Петролната война между Русия и Саудитска Арабия

Докато руският президент Владимир Путин се опитва да възстанови ролята на Русия като голям играч в Близкия Изток, Саудитска Арабия предприема настъпление в традиционното руско поле на дейност, предлагайки по-евтини доставки на суров петрол за Полша, пише в свой анализ агенция "Блумбърг".

На инвестиционен форум, проведен миналата седмица, Игор Сечин, директор на най-голямата руска нефтена компания "Роснефт", се оплака от саудитското навлизане на полския пазар. Не е ли това първа стъпка към преразпределяне на западните пазари, запита и Николай Рубченков, директор на руската компания "Татойл". Той постави въпроса не трябва ли енергийната стратегия на правителството да съдържа мерки за защита на руските интереси, установени сега на западните пазари.

Европейски търговци и рафинерии потвърждават, че Саудитска Арабия предлага своя петрол със значителни отстъпки, правейки го по-привлекателен от руския. Макар че повечето източноевропейски рафинерии в момента са технологично зависими от руския суров микс, руските нефтопроизводители има от какво да се притесняват.

През 1970-те Саудитска Арабия изпращаше половината от своя петрол в Европа, но тогава Съветският съюз построи експортни тръбопроводи от своите отдалечени петролни полета в Западен Сибир, а саудитците се преместиха на азиатските пазари, където търсенето растеше и можеха да се постигнат по-добри цени. Делът на саудитския петрол на европейския пазар продължи да намалява. През 2009 г. той съставляваше 5.9%, докато делът на руския нефт се повиши до 34.8% през 2011 г. В последните години Саудитска Арабия бавно повишава своя дял – до 8.6% през 2013 г., но никога не е опитвала късмета си в Полша, коментира "Блумбърг".

Както повечето страни от Централна и Източна Европа, Полша дълги години беше клиент на руски петролни компании. Миналата година около три четвърти от полския внос на гориво беше от Русия, останалото – от Казахстан и европейските страни. Полша обаче играе централа роля в усилията за намаляване на зависимостта на Европейския съюз от руски енергийни източници. Откакто Путин анексира Крим от Украйна миналата пролет, Полша, която граничи с Украйна, увеличи разходите си за отбрана и предприе допълнителни усилия за гарантиране на сигурността си. Преди седмица бе обявено споразумение между Полша и трите балтийски републики – Литва , Латвия и Естония за изграждане на газопровод от и за балтийските страни, който да гарантира бъдещата им независимост от руски газови доставки.

В този контекст появата на нов и надежден доставчик е добре дошла. От гледна точка на Саудитска Арабия, това е начин за разширяване на пазара извън Азия, където търсенето намалява.

Кремъл и представителите на руския газов и петролен бизнес отдавна усещат апетита на Европа за енергийна диверсификация и търсят нови пазари. До 2000 г. почти целият руски износ на горива отиваше към Европа. От миналата година този дял вече е по-малко от две трети.

Русия стана сериозен конкурент на Саудитска Арабия на азиатските пазари. През май доставките на руски суров петрол в Китай дори временно изпревариха саудитските. Сега Саудитска Арабия води безмилостна ценова война за пазарен дял – не само с производителите на шистов петрол в САЩ, но с всички доставчици, които не са членове на ОПЕК- навлизайки на традиционни за Русия пазари.

Този процес може да се прерасне в по-активен сблъсък между двамата най-големи износители на петрол в света, които в момента са в конфликт за войната в Сирия.

Към момента ОПЕК и Международната енергийна агенция предвиждат умерено нарастване на търсенето догодина, но ако китайската икономика продължи да показва по-лоши резултати от очакваните, пазарът може да стане твърде малък за руснаците и саудитците. И двете икономики са изключително зависими от износа на горива и удържането на пазарни дялове е въпрос на оцеляване.

Конкуренцията за петрола е опасен скрит мотив в близкоизточната политика на Путин. Руският лидер се надява, че когато неговият съюзник Иран отново се завърне на петролните и газовите пазари, Русия някак ще споделя неговите печалби, може би чрез нови тръбопроводи през Сирия. Путин също така иска да попречи на Саудитска Арабия да изгради експортни маршрути в Сирия.

Сега, когато под въпрос се оказа и енергийното върховенство на Русия в Европа, готовността на Путин да реши сирийския конфликт при своите условия може само да расте, заключава "Блумбърг".