Пет факта, обясняващи икономическия упадък на Русия

За пръв път от 2009 г. - ниската точка на глобалния икономически спад – Русия е в рецесия. Нейната икономика ще се свие с 3 процента тази година, въпреки че валутните ѝ резерви от 360 млрд. долара кеш ще смекчат незабавния удар. Докато президентът Владимир Путин продължава опитите за налагане на руската мощ на международната сцена, става все по-ясно, че той сега управлява "потапящ се пазар" (submerging market). Ако нещо не се промени, Русия е в бавен и стабилен икономически упадък. Пет факта обясняват защо това е така:

1. Липса на диверсификация

От значение е не само размерът на една икономика, но нейното разнообразие и устойчивост. Години наред Кремъл поддържаше и защитаваше крупните държавни компании за сметка на малкия и средния бизнес. Но тези малки фирми са фундаментът на всяка силна и добре диверсифицирана икономика. Малкият и среден бизнес стимулират иновациите и реагират ефективно на променящите се времена, технологии и потребителски вкусове. В Европейския съюз малкият и средният бизнес създават средно 40% от брутния вътрешен продукт в съответната страна, а в Русия - 15 процента. Това са плашещи показатели за всеки, който смята да започва бизнес в Русия.

Нещата не стават по-добре – между 2008 и 2012 г. частният сектор в Русия е загубил 300 000 работни места, докато държавният е добавил 1.1 милиона души на работна заплата. Вместо да разнообразява, Москва засилва своя държавно-централизиран подход към икономическото развитие.

2. Зависима от милостта на петролните пазари

Цената на петрола падна под 45 долара за барел – добре дошли в новата нормалност. Страните от ОПЕК добиват нефт на исторически равнища, опитвайки се да се справят с конкурентите, а Иран се окачва да донесе милион нови барели дневно на световните пазари, след вдигането на международните санкции. За Москва това са дълбоко обезпокояващи развития, тъй като износът на петрол и природен газ формира близо 50% от бюджетните приходи. През 1999 г. те осигуряваха по-малко от половината от експортните постъпления, докато днес формират 68 процента. Москва стана толкова зависима от енергийните продажби, че всяко поевтиняване на петрола с един долар води до потенциални загуби на страната от 2 млрд. долара. За да балансира своя бюджет, Русия има нужда петролът да се върне на 100 долара за барел. Това ще отнеме някакво време.

3. Уязвимост от санкции

Прекомерната зависимост на Москва от суровия петрол, който формира 40 на сто от руския държавен бюджет, прави страната особено уязвима от международни санкции. Като се има предвид възрастта на много от съществуващите петролни и газови местонахождения, Русия ще е все по-зависима от най-новите технологии на западни фирми, за да добива нефт в труднодостъпни шелфови зони и в дълбоки води. Тези източници могат да формират над 15% от световните неразкрити петролни резерви и 30% от газовите. Някои твърдят, че Русия може да се обърне за помощ към Китай, но докато Китай иска повече руски нефт и газ, той не разполага с технологията, от която Русия се нуждае, за да добива тези ресурси. МВФ смята, че санкциите в крайна сметка може да костват на Русия 9% от нейния БВП.

4. Други проблеми на Русия

Производителността на руснаците не е приблизително толкова, колкото би могла да бъде. С всеки свой изработен час руският работник допринася 25.90 долара към руския БВП. Средният гръцки работник добавя 36.20 долара на час работа, а Гърция не е страна, от чиято производителност искате да изоставате. За работниците в САЩ този показател е 67.40 долара.

В допълнение, ендемичната корупция коства на руската икономика между 300 и 500 милиарда долара на година или грубо сметнато, три гръцки спасителни програми, взети заедно. Тази година Фрийдъм хаус оцени страната със 6.75 по скалата за корупция, където 7 е "най-корумпирана".

Затова не е изненадващо, че добре образованите руснаци масово напускат страната си. Между 2012 и 2013 г. над 300 000 човека са напуснали Русия и експертите смятат, че това число ще се увеличава, особено след анексирането на Крим от Москва.

5. Никакви стимули за промяна

Най-големият проблем за Русия може би е отказът. Обикновено буксуващата икономика води до промяна на политическото ръководство. Някои страни, като Гърция например, стигат до крайности – Атина смени пет различни правителства за пет години. Но руснаците вървят по другия път – докато икономиката върви надолу, Путин става още по-популярен – одобрението към него сега е 86 процента. Още по-изненадващо е, че докато 73% от руснаците са недоволни от икономиката, 7 от 10 руснаци одобряват начина, по който Путин се справя с нея.

Как е възможно това? Около 90% от руснаците се информират за новините от руските телевизионни канали, директно контролирани от Кремъл. Като "опакова" санкциите и инвазията в Украйна като битка "Русия срещу Запада", Путин успя да разпали национализма в страната. Днес 63% от руснаците имат много благоприятна представа за страната си, в сравнение с 29% през 2013 г. и 51% през 2014 г. При това положение е лесно да виниш външните сили за лошата икономическа ситуация вътре в страната. Путин знае какво иска да чуе народът му. Не е ясно дали знае как да оправи затъващата икономика.