Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Почина писателят Богомил Райнов

82 коментара

Писателят Богомил Райнов е починал в петък сутринта дни, преди да навърши 88 години.

БТА разпространи биографична справка на писателя. В нея се казва, че Богомил Николаев Райнов е роден на 19 юни 1919 г. в София. Син е на писателя и философа Николай Райнов. Завършва философия в Софийския университет "Климент Охридски".

За първи път негови творби са публикувани през 1936 г. във в. "На жената". Сътрудничи във в. "Ученически подем", издаван под негова редакция от Първа софийска мъжка гимназия, във в. "Златорог", "Българска мисъл", сп. "Изкуство и критика" и др.

Редактор е във в. "Работническо дело" (1944-1946), заместник главен редактор на в. "Стършел" (1947-1953) и на сп. "Септември" (1950-1953). Преподава в Художествената академия София (1947-1981). Доцент е от 1947 г.и професор от 1955 г.

През 1953-1960 г. е културно аташе в посолството на България в Париж. От 27 май  1974 г. е член-кореспондент на БАН. Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1966-1970), заместник-председател на Съюза на българските писатели (1967-1972) и първи заместник-председател (1972-1989), член е на ръководството на Българския ПЕН-клуб (1967-1969), кандидат член на ЦК на БКП (1971-1976), член на ЦК на БКП (1976-1990), член на НС на Отечествения фронт (1972-1977), заместник-председател на Националния комитет за защита на мира (1973). От 1973 г. е заместник-председател на Съвета на Агенцията за книгоиздаване и печат на чужди езици "София прес".

От 1976 г. до 1990 г. е депутат в Седмото, Осмото и Деветото народно събрание. От 1954 г. до 1986 г. е професор по естетика във Висшия институт по изобразителни изкуства.

Автор е на поезия, сборници с разкази, повести, романи, филмови сценарии, монографии и др. Поезия - "Стихотворения" (1941), "Любовен календар" (1942), "Краят на пътя" (1988), и др. Белетристика - "Пътуване в делника" (1945), "Човекът на ъгъла" (1958), "Дъждовна вечер" (1961), "Както само ние умираме" (1961), "Инспекторът и нощта" (1964), "Третият път" (1977), "Само за  мъже" (1979), "Денят не си личи по заранта" (1981), "Юнгфрау" (1985), "Не ме разсмивай" (1983), "Стъпки по пясъка" (1989) , "Ченге - втора употреба", последен от серията за боеца на тихия фронт Емил Боев (2000)  и др. Изкуствознание - "Художествено майсторство" (1969), "Черният роман" (1970), "Ерос и Танатос" (1971), "Масовата култура" (1974), "Трима самотници" (1983), "Тайната" (1984), "Бялото лице на смъртта" (1987), "Тайното учение" (1991) и други.

Носител е на наградите: орден "Кирил и Методий" - първа степен (1959), "Заслужил деятел на културата" (1965), лауреат е на Димитровска награда за публицистика за "Господин Никой" и "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1969), "Народен деятел на културата" (1971), Наградата за критика и публицистика на Съюза на българските писатели за 1975 г. за книгата му "Масовата култура",  "Наградата на София" (1976), "Герой на социалистическия труд" (1976), орден "Георги Димитров" (1979), литературна награда за белетристика  на Съюза на българските писатели за 1982 г.  за "Магичен фенер", литературна награда "Иван Вазов" (1985), специална награда на Международната писателска среща в Ялта (1987), орден "13 века България" (1989), държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (2006).

В разпространен съболезнователен адрес на Съюза на българските писатели (СБП) се казва, че „Богомил Райнов беше един от най-големите български интелектуалци - богата, сложна, драматична личност, творческа фигура без паралели в нашата култура”.

В адреса се казва още:„Времето, през което живя Богомил Райнов - две трети от миналия век и началото на новия - е отразено с всичкото си величие и трагизъм в неговия живот и творчество. Приятел на Вапцаров и Вутимски, познавач на Рьорих и Блаватска, писател, поет, професор по естетика, ценител и познавач на изкуството, знаменит колекционер, меценат, автор на книги за велики художници, "забележителен европейски енциклопедист на новото време", по думите на Андре Малро, той с право се бе издигнал на върха на българския духовен Олимп”.

„И ще остане завинаги там”, завършва съболезнователният адрес на Съюза на българските писатели.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

82 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. .
    #84

    трябва да се говорят хубави неща, бих си позволил да изразя удивление, че черният му дроб изкара цели 88 години. Дай Боже всекиму! Боя се обаче, че с това хубавите неща се изчерпват.

  2. Rrrr
    #83

    Българската литература е толкова богата на класици и толкова бедна откъм книги, които стават за четене. Богомил Райнов беше един от малкото, чиито книги бяха интересни.

  3. Спиро
    #82

    Жалко, че в БГ си отиват ненаказани комунистическите апологети.

  4. Londoner
    #81

    Това наистина е финалният реквием за един от най-големите мръсници на България: комунист, отцепредател, мошеник антиквар, некадърен булеварден драскач. Гранка на достоен род, превърнал се знакова фигура за деградацията на традиция, култура и почтеност в следдеветосептемврийска България. Червен гъзомийник или "Погодил Номерайнов", както го наричаше Радой Ралин. Едно време комунягите величаеха Павлик Морозов, дето предал баща си.Богомил Райнов (освен човек, разграничил се от баща си по идеологически

  5. Кирил
    #80

    (1967-1969), кандидат член на ЦК на БКП (1971-1976), член на ЦК на БКП (1976-1990), член на НС на Отечествения фронт (1972-1977),лауреат е на Димитровска награда ,"Герой на социалистическия труд" (1976), орден "Георги Димитров" (1979).При толкова престижни титли - просто незнам какво да кажа! И като си помисля само че това е сина на гениялният мислител и естет професор Николай Райнов, чиито приказки чета на дъщеря си.На тези които не са чували за него пояснявам че творчеството му не се издаваше /по

  6. Londoner
    #79

    Георги Данаилов, "Доколкото си спомням": "Хората на изкуството трябваше да изпълняват прищевките на властта за увековечаването на нейното могъщество. За прослава, за въздействие върху съзнанието на народните маси, и всеки опит за противене, за несъгласие, водеше до отлъчването от художествения живот. Така Иван Ненов бе обвинен във всевъзможни художествени грехове, а те по правило се смятаха и за политически. Уволниха го от художествената академия и трябваше с мъка да се препитава. Докато един ден

  7. Londoner
    #78

    В случая с Жендов Богомил Райнов изпълнява ролята на екзекутор след като Жендов си е спечелил омразата на Вълко Червенков. Статията на Райнов го изпраща в немилост и изолация. Райнов напада и Владимир Димитров-Майстора и пита "Какво би правил нашия Майстор, ако ябълките крушите изчечнат от планетата Земя." Така че Майстора до края на живота си не показва картини на изложбите със социалистическо изкуство. Вероятно има още много случаи. Както Георги Марков пише, било е по-добре да имаш работа

  8. Londoner
    #77

    Един ден внучетата на въпросния господин ще се хвалят с неговия орден, ще величаят неговите заслуги пред нацията, ще стоят гордо изправени пред бюста или паметника му и ще ни учат кое е добро и кое зло. НЯМА ДА СТАНЕ ДРУГАРИ. Ще се провалите . Може да пращате синовете и внучетата да учат в реномирани университети, може да са пълни с пари, но единици ще са тези които ще предадат щафетата ви, на потомците си. Няма какво селският пъдарин и рабфаковецът да предадат на потомците си, освен разбира се

  9. $$$,$$$.00
    #76

    Bokluk komunisticheski!

  10. sqkruchen
    #75

    Tuk edin po dole spomena Levtchev - ne moga po vetche, otivam da povqrna.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.