарството без остатъци. Тази практика не е някаква новост, тъй като и в момента болниците с големи онкологични отделения процедират по този начин и имат централизирано разтваряне на цитостатиците (онкомедикаменти) в болничната аптека.

Това е много по-модерният, стерилен и икономичен начин за приготвянето на медикаментите, отколкото приготвянето им от персонала в отделенията. При централизираното приготвяне се изхвърлят много по-малки количества.

Затова е заблуда твърдението, че болниците ще са принудени да вливат на пациентите лекарства с изтекъл срок на годност само и само да ги оползотворят или пък че така се повишава рискът от вътре болнични инфекции.

Мярката би могла да представлява проблем за по-малки частни бутикови болници, специализирани в химиотерапията, които евентуално нямат необходимите условия за централизирано приготвяне на лекарствата или пък нямат необходимия брой пациенти, който да позволи по-ефективно оползотворяване на лекарствата. Тогава те биха отчитали по-високи разходи пред касата и биха били обект на повече проверки, срещу което е логично да се съпротивляват.

Естествено, винаги има риск, въпреки предварителната организация във въпросния ден и час по-малко пациенти да се явят за вливания, тъй като моментното им състояние не позволява и т.н. и болниците отново да изхвърлят по-голямо количество медикаменти. Предписанията на касата обаче са достатъчно гъвкави и следят основно за големи отклонения от нормите.

Мит 2: НЗОК няма да плаща за дебелите пациенти и няма да ги лекуват

Другата промяна е, че занапред касата ще плаща на болниците на база максимална месечна доза за средностатистически ръст, тегло и телесна повърхност на пациентите. Изчислено е, че средната маса е 81 кг за мъжете и 67 кг - за жените. Това не означава, че пациенти над тези килограми няма да получат лечение или лечението им няма да бъде платено. Те отново ще получат доза от лекарството, съобразена с техните килограми и ръст.

Ограничението на практика не засяга пациентите, то е просто контролна величина за разходите, които болниците отчитат пред НЗОК. За да не се окаже, че една болница лекува само 150-килограмови пациенти. Подобна аномалия, впрочем, бе засечена миналата година от НЗОК в някои болници, които по документи дават конски дози на пациентите си. И тъй като ако това е вярно, биха ги убили, то логично излиза, че измамата е само на документи, за да получат по-големи приходи от касата и дори лекарството да бъзе изнесено и препродадено навън.

Средните килограми са въведени като контролна величина, тъй като се предполага, че в нормални условия болницата ще лекува и по-тежки, и по-леки пациенти, като те взаимно се балансират.

Само когато отчетеният от болницата разход средно за целия месец надхвърля средните стойности, тя ще подлежи на изрична проверка от НЗОК и ако се установи, че пациентите реално са лекувани, отново ще ѝ бъде платено.

Мит 3: Пациентите ще трябва да си доплащат лечението, ако са по-тежки

По закон лечебните заведения не могат да искат плащане или доплащане от осигурените пациенти за медицинска дейност, която е в основния пакет на НЗОК и се покрива от нея. Изключение правят някои медицински изделия, за които доплащането е изрично регламентирано.

Освен това в момента на лечението болницата няма как да иска доплащане от конкретен пациент само и единствено въз основа на теглото му, тъй като няма как да знае дали в края на месеца ще се вмества в определените от НЗОК средни стойности и дали касата ще ѝ плати безпроблемно или ще направи проверка.

От НЗОК увериха, че ще платят на болницата, дори ако надвишава средните стойности, ако проверката установи, че отчита разходи за реално лекувани пациенти.

В крайна сметка от подклаждането на страхове и запазването на статуквото биха загубили само здравноосигурените граждани и тежко болните пациенти, с чиито здравни вноски се купуват лекарства за стотици милиони левове и една трета от тях се изхвърлят. И биха спечелили определени болници.