Плевнелиев пред ЕП: Кремъл дестабилизира ЕС, не трябва да се допуска нова Ялта

"Надявам се, че не сме на прага на нова Студена война, но сме изправени пред студен мир и повратна точка бяха събитията в Украйна. Руският президент често говори за сфери на влияние на "великите сили", дали не сме изправени пред нова ялтенска конференця. Ако Западът допусне това, би било исторически срам".

Това заяви президентът Росен Плевнелиев в реч, произнесена от тържествената трибуна на Европейския парламент в Страсбург

Плевнелиев говори за предизвикателства пред ЕС и на няколко пъти бе прекъсван от аплодисменти.

"Мирът и свободата днес са подложени на изпитание, световните и местните сили не успяват да предотвратят и решат рекордния брой конфликти. Поколението, което разруши Берлинската стена, днес издига нови граници в сърцето на Европа", каза той.

Плевнелиев посочи, че Кремъл се опитва "да ни противопостави и да дестабилизира ЕС, да всее съмнение в сърцевината на европейския проект, да срине основите на Общността - единството, съпричастието и върховенството на закона".

"Москва започна широка пропагандна операция в Европа, която разпространява послания за недоверие, а не за ценности. Целта е да бъде сринато доверието на европейците, а това е най-голямата заплаха. Така се отварят вратите за духовете на миналото - национализма, популизма, "великите сили", сферите на влияние, надделяващите над принципите интереси. Изглежда, че успяват, а ние сме в застой, като поставяме спирачка на разширяването на ЕС и на Шенген, например", заяви държавният глава.

По думите му ЕС трябва да покаже характер и да защити проекта.

"Веруюто на мъдрите политици са модернизацията, образованието, даването на път на дипломацията, а не на битките. Ако нямаш верую, имаш нужда от война и удобен враг. Държавите могат да бъдат лесно дестабилизирани от мощен съсед, но могат да бъдат повторно изградени само от хората, не от "велики сили". Прозорливите политици не се стремят към завземането на земите на съседа и промяната на граници, а към осигуряването на образование и напредък за собствения си народ, към създаването на свободни общества", посочи Плевнелиев.

"Събитията в Украйна напомниха, че "достиженията на човечеството не са даденост ... Не искахме нова война в Европа, но за съжаление днешните събития в Украйна са война. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа", посочи Плевнелиев.

Той призова за спешна отмяна на визите за украински граждани.

"Ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху нашето бъдеще. Мирът не е даденост и е задача на всеки да се бори за него и да го защитава. Мирът не е само липсата на война, а човешките права и върховенството на закона", отбеляза държавният глава.

Той даде за пример българския революционер Гоце Делчев, мечтал за свят, в който народите се противопоставят единствено на полето на културата, науката и познанието. "Не трябва да позволяваме Европа да изпада в криза на духа, където отсъстват съпричастността и ценностите. Независимо дали става дума за миграцията или санкциите срещу Русия, трябва да бъдем обединени, защото сме семейство", заяви президентът.

"Трябва да дадем път на принципите, а не на интересите. Необходимо е време за възстановяване на равновесието в новия многополюсен свят. Трябва да подкрепяме водачи, които разбират, че различията се решават по мирен път, а не с войни и пропаганда", допълни държавният глава.

Той заяви още, че е горд проевропейски президент на проевропейски народ.

"Българите се гордеем, че сме стожер на стабилността и двигател за положително развитие на Югоизточна Европа. България показа, че е лоялен партньор в добри и в тежки времена, защитава външните граници на ЕС професионално и ефективно. Нашата страна е съпричастна с бежанците и предоставя закрила на онези, които отговарят на изискванията. България изпълнява своите отговорности и задължения, затова трябва да бъде приета в Шенген възможно най-скоро, това е в интерес на общоевропейската сигурност", призова Плевнелиев.

По думите му Балканите днес са на предна линия в защитата на Европа.

"Иска ми се един ден да бъдат на предната линия на търпимостта и мирното съвместно съществуване. Като български държавен глава заявявам, че искаме границите да паднат, а не да бъдат премествани. Искаме да бъдем приятел с всички", посочи държавният глава, цитиран от БТА.

По думите му би било историческа грешка, ако Балканите бъдат оставени без нашата подкрепа и под влиянието на бивши империи.

"Всички предсказания за разпад на ЕС са погрешни", заяви още Плевнелиев.

"Президентът Желю Желев казваше, че демокрацията се лекува с повече демокрация. Убеден съм, че ще решим настоящите предизвикателства, без да отстъпваме от ценностите си. Не трябва да отлагаме решенията за следващото правителство или следващото поколение", призова президентът.

Той каза още, че историята показва, че всичко, което сме постигнали, може да бъде загубено, ако не полагаме постоянни усилия.

"Повече от всякога днес има нужда да възстановим убедеността, че европейският проект няма алтернатива. Европа днес поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Много от проблемите пред нас са с европейски корен - социално изключване, маргинализация, недообразованост, недобър диалог между вероизповеданията. Това създава почва за радикализация. Тероризмът изниква там, където липсва образование. Популистите и националистите ни призовават да изберем между ценностите, завещани ни от основателите на съвременна Европа, и сигурността на нашите граждани. Избираме и двете, защото между тях няма противоречие. Имаме нужда от съвременен патриотизъм, а не от агресивен национализъм", заяви президентът.

Той за пореден път призова да не се допуска "Европа на една или няколко скорости", защото това поражда съмнения в европейския проект и е намек за неравенство.

"Бъдещето на Европа зависи най-вече от усещането ни кои сме ние, от това да не забравяме големите идеи и да виждаме цялостната картина. Основателите на ЕС знаеха, че войната повече няма да бъде възможна, ако народите се обединяват все повече в сътрудничеството. България винаги е била слаба, когато е била сама. Днес България е силна като част от ЕС и НАТО. Въпросът е къде искаме да бъдем през 2030 или 2050 година. Дотогава ще сме решили въпросите с миграцията, банковите кризи, задлъжнялостта. Ще ми се да продължим да мечтаем и да правим история, както бащите на ЕС. Да включим двигателя на сближаването - с процеса на разширяване на ЕС, с по-съгласувана европейска политика в областта на външните работи, отбраната и сигурността, с енергиен съюз, единен пазар. Ако нямаме верую, някой ще ни предпочете за съперник. Ако спрем да правим история, някой друг ще я направи вместо нас", отбеляза в словото си българският държавен глава.