Ти си това, което четеш

По следите на липсващите лекарства

Износът на медикаменти – бизнес с две лица и много потърпевши

Липсващи в аптеките лекарства мистериозно се оказват налични в складове на дистрибутори. Фармацевт в болнична аптека е осъден за кражба и търговия на скъпи лекарства от болницата. Периодично от аптеките в страната изчезват десетки лекарства за астма, диабет, артрит и други заболявания, а фармацевтичните фирми твърдят, че внесените опаковки превишават с 40% броя на пациентите, които ги ползват. Какво е общото между всички тези случаи? Обяснението е свързано с т.нар. паралелен износ на лекарства от България към страни в Западна Европа, където се продават на по-висока цена.

Проблем, който освен своята чисто легална страна има и друга – незаконни практики и откровени кражби от болници, от нашите здравни вноски и от...най-уязвимите – тежко болните пациенти.

Плахите опити за противодействие на тези практики често се натъкват на съпротива, за чиито мащаби обществото може само да гадае.

Така например служебният министър на здравеопазването Илко Семерджиев, след като се оказа разследван за неслучило се кадрово назначение в Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), се обяви за жертва на картел между ИАЛ контролирания от нея фармацевтичен бранш заради опитите му да ограничи паралелния износ.

По оценки на хора от бранша и официалните институции, през последните години паралелният износ на лекарства бележи сериозен ръст. От 2010 година насам неколкократно са се увеличили както фирмите-дистрибутори, които се занимават с износ, така и количеството изнасяни опаковки и стойността на реекспорта, сочи секторен анализ на КЗК за пазара на лекарства.

Бизнес за 400 млн. лева с две лица

Паралелният износ на лекарства неофициално се оценява на над 400 млн. лева годишно. Предположенията са, че 2/3 е чисто легалният износ, а 1/3 е незаконен. Противоречиви са и оценките коя част от износа – законната или незаконната - причинява по-голям проблем и липси на българския пазар.

Представители на фарма-индустрията коментираха пред Mediapool, че проблемът е в незаконния износ и държавата трябва да се справи с него, докато представители на здравните власти считат, че незаконният износ е ограничен, с малки мащаби и острата липса на медикаменти се дължи на легалния реекспорт.

Самите производители на лекарства са ощетени от паралелния износ, тъй като печалбата от реекспорта отива при дистрибуторите, а не у тях. Фармацевтичните фирми имат повече изгода да продават лекарствата си скъпо в Германия, отколкото евтино тук, а прекупвачи да ги изнасят и прибират печалбата.

По принцип реекспортът на лекарства е легален и е част от свободната търговия със стоки и услуги в ЕС, поради което не може да бъде забранен, но може да бъде ограничаван с различни уведомителни режими, за да се гарантират потребностите на вътрешния пазар.

Такъв опит беше направен преди няколко години с промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които поради несъвършенства бяха обявени за противоконституционни.

При предишното правителството на ГЕРБ екипът на тогавашния здравен министър Петър Москов бе изготвил нови промени срещу паралелния износ, но те така и не бяха приети поради липса на време. Одобрени обаче бяха други мерки като например броенето и отчитането пред здравните власти на опаковките скъпи лекарства в болниците, за които се подозира, че са обект на паралелелен износ.

В средата на февруари Агенцията по лекарствата, здравната каса, НАП и митниците започнаха съвместни проверки на износа на лекарства. В края на март беше отчетено намаление със 70% на сигналите за липсващи медикаменти.

Сега на ход е новият екип на министерството, който твърди, че все още се запознава с проблема и не е набелязал конкретни мерки. Здравният министър Николай Петров обаче го обяви като приоритетен за решаване.

Със законови мерки може да се противодейства на легалния износ, докато за нелегалния малко се говори, а заловени нарушители почти няма.

Петдесетина лекарства са обект на реекспорт

Най-сериозен обект на паралелелен износ са 50-60 лекарства, предимно антикоагуанти (противосъсирващи медикаменти), биологични продукти срещу артрит, инсулини, препарати срещу астма и др, казва Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки и притежател на веригата "Ремедиум". Той е един от първите, заговорил публично за проблема с паралелния износ.

"Това, което ги обединява е, че се отпускат по линия на НЗОК и са скъпо струващи. Тоест от малко опаковки могат да се изкарат много пари. Разликите в цените понякога са в пъти и това е силно мотивиращо. С една чанта такива лекарства човек може да забогатее", обясни Костов пред Mediapool.

Според източници на Mediapool се счита за нормално около 10% от количествата от даден медикамент да са обект на паралелен износ, но за някои лекарства реекспортът достига 50%.

Привлекателни за паралелен износ са и лекарства, на които НЗОК плаща 75% от стойността, а остатъкът до 100%, за да са напълно безплатни за пациентите, се поема от фармацевтичните компании. Това ги прави изключително евтини и апетитни за някои дистрибутори, занимаващи се с износ.

По какви схеми се изнасят лекарствата?

През март Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ), обединяваща дистрибутори, занимаващи се с реекспорт, излезе с остра позиция, упреквайки държавата, че бездейства срещу незаконния износ на лекарства, който причинява недостиг на медикаменти в страната .Според търговците легалната паралелна търговия е полезна, тъй като създава реална конкуренция и съответно по-ниски цени на лекарствата в ЕС, докато държавата неглижира незаконния износ. На запитване на Mediapool относно начините, по които се осъществява незаконния износ, от БАРПТЛ отговориха: "Нашата асоциация не може и не трябва да коментира методологията и начините за осъществяване на незаконен износ на лекарства".

"Ние не сме държавен орган или съдебна институция, която трябва да установи нерегламентирани практики. Това, което можем да заявим най-отговорно е, че сме организация представляваща бизнес, осъзнаващ социалната си отговорност и спомагащ за това българските пациенти да имат достъп до необходимата им терапия на най-добрите цени в цялата Европейска общност", заявиха оттам.

Неофициално представители на индустрията и държавни институции разказаха пред Mediapool няколко схеми, по които се реализира износ на лекарства.

Легално

При легалната търговия дистрибутори внасят по-големи количества медикаменти, но част от тях след това препродават в страни от Западна Европа. Така например преди време след сигнал за липсващи инсулини в аптеките, здравното министерство направи проверка и откри дефицитния медикамент в складове на дистрибутори, вероятно подготвени за износ.

Източници от бранша коментираха, че за паралелен износ се смята разликата между внесените количества от дадено лекарство в страната и платените от НЗОК, тъй като те почти не са обект на свободна продажба.

Чрез прекупвачи и фиктивни клиенти

Разпространена практика е и изкупуването на лекарства от аптеките от т.нар. прекупвачи и фиктивни пациенти.

В единия случай прекупвачите купуват свободно от аптеката лекарства, които след това се изнасят. Случва се дори търговци на едро (дистрибутори) да купуват от търговци на дребно (аптеки), което е незаконно и би могло да се засече при съвместна проверка между ИАЛ и НАП, тъй като лекарствената агенция може да проверява само медицинските документи, но не и финансовите.

До момента не е известно такъв случай обаче да е засечен и санкциониран, или поне не официално. От НАП коментираха пред Mediapool, че оказват съдействие на всички компетентни органи за пресичането на нелегални практики, но уточниха че основната им задача е да следят за данъчни нарушения, т.е. дали за тези продажби се плащат данъци.

Втората схема чрез фиктивни пациенти, които обикалят аптеките и пазаруват с рецепти лекарства, които след това се препродават навън, изисква сложна организация, множество замесени по веригата хора и поради това общата оценка на експерти е, че тя е по-скоро бутиков случай и по този начин се изнасят малко количество лекарства. Причината е, че лекарствата се изписват от лекар, а понякога от цяла комисия към някоя болница и след това се отпускат с протокол от аптеката. И все пак такава практика има и при нея веднъж се източва здравната каса, която плаща за лекарството на аптеката и втори път лекарството се препродава навън на много по-висока цена.

"Понякога пациентът няма как да бъде различен в аптеката от прекупвачите, които купуват лекарства, за да ги изнасят. Идва човек с рецепта, аз откъде да го знам какъв е. Някои като ги заподозрем не им даваме, но няма ясен белег", коментира Николай Костов.

Чрез кражби от болниците

В последните години все по-често хора от бранша и управленските среди говорят за кражби и различни злоупотреби със скъпо струващи лекарства в болниците с цел паралелен износ, но доказателства и санкционирани почти няма. В последно време властите започнаха да предприемат различни мерки срещу тези практики, например чрез затягане на контрола върху изразходването на тези лекарства. Тук също се натъкват на сериозна съпротива, често "маскирана" с аргументи, че ограниченията са в ущърб на пациентите.

Бившият здравен министър Петър Москов например въведе система за броене и отчитане на празните опаковки на скъпо струващи медикаменти в болниците, която би трябвало да се надгради с електронното им проследяване. "Така ще бъде ясно след зареждането в аптеката от кой лекар е било изписано лекарството и дали не е чукнато на касов апарат в Германия", аргументира се тогава Москов.

Наскоро здравната каса въведе критерии за по-ефективно използване на онколекарствата в болниците с цел да ограничи разхищенията и злоупотребите. Въведоха се контролни индикатори по ръст и тегло на пациентите, така че по-лесно да се откриват случаи на фиктивно изписани големи количества медикаменти, които реално не са приложени на пациентите. Това срещна сериозен отпор - заинтересовани кръгове и болници побързаха с манипулативни внушения, че пациенти над определен ръст и килограми няма да бъдат лекувани. Освен това касата задължава болниците, които финансира, да въведат до началото на 2018 автоматизирана или полуавтоматизирана система за приготвянето на лекарствата за химиотерапия, което също цели да ограничи разхищението и злоупотребите.

Същевременно преди дни беше произнесена първа осъдителна присъда на директорка на болнична аптека за кражбата и търговия с онкомедикаменти. А схемата, по която това се е случвало, напълно оправдава предприетите от здравната каса мерки, тъй като има подозрения, че подобно отклоняване на скъпи лекарства се практикува и в други болници.

Преди дни бившият управител на болничната аптека на онгологичната болница във Варна Петя Кочева бе осъдена окончателно на 3 години лишаване от свобода с 5-годишен изпитателен срок от Варненския окръжен съд за присвояване на онколекарства в големи размери. Като управител на аптеката в онкологичната болница тя била наясно, че при лечението на пациенти с медикамента "Херцептин" има излишъци, както и че отчетността в лечебното заведение и последващият контрол били занижени. Така за малко повече от месец през 2014 г. тя успяла да присвои 39 флакона с лекарствения препарат на стойност 42 778 лева според изготвената за съда експертиза и да го продаде на собственик на аптека, който й платил 29 250 лева. В случая не е ясно дали медикаментът е бил предназначен за паралелен износ, но се предполага, че по същата схема се отклоняват лекарства за реекспорт.

Хора от бранша споделят, че по информация от други държави голяма част от вноса на определени медикаменти идва от български болници. Това е и логично, тъй като аптеките не разполагат с големи количества медикаменти, докато в болниците се изразходват хиляди опаковки и ампули и възможността да се отклоняват медикаменти е по-голяма.

Кой се занимава с паралелен износ?

В момента по официални данни около 15 дружества се занимават с паралелен износ на лекарства, повечето официални дистрибутори на медикаменти, за които това не е единствена дейност. Това са дружествата, осъществяващи легален реекспорт, които са подали уведомления за бъдещ реекспорт до ИАЛ, каквото е изискването в закона.

Секторният анализ на КЗК от края на миналата година отчита, че в периода 2013 - 2015 г. в сравнение с предходния период 2010 - 2012 г. паралелният износ, осъществяван от петнайсетте дружества, нараства многократно. Близо половината от изследваните от комисията паралелни износители като "Рацио Лек" ЕООД, "Трейднет България" ЕООД, "Беста Мед" ЕООД, "Динерас България" ЕООД, "Ремеди Трейдинг" ООД, "Рекс Фармасютикълс" ООД, "ББ Фарм" ЕООД, "Акта Фарма" ЕООД и "Стинг"АД, стартират дейността си като такива през и след 2012 година. Данните кои са другите компании, осъществяващи паралелен износ и кои са водещи обаче са скрити.

За споменатите в анализа дружества се знае, че едно е свързано с бизнесмена, а вече и депутат и лидер на партия "Воля" Веселин Марешки - "Трейднет България". Фирмата е бивша собственост на майката на Марешки, а през 2012 г. е продадена на руската гражданска Нина Катченко за 500 лева, въпреки че реализира стотици милиони оборот.

Самият Марешки отрича отношения между официалната му дистрибуторска фирма "Фармнет" и "Трейднет България", като посочва, че "Фармнет" няма продажби извън територията на страната и поради това няма как да осъществява нелегален реекспорт.

Разследване на предаването "Открито" по БНТ наскоро откри, че двете фирми делят складове в една и съща сграда и "Фармнет" продава лекарства на "Трейднет", като втората фирма ги изнася. За първите три месеца на годината "Трейднет" е изнесла лекарства за 5 млн. лева, като до момента не е известно дали в целия процес има нещо незаконно.

Непосредствено след излъчването на предаването стана ясно, че спецпрокуратурата е започнала разследване за това има ли реекспорт на медикаменти, ощетяващ здравната каса.

Сред другите споменати в анализа на КЗК фирми има водещи и утвърдени дистрибутори като "Стинг", "Рекс Фармасютикълс", "Ремеди Трейдинг". "Стинг" например е в топ три на дистрибуторите в България и е семеен бизнес на бизнесмена Георги Здравков и синовете му Иван и Александър. Дистрибуторът "Ремеди" пък е свързан и с веригата аптеки "Феникс". "Динерас" е представителство на литовско дружество у нас.

Все повече фирми се занимават само с износ

Анализът на КЗК отчита сериозна динамика на пазара. През 2010 г. паралелен износ осъществяват пет дружества, докато през 2013 са вече 11 и три от тях експортират 100 % от медикаментите си от позитивната листа. Други две изнасят съответно 99.9 % и 70.8 % от лекарствените продукти, реимбурсирани от НЗОК. Останалите шест дружества реализират продажби основно на националния пазар.

През 2014 г. паралелно изнасящите лекарствени продукти от позитивния списък дружества вече са 12, шест от които осъществяват продажби зад граница на близо 100 % от стоката си. Останалите шестима търговци изнасят незначителни обеми.

От десетте паралелни износители през първото полугодие на 2015 г. седем изнасят около 100 % от лекарствените продукти, обект на реимбурсация, зад граница. Останалите три дружества търгуват извън България със съответно 25 %, 23.5 % и 0.5 % от лекарствените продукти, включени в списъка.

Възможните мерки

Според Асоциацията за развитие на паралелната търговия е ключово създаването на единна информационна система за проследяване в реално време движението на лекарствата.

"Това ще позволи и на всяка една от институциите в здравната система да диагностицира и разрешава проблеми с недостиг или липси още преди да са възникнали. Това и ще сложи край на спекулациите, че дадено лекарство е в недостиг, след като не е открито в даден район или в рамките на дадено време. Тук е добре да споменем и необходимостта от уточняване на термин за недостиг или липса, защото в бързината на глобалния свят, в който живеем – доставките на лекарства са динамична величина. Повечето лекарства са налични в националните дистрибутори, но много аптеки не поддържат скъпоструващи лекарства или поради лоши икономически отношения не винаги могат веднага да поръчат търсеното лекарство на дистрибуторите, с които работят", коментираха от асоциацията.

Подуправителят на НЗОК Димитър Петров заяви пред Mediapool, че освен критериите за по-ефективно използване на онкомедикаментите в болниците, от касата предлагат и друга промяна срещу паралелния износ– да плащат за лекарствата директно на дистрибуторите, а не на болниците, които от своя страна да плащат на дистрибуторите. По думите му това ще предотврати неетични договорки между болници и дистрибутори, договаряне на комисионни и прочие. Идеята е фармацевтичните компании да си определят дистрибутори и НЗОК да се разплаща само с тях. Вероятно обаче и тази мярка ще се сблъска със сериозна съпротива от определени среди с мотива, че се ограничава правото на избор и конкуренцията.

Според Николай Костов държавата трябва най-после да регламентира ограничения при износа на медикаменти с доказан дефицит, за да гарантира вътрешните потребности.

"Във всички страни, в които има такъв проблем – Гърция, Румъния, Словения и др. има въведени ограничения за износ, които предпазват потребителите", коментира Костов.

Той посочи, че в страни от Западна Европа дори се стимулира зареждането на аптеки с лекарствата от паралелен износ, тъй като са по-евтини и съответно намаляват разходите на техните здравни фондове. "В Германия например има специална квота – минимален процент лекарства, които трябва да са от паралелелн внос. И е нормално щом в други страни има стимулиращи механизми, в България съответно да има потискащи", посочи той.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?