Петкова пак обяви, че има инвеститорски интерес към АЕЦ "Белене"

Все още няма категорично решение дали със двата произведени за строежа на АЕЦ "Белене" реактора ще се строи на тази площадка или те ще бъдат поставени на терен в АЕЦ "Козлодуй", коментира енергийният министър Теменужка Петкова пред БНР в неделя.

Дни след като в Москва при разговор с руския производител на оборудването "Росатом" стана ясно, че компанията по-скоро няма интерес да инвестира в ядрения проект, а предпочита да остане да работи по него като изпълнител, Петкова заяви, че има инвеститорски интерес към изграждане на АЕЦ "Белене", който е вън от Русия.

Чий е интересът не стана ясно, но се очаква това да се разбере при бъдеща приватизационна процедура на проекта, за която се говори още от миналия юни, но по нея не се прави нищо като последното оправдание е очакваната нова енергийна стратегия на България, чийто проект трябва да е готов наесен.

Според Петкова тъй като до септември се очаква у нас да пристигне и останалата част от произведеното ядрено оборудване за АЕЦ "Белене", дотогава трябва да е ясно и визията на правителството за проекта, "така че ние по най-добрия и най-оптимален начин да можем да използваме произведеното оборудване".

Тя припомни, че освен планетите за двата реактора 1.170 млрд. лв., "имаме едни разходи, които са извършени по площадката на АЕЦ "Белене" през годините и те са в размер на 1.4 млрд. лв.". "Всички разходи, които са извършени, всички дейности, извършени до този момент, ни задължават да подходим  много отговорно и много държавнически, повтори за пореден път енергийният министър.

"Росатом" изявяват желание и ще участват в изграждането на този проект, ако се намери стратегически инвеститор, защото това е гаранция за сигурността, за качеството на тази централа. Все пак, няма нищо по-сигурно и нищо по-добро от това конструкторът на този проект да бъде и изпълнител, който участва в изграждането. Но ако такава процедура не се реализира успешно, по начина, по който смятаме, че този процес трябва да протече, тогава ние ще мислим и за възможност за изграждане на VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй" със същото оборудване, тъй като там има изградена и необходимата инфраструктура, а разполагаме и с необходимия експертен потенциал. Оборудването на АЕЦ "Козлодуй" също е руско производство, така че то ще бъде напълно съпоставимо, но ние сме длъжни да направим всичко необходимо, така че да защитим в максимална степен нашите интереси", посочи Петкова.

Тя отново коментира, че бъдещето на ядрения проект ще зависи и от съдбата на въглищните централи, които до 2021 г. трябва да покрият нови по-високи екоизисквания на Брюксел или да бъдат затворени.

"Това, което мога да кажа със сигурност е, че България ще се бори за това да получи дерогация по отношение на тези завишени изисквания спрямо въглищните централи", каза тя. Отложеното въвеждане на европейските екостандарти обаче може да е най-много до 2030 г., когато отново се отваря въпросът за съществуването им и е възможно правителството да обоснове възраждането на АЕЦ "Белене" с аргумента за затварянето на въглищните центпали и необходимостта до тогава да е изградена нова ядрена мощност у нас.

Петкова се спря и на газовите проекти на страната , отбелязвайки плановете газовата връзка с Гърция да започне работа през 2020 г.

"За България основен приоритет в сектор "Енергетика" е диверсификацията на източниците за доставка на природен газ, постигането на енергийна сигурност, постигането на конкуренти цени. За да станат тези приоритети факт, ние трябва да изградим липсващата инфраструктура със съседните на нас страни. Поради тази причина ние сме концентрирали изключително много своето внимание в изграждането на интерконекторите. Другата много важна наша цел е България да не остане заобиколена от тези големи енергийни проекти, които много динамично се развиват в последно време", каза Теменужка Петкова..