Планът на Обама оставя Ирак да се оправя сам

Години наред САЩ заявяват ясно, че искат да се изтеглят от Ирак. Предложената сега ограничена военна помощ за защитата на Багдад от безмилостното сунитско въстание потвърждава мантрата на администрацията на Обама, че Ирак до голяма степен е оставен да се оправя сам.

Онова, което стотиците хиляди войници от САЩ очевидно не постигнаха в продължение на повече от осем години в обучението на иракските сили да защищават обширните пустини и прашните градове в страната си, сега е възложено на няколко дузини "зелени барети" и други спецчасти и на засилената разузнавателна дейност.

Президентът Барак Обама разпореди вчера 300 войници от специалните части на САЩ да станат съветници по съвместни операции във и около Багдад. С това бе отбелязано първото
завръщане в Ирак на бойни части на САЩ след окончателното им изтегляне оттам през 2011 г. след война с убити 4500 американци и над 100 хиляди иракчани.

Белият дом не изключва и евентуалното нанасяне на въздушни удари срещу сунитските бунтовници, но не скоро, а и изпитва дълбока неохота да го прави. Обама, който няма почти никакво желание да се връща на бойното поле на война, която навремето нарече "тъпа война", твърдо се придържа към обещанието си да не бъдат пращани американски сили в бойни действия.

Но заради инвестицията от много кръв и пари в Ирак - комбинирана с нарастващата регионална заплаха от "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) - Обама не може повече да пренебрегва обезпокоителните сигнали от Багдад.

Първите командоси от САЩ ще кацнат скоро в Багдад, а един самолетоносач и други бойни кораби са вече в Персийския залив на този пореден фронт от американската военна интервенция в Ирак от 1990 г. насам.

"От интерес за нашата национална сигурност е да няма мащабна гражданска война в Ирак не само поради хуманитарни причини, а и защото впоследствие това може да дестабилизира целия регион", каза Обама пред репортери, обявявайки ограничената военна помощ.

"Но това не предвещава по-голямо участие на войници в настоящите боеве в Ирак", каза той и добави: "Това не би било полезно за отстояването на нашите ключови интереси."

Според служители ограниченият размер на новото американско военно присъствие в Ирак съответства на представата на Обама за това какво могат да постигнат САЩ без изпращането на десетки хиляди конвенционални войници за повторението на война, за чието прекратяване водеше кампания.

Като имаме предвид относителната лекота, с която ИДИЛ надделя над иракските войски през последните две седмици и завзе важни градове на север и запад в страната, представители на САЩ казаха, че не се очаква американската помощ да възпре сунитския бунт, нито да се се изправи директно срещу него.

Вместо това Обама каза, че защитата на Багдад, населяван предимно от шиити, е основен приоритет и затова първоначално спецчастите на САЩ ще бъдат разположени там. Те ще се
присъединят към изпратените тази седмица около 275 войници на САЩ за охрана на американското посолство в Багдад, разположено на няколко пресечки от иракския парламент и офиса на премиера, в силно укрепения комплекс, известен като Зелената зона.

Специалните части, разпределени в екипи от по 12 човека, ще дават съвети в иракските военни командни центрове и бригадните щабове в непосредствена близост до столицата. Мисията им се заключава главно в идентифициране на пробивите в сигурността и оценка дали ще бъдат необходими още американски войници на място за укрепване на стабилността. Не се предвижда прякото им участие в сражения.

Пилотирани и дистанционно управлявани американски самолети ще извършват разузнавателни полети над зоните с най-голяма активност на ИДИЛ. Според военни източници денонощното наблюдение цели да локализира бунтовниците и вероятно да дава препоръки на иракските сили как да ги победят. Но при наличието на над половин милион иракски сили за сигурност в страната почти няма шанс малобройните екипи на САЩ да имат широк обхват от въздействие.

Възможно е дори тази ограничена помощ да не доведе до нищо, ако шиитът премиер Нури ал Малики откаже да предприеме радикални ходове за възпиране на насилието чрез политически средства, а именно чрез предоставяне на повече власт на сунитите, които все повече възприемат бунта като народно въстание срещу правителството.

Администрацията на Обама настоява Малики бързо да откликне на опасенията на сунитите, а някои представители на САЩ са намекнали в частни разговори, че премиерът трябва да
подаде оставка и така да изпрати възможно най-силното послание, че се стреми към мир в Ирак повече от всичко.

Иракски представители казват, че няма признаци за оставка на Малики и че непреклонният премиер възприема новата военна помощ на САЩ като шамар по лицето си и че неговото правителство спешно се нуждае от друга помощ.

Съюзниците на Малики в съседен Иран вече сигнализираха, че са готови да попълнят празнините в иракската сигурност - ход, който със сигурност ще засили гоненията срещу сунити и ще тласне страната към гражданска война.

Кен Полак, близкоизточен експерт, бивш анализатор в ЦРУ, а сега на работа в Института "Брукингс", казва, че новата американска помощ е "прекалено малка като численост", за да
предизвика голямо въздействие. Той изказва и съмнения, че иракските сили, в които доминират шиитите, ще сътрудничат напълно с американските войници.

Но сега Ирак зависи от произведените в САЩ оръжия и муниции, които през годините са получавали от американците. Това означава, че навярно засега Багдад е с вързани ръце, ако иска да отблъсне Вашингтон.

Въпреки че според американски представители не се планира екипите командоси да искат въздушни удари, те не изключват това да се случи, ако е необходимо. Това би било мощен стимул за Малики да откликне на исканията на Вашингтон, без да се налага американците да дават някакви изрични обещания.

"В крайна сметка единственият ни лост за въздействие, с който разполагаме, е Малики да поиска по-голяма американска подкрепа", казва Полак.

"А колко ли я иска?" .

• Лара Джейкс отразява за Асошиейтед прес темите национална сигурност и външна политика, вкл. като шеф на бюрото на агенцията в Багдад.

По БТА