Писателят Богомил Райнов е починал в петък сутринта дни, преди да навърши 88 години.
БТА разпространи биографична справка на писателя. В нея се казва, че Богомил Николаев Райнов е роден на 19 юни 1919 г. в София. Син е на писателя и философа Николай Райнов. Завършва философия в Софийския университет "Климент Охридски".
За първи път негови творби са публикувани през 1936 г. във в. "На жената". Сътрудничи във в. "Ученически подем", издаван под негова редакция от Първа софийска мъжка гимназия, във в. "Златорог", "Българска мисъл", сп. "Изкуство и критика" и др.
Редактор е във в. "Работническо дело" (1944-1946), заместник главен редактор на в. "Стършел" (1947-1953) и на сп. "Септември" (1950-1953). Преподава в Художествената академия София (1947-1981). Доцент е от 1947 г.и професор от 1955 г.
През 1953-1960 г. е културно аташе в посолството на България в Париж. От 27 май 1974 г. е член-кореспондент на БАН. Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1966-1970), заместник-председател на Съюза на българските писатели (1967-1972) и първи заместник-председател (1972-1989), член е на ръководството на Българския ПЕН-клуб (1967-1969), кандидат член на ЦК на БКП (1971-1976), член на ЦК на БКП (1976-1990), член на НС на Отечествения фронт (1972-1977), заместник-председател на Националния комитет за защита на мира (1973). От 1973 г. е заместник-председател на Съвета на Агенцията за книгоиздаване и печат на чужди езици "София прес".
От 1976 г. до 1990 г. е депутат в Седмото, Осмото и Деветото народно събрание. От 1954 г. до 1986 г. е професор по естетика във Висшия институт по изобразителни изкуства.
Автор е на поезия, сборници с разкази, повести, романи, филмови сценарии, монографии и др. Поезия - "Стихотворения" (1941), "Любовен календар" (1942), "Краят на пътя" (1988), и др. Белетристика - "Пътуване в делника" (1945), "Човекът на ъгъла" (1958), "Дъждовна вечер" (1961), "Както само ние умираме" (1961), "Инспекторът и нощта" (1964), "Третият път" (1977), "Само за мъже" (1979), "Денят не си личи по заранта" (1981), "Юнгфрау" (1985), "Не ме разсмивай" (1983), "Стъпки по пясъка" (1989) , "Ченге - втора употреба", последен от серията за боеца на тихия фронт Емил Боев (2000) и др. Изкуствознание - "Художествено майсторство" (1969), "Черният роман" (1970), "Ерос и Танатос" (1971), "Масовата култура" (1974), "Трима самотници" (1983), "Тайната" (1984), "Бялото лице на смъртта" (1987), "Тайното учение" (1991) и други.
Носител е на наградите: орден "Кирил и Методий" - първа степен (1959), "Заслужил деятел на културата" (1965), лауреат е на Димитровска награда за публицистика за "Господин Никой" и "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1969), "Народен деятел на културата" (1971), Наградата за критика и публицистика на Съюза на българските писатели за 1975 г. за книгата му "Масовата култура", "Наградата на София" (1976), "Герой на социалистическия труд" (1976), орден "Георги Димитров" (1979), литературна награда за белетристика на Съюза на българските писатели за 1982 г. за "Магичен фенер", литературна награда "Иван Вазов" (1985), специална награда на Международната писателска среща в Ялта (1987), орден "13 века България" (1989), държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (2006).
В разпространен съболезнователен адрес на Съюза на българските писатели (СБП) се казва, че „Богомил Райнов беше един от най-големите български интелектуалци - богата, сложна, драматична личност, творческа фигура без паралели в нашата култура”.
В адреса се казва още:„Времето, през което живя Богомил Райнов - две трети от миналия век и началото на новия - е отразено с всичкото си величие и трагизъм в неговия живот и творчество. Приятел на Вапцаров и Вутимски, познавач на Рьорих и Блаватска, писател, поет, професор по естетика, ценител и познавач на изкуството, знаменит колекционер, меценат, автор на книги за велики художници, "забележителен европейски енциклопедист на новото време", по думите на Андре Малро, той с право се бе издигнал на върха на българския духовен Олимп”.
„И ще остане завинаги там”, завършва съболезнователният адрес на Съюза на българските писатели.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
82 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
трябва да се говорят хубави неща, бих си позволил да изразя удивление, че черният му дроб изкара цели 88 години. Дай Боже всекиму! Боя се обаче, че с това хубавите неща се изчерпват.
Българската литература е толкова богата на класици и толкова бедна откъм книги, които стават за четене. Богомил Райнов беше един от малкото, чиито книги бяха интересни.
Жалко, че в БГ си отиват ненаказани комунистическите апологети.
Това наистина е финалният реквием за един от най-големите мръсници на България: комунист, отцепредател, мошеник антиквар, некадърен булеварден драскач. Гранка на достоен род, превърнал се знакова фигура за деградацията на традиция, култура и почтеност в следдеветосептемврийска България. Червен гъзомийник или "Погодил Номерайнов", както го наричаше Радой Ралин. Едно време комунягите величаеха Павлик Морозов, дето предал баща си.Богомил Райнов (освен човек, разграничил се от баща си по идеологически …
причини, свързан с ДС и години наред ползвал благата на комунистическата номенклатура) е един от мрачните идеологически надзорници на българското изкуство през комунизма. Изпратен в първите дни след нахлуването на Червената армия заедно с Младен Исаев и Валери Петров в радиото, за да осъществят “радиоразпръсквания в духа на революцията”. Дългогодишен първи заместник-председател на Съюза на писателите. Неговите - най често неподписвани - статии през 50-80-те г. на ХХ в. в "Работническо дело" и "Литературен фронт" срешу всичко, което беше по-различно от догмата на соцарта, са образец на доноса като литературен жанр. Статиите му срещу модернизма в изкуството, срещу Радой Ралин, срещу Блага Димитрова и други български писатели са наистина класика в този жанр. Те трябва да бъдат събрани (заедно със статиите на Левчев) и др.и издадени като документални свидетелства за най-българското безвремие. Което триумфално се завръща в страната Позитания.
(1967-1969), кандидат член на ЦК на БКП (1971-1976), член на ЦК на БКП (1976-1990), член на НС на Отечествения фронт (1972-1977),лауреат е на Димитровска награда ,"Герой на социалистическия труд" (1976), орден "Георги Димитров" (1979).При толкова престижни титли - просто незнам какво да кажа! И като си помисля само че това е сина на гениялният мислител и естет професор Николай Райнов, чиито приказки чета на дъщеря си.На тези които не са чували за него пояснявам че творчеството му не се издаваше /по …
понятни причини - враг на народа и приятел на царя - Борис ІІІ/.Иначе погледната обективно благодарение на екраницзациите на неговите романи през седедесетте години видях какво представлява западна Европа. Хубаво беше че ги снимаха там, иначе Коста Цонев доста ме забавляваше като агента на ДС Емил Боев, който правеше луди ЦРУ , МИ6, Скотландярд и Интилиджант сървис всички заедно и поотделно. Направо си беше един социалистически агент 007.
Георги Данаилов, "Доколкото си спомням": "Хората на изкуството трябваше да изпълняват прищевките на властта за увековечаването на нейното могъщество. За прослава, за въздействие върху съзнанието на народните маси, и всеки опит за противене, за несъгласие, водеше до отлъчването от художествения живот. Така Иван Ненов бе обвинен във всевъзможни художествени грехове, а те по правило се смятаха и за политически. Уволниха го от художествената академия и трябваше с мъка да се препитава. Докато един ден …
на вратата му не се позвънило и същият човек, който навремето бе съдействал най-дейно за прогонването му от академията, се появил, за да подбере от „формалистичните“, „модернистичните“, „упадъчните“ му картини такива, които да бъдат изпратени във Франция на изложбата на българската живопис! Името на този човек е Богомил Райнов и той сам сигурно би потвърдил истинността на този случай." В следствие Иван Ненов е уволнен от Художествената академия.Георги Марков, "Задочни репортажи": "Българската съвременна литература беше още по-досадна, защото съвсем примитивно и бездарно фалшифицираше действителността която познавахме. Аз опитвах много пъти да прочета поне до средата книги, като “Сухата равнина” на Павел Вежинов, “Път” на Стоян Ц. Даскалов, “Ведрово” на Гуляшкин, “Син на работническата класа” на Камен Калчев, “Стихове за петилетката” на Богомил Райнов, “Звезда на мира” на Младен Исаев и други подобни - и никога не успях. Имах чувството, че всички са писани от един и същи човек, чиято единствена задача е била да декларира с много думи своята вярност към партията. ... Всичко беше в ръцете на партията, което ще рече в ръцете на Държавна сигурност."
В случая с Жендов Богомил Райнов изпълнява ролята на екзекутор след като Жендов си е спечелил омразата на Вълко Червенков. Статията на Райнов го изпраща в немилост и изолация. Райнов напада и Владимир Димитров-Майстора и пита "Какво би правил нашия Майстор, ако ябълките крушите изчечнат от планетата Земя." Така че Майстора до края на живота си не показва картини на изложбите със социалистическо изкуство. Вероятно има още много случаи. Както Георги Марков пише, било е по-добре да имаш работа …
с партийни фанатици като Караклавов, отколкото с тинята на младите безпринципни партийни функционери в изкуството като Богомил Райнов.Характеристиката "талантлив угодник" е може би съществената за Райнов, но много може да се каже и за плагиатството му на стила на писатели като Чандлър. Той не беше общественик и не е направил нищо безкористно за обществото. Книгите му са били много добре заплатени, беше един от най-богатите хора в НРБ. Едно време се носеха легенди за парите които броил, за да купи вилата на Гяуров в Бояна. Тоя недостоен син на баща си отмъкна много картини, национална собственост. И той беше в мафията с крадените антики заедно с Боян Радев, Димитър Иванов и Божидар Димитров. Величаеха го толкова зашото беше ДС, а творчеството му е жалко. Не случайно бе "персона нон грата" във Франция и беше изгонен най-позорно. Голям е неговия брат Боян Райнов - велик френски скулптор, сега покоен. А Богомил Райнов е срам за България.
Един ден внучетата на въпросния господин ще се хвалят с неговия орден, ще величаят неговите заслуги пред нацията, ще стоят гордо изправени пред бюста или паметника му и ще ни учат кое е добро и кое зло. НЯМА ДА СТАНЕ ДРУГАРИ. Ще се провалите . Може да пращате синовете и внучетата да учат в реномирани университети, може да са пълни с пари, но единици ще са тези които ще предадат щафетата ви, на потомците си. Няма какво селският пъдарин и рабфаковецът да предадат на потомците си, освен разбира се …
пари в брой и някоя селска хитрина. Ама при едни естествени процеси на развитие на обществото, един по един ще отпадат. Каквото и Богомилчо да е постигнал като писател, дължи го на баща си. Но баща му не е бил комунист - цървул. Неслучайно се отказа от своя куче-син.В "Тютюневия човек" има очарователна сцена. Прибират се баща и син от събранието, където синът току-що е разгромявал баща си, и таткото пита: "И какво сега? Като Смердяков с китарата, а?" Това се разказва приятно, с лека интелектуална нега... Няма що - голям писател.Четеш и се питаш: Богомил Райнов ли не разбира какво е казал татако му?А бе боклук от всякъде.
Bokluk komunisticheski!
Tuk edin po dole spomena Levtchev - ne moga po vetche, otivam da povqrna.