Перспективите пред българската икономика се подобряват

Перспективите пред българската икономика в краткосрочен и средносрочен план се подобряват заради устойчивия ръст на износа, който ще подкрепи възстановяването на работните места и доходите. Това смята икономическият екип на "УниКредит Булбанк", който в понеделник повиши прогнозите си за ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) през настоящата година от 1.9% до 2.1% и от 2.3 до 2.4% през 2016 г.

По-добрите очаквания за икономиката се дължат също така на ефекта от по-ниските цени на енергията и по-слабото евро, които също влияят на пазара на труда.

В среда на свити капиталови потоци и ограничени възможности за понататъшно разхлабване на фискалната политика основните двигатели на растежа през тази и следващата година ще бъдат по-силният износ, постепенният ръст на заетостта и повишаване на усвояването на средства от ЕС, коментира новият  главен икономист на "УниКредит" за Централна и Източна Европа Любомир Митов.

По думите му, по-важното е, че правителството най-накрая предприе част от болезнените мерки, които са нужни за стабилизирането на проблемния сектор на енергетиката, както и че има значителна вероятност България да ограничи прекомерната си зависимост от Русия като единствен източник на природен газ до по-управляеми нива към края на настоящето десетилетие. Друга позитивна новина е успехът на приходните агенции да ограничат контрабандата, което направи възможно консолидираната фискална програма да отчете значителен излишък за периода януари-май, допълва той.

Митов смята, че значителното ускоряване на българския износ, което в реално изражение сега превишава пика от преди кризата с повече от 40%,  стъпва на здрави основи. Впечатляващото представяне преди всичко може да се обясни с постепенното добавяне на нови производствени мощности в преработващата промишленост, включително във фармацията, козметиката, производството на мебели и техника за дома, но също така с ускоряващ се темп на производството на различни компоненти и части за автомобилостроенето.

Увеличаващите се инвестиции в аутсорсинга на услуги и международните превози също помогнаха за увеличаването на обемите на износа, посочват от "УниКредит". В допълнение изглежда, че местните износители са успели да се възползват в по-голяма степен от настоящата изключително благоприятна външна среда в сравнение с останалите конкуренти от региона на ЦИЕ и Западните Балкани. По-ниските цени на енергийните суровини подкрепиха българския износ в по-голяма степен, тъй като икономиката е със значително по-висока енергийна интензивност в сравнение с останалите страни от ЦИЕ, с които се конкурира за едни и същи външни пазари, допълва икономическият екип на финансовата институция. Според него, важна роля е изиграл и по-значимият дефлационен натиск през последната повече от година който е довел до по-благоприятна промяна на разходите за производство в България в сравнение с държавите от еврозоната както и тези страни от ЕС, които са обвързали курса на своята национална валута с еврото.

На фона на благоприятната външна среда в началото на година, темповете на растеж в Централна и Източна Европа предложиха положителна изненада, но тези в Русия, Украйна, Западните Балкани и особено Турция са като цяло разочароващи, посочва Митов.

В страните от Централна и Източна Европа възстановяването се дължи на комбинацията от по-голямо търсене в еврозоната, изобилна ликвидност благодарение на количествените улеснения на Европейската централна банка, спад в цените на енергията, но и на липсата на значителни макроикономически дисбаланси и мерките в подкрепа на растежа, които правителствата продължават да предприемат.

Държавите от региона, членки на ЕС, изпреварват останалите развиващи се пазари от региона. Тяхната интеграция в производствените вериги на основните европейски компании е особено дълбока, като за всички тях делът на експорта към страните от еврозоната варира между 45% и 75% от БВП. Това позволява страните от ЦИЕ, членове на ЕС, в най-голяма степен да се възползват от възстановяването на търсенето в еврозоната. Липсата на сериозни макроикономически дисбаланси е важен фактор, подкрепящ ръста на БВП, според анализаторите на банката.          

"За разлика от близкото минало растежът в региона този път е базиран на много по-широка основа – увеличаване на инвестициите, възстановяване на индивидуалното потребление, подобряване на пазара на труда, повишаване на реалните доходи и като цяло намаляване на задлъжнялостта“, посочи  Любомир Митов. Благодарение на предизвиканите от циклични фактори по-големи приходи в бюджета правителствата на страните от ЦИЕ, членове на ЕС, ще могат да си позволят да харчат повече или дори да намалят данъците. В същото време ниската инфлация ще направи възможно повечето държави да продължат с нерестриктивната паричната политика поне до края на годината.

Ръстът на икономиката обаче остава слаб в Турция и е едва забележим в Западните Балкани. В същото време Русия и Украйна продължават да са в рецесия като резултат от спада в цените на суровините и влошените геополитически отношения между тях, както и от наложените санкции на руската държава.

Негативно въздействие върху икономиките на Сърбия и Хърватия ще продължават да оказват необходимостта от понататъшна консолидация на публичните финанси, по-малко привлекателната среда за инвестиции, както и по-ниската им степен на интеграция с икономиките на страните от еврозоната. Растежът в Турция ще бъде слаб през 2015 г. основно заради политическата несигурност, повишената нестабилност на пазарите, по-малкия износ заради геополитическите напрежения в региона и опасенията, че страната ще се окаже твърде уязвима, когато започне процесът на увеличаване на краткосрочните лихви в САЩ към края на тази година. 

"В останалата част от региона инфлацията може да изненада в посока нагоре, ако пазарът на труда остане стабилен, а спадът на цените на горивата и храните обърне посоката си в края на годината“, смята Любомир Митов. Според него въпреки като цяло благоприятните перспективи много рискове все още са на дневен ред, сред които е и потенциалното увеличаване на лихвите от Федералния резерв на САЩ. От това решение биха били засегнати всички, но страните в ЕС и ЦИЕ биха били по-устойчиви, тъй като макроикономическите им дисбаланси са минимални. Сред другите възможни рискове в региона са разрастване на конфликта в Украйна и евентуално излизане на Гърция от еврозоната.